Над 7 месеца, след като бе задържан заради натиск над свидетели

Алексей Петров пуснат под "домашен арест", но ще иска по-лека мярка

СГС разкритикува прокуратурата, че не разследва показанията на Пламен Устинов

Снимка: БГНЕС

Софийският градски съд (СГС) пусна под "домашен арест" в четвъртък основния подсъдим по делото "Октопод" Алексей Петров, приемайки доводите на защитата му, че вече над 7 месеца прокуратурата не разследва данните за натиск над свидетели от негова страна, както и че здравословното му състояние не позволява да стои зад решетките.

Въпреки промяната на мярката му за неотклонение, защитата на подсъдимия ще обжалва решението на СГС пред Софийския апелативен съд с искане да му бъде определена по-лека мярка като гаранция или подписка.

Съдия Румяна Ченалова разкритикува държавното обвинение за очевидното му бездействие, след като през май т.г. извънредните свидетели Пламен Устинов и Донка Митева се оплакаха, че били принуждавани да не дават показания срещу Петров.

По време на съдебното заседание в четвъртък стана ясно, че Районната прокуратура в Тетевен (където Устинов твърди, че е бил заплашван от Петров – бел. ред.) досега единствено е образувала досъдебно производство за подбуждане към лъжесвидетелстване, но срещу неизвестен извършител. Разбра се и че до момента местните разследващи само са разпитали Устинов и жена му Ангелина, при това преди едва три дни.

"Такова поведение не може да бъде толерирано!"

"Такова поведение не може да бъде толерирано", категорична бе Румяна Ченалова при произнасяне на определението си. Тя уточни също, че "не може да бъде толерирана необоснованата пасивност и бездействие на прокуратурата".

Преди това адвокатите Васил Василев и Ина Лулчева изтъкнаха пред магистратите, че това потвърждава недвусмислено тезата им, че прокуратурата използва делото в Тетевен, като гаранция, че клиентът им ще бъде задържан продължително, без изобщо да полага усилия да установи каквото и да е свързано с показанията на Устинов.

"Търси ли някой истината? Не! Всичко е направено така, че да обслужва задържането на Алексей Петров, а не да се разбере подбуждан ли е някой към лъжесвидетелстване", заключи Василев.

В подкрепа на неговите твърдения е и цялата хронология на разследването в Тетевен, която бе установена през последните два месеца от СГС. През октомври по искане на защитата съдия Ченалова изиска от тамошната прокуратура информация какво се случва с изпратените там протоколи от разпитите на Устинов през май.

От отговора стана ясно, че преписка по случая е образувана едва, след като СГС се е поинтересувал за хода на проверката. Последва ново искане от София – да бъде предоставена цялата преписка и доказателства събрани по нея. Оказа се, че в нея няма нищо друго освен два протокола от разпитите на извънредния свидетел и съпругата му, извършени отново след получаване на писмо от СГС.

Наблюдаващият прокурор Светлозар Костов обаче контрира, че изводите на защитата не били верни, защото преписката била образувана, преди съдът да я поиска, пропускайки първото писмо от съдия Ченалова през октомври, с което тя изискваше информация за случая от колегите му.

Прокуратурата отхвърли съществуването на презумпция за невинност

Подразнен от атаките на защитата обвинителят разви доста смущаваща теза против освобождаването на Петров, заявявайки, че "не е обективна и не е справедлива оценката, че няма престъпление, докато няма влязла в сила присъда", визирайки висящото дело в Тетевен.

Костов опита да защити тамошните си колеги от критиките на защитата, че вместо цялата преписка са изпратили на СГС само протоколи от два разпита на Устинов и жена му.

"Ако аз бях на негово място, нямаше да изпратя нищо, не защото не уважавам съда, а защото законът ме задължава да опазвам следствената тайна", изтъкна шефът на спецпрокуратурата, с което остави впечатлението, че би пазил тайна дори и от съда.

Основният му довод срещу искането за промяна на мярката на Петров бе, че от май насам не били настъпили никакви нови обстоятелства, които да променят съмненията за натиск над свидетели, който той би упражнил, ако е на свобода. Затова препоръча на съда да го остави зад решетките, докато "не се разкрие обективната истина".

Тук последва нова "вълна" от негодувание от страна на защитата, която напомни на прокуратурата, че постоянен арест не може да се налага като наказание, нито с него да бъдат респектирани подсъдими, които не искат да съдействат на разследващите или да признават вина. Адвокат Лулчева посочи също, че презумпцията за невинност е основен принцип в съвременното европейско правораздаване от няколко века насам.

Продължаването на ареста би се превърнало в репресия

По време на заседанието в четвъртък бе приета и тройна съдебно-медицинска експертиза за състоянието на Петров, която потвърди всички досегашни заключения на вещи лица, според които той има влошаваща се дискова херния.

Медиците заявиха пред СГС, че през последните месеци, в които подсъдимият на няколко пъти бе настаняван временно в болници в кв. "Овча купел" и Банкя, се е наблюдавало подобрение на здравето му, когато е извън ареста, и рязко влошаване, когато бъде върнат зад решетките.

Експертите дори посочиха, че при един от случаите, в които е бил върнат в ареста след продължителна рехабилитация, състоянието му се е влошило повече, от това, което е било наблюдавано преди да бъде приет в лечебното заведение.

Авторите на експертизата бяха категорични, че в затворническата болница няма никакви условия нито за рехабилитация, нито за някакъв друг тип лечение на здравословните проблеми на Петров. Затова и заключиха, че евентуалното продължаване на задържането му със сигурност ще бъде неблагоприятно за здравето му.

"Наистина при тези обстоятелства продължаването на мярката на фона на здравословното състояние на подсъдимия би се превърнало в репресия", записа в мотивите си съдия Румяна Ченалова.

След края на заседанието прокурор Костов коментира, че пускането на Алексей Петров от ареста не е провал, а "донякъде е изненада". "Но знаете - по Коледа стават чудеса", добави обвинителят, предполагайки саркастично, че ако Петров е на свобода делото ще върви по-лесно.

"Тогава може би няма да се случват такива събития като днешното с двете бомби, които трябваше в 9.20 часа да гръмнат в тази палата. Не обвинявам никого, но за себе си имам предположение, че сигналът за бомбите днес в тази Съдебна палата е свързан с делото Октопод", каза още шефът на спецпрокуратурата.

Именно заради сигнал за бомба СГС в четвъртък разгледа единствено искането за промяна на мярка на Петров без да разпита планираните за деня един явен и двама анонимни свидетели. Причината бе, че след отварянето на Съдебната палата се оказа, че един от подсъдимите – Цеко Йорданов си е тръгнал заедно със защитника си и няма да се върне.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?