"Алфа рисърч": Близо 84% от българите не са съгласни София да подкрепи Скопие за ЕС

По въпроса каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС, общественото мнение е изключително категорично - 83.8 на сто не са съгласни София да подкрепи Скопие за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие по историческото минало на България.

Това показва национално представително проучване на "Алфа рисърч", направено сред 803 души на базата на стратифицирана по регион и тип населено място извадка и подбор на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската структура на страната. Информацията е събрана по телефона в периода 26-29 октомври. Възложител на изследването е членът на ЕП Андрей Ковачев.

Проучването има за цел да регистрира нагласите на българските граждани относно позициите на България преди започването на преговори на Република Северна Македония с ЕС.

Според едва 10.2 на сто от анкетираните България трябва безусловно да я подкрепи, независимо от нейното отношение към факти от нашето историческо минало. 5.9 на сто нямат мнение по въпроса, което е индикатор за висока степен на определеност на мненията.

По голяма част от спорните въпроси, които България поставя и като изисквания пред Република Северна Македония, за да даде съгласие за началото на преговорите, българското обществено мнение е настроено компромисно - без жертване на историческо минало и достойнство, но и без крайно радикални позиции, коментират анализаторите. 

54.1 на сто подкрепят България да признае съвременната македонската идентичност, ако Република Северна Македония признае, че в началото на 20-ти век огромната част от населението ѝ се самоопределя като българско, а изграждането на нова "македонска национална идентичност" започва след 1944 г., без да засяга гражданите на България и техните предци. 29.5 на сто застъпват по-крайната позиция, че България изобщо не бива да признава съществуването на съвременна македонска идентичност, а 6 процента са на противоположната позиция - за безусловно признаване на тази идентичност.

По-слабо изразени са компромисните позиции по отношение на езика.

42.4 на сто смятат, че България трябва да признае съществуването на македонски език, само ако Република Северна Македония признае съответно, че този език е започнал да се създава през 1944 г. на база на западните български диалекти. 45.5 на сто обаче смятат, че не трябва да се признава съществуването на отделен македонски език.

4.5 процента са в полза на безусловното му признаване. 67.2 на сто подкрепят България да даде съгласие за начало на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС, ако тя се откаже от антибългарската основа, върху която изгражда съвременната си идентичност, отричайки българската идентичност на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев. 15.8 на сто са против, а 17 процента нямат мнение.

76.1 на сто подкрепят България да даде съгласие за начало на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС, ако тя се съгласи да премахне текстовете от учебниците и паметниците на които пише "български фашистки окупатор" по отношение на българската администрация през Втората Световна война.

10.5 на сто са против, 13.4 процента - нямат мнение, или не се интересуват от въпроса. От своя страна, насилствената македонизация на населението от Пиринския край през периода 1944- 1948г. среща също толкова негативни оценки, както и опитът да се отрича българското самосъзнание на част от населението на днешна Република Северна Македония.

71.6 на сто имат отрицателно мнение към тази политика, определяйки я като насилствена промяна на българското самосъзнание на хората от региона. 10.2 на сто я приемат за правилна, стоейки на позицията, че е трябвало да се формира македонско самосъзнание. 

Почти една пета са слабо запознати с този процес и не могат да изразят отношение. Общият извод, който може да бъде направен въз основа на проучването е, че българското обществено мнение не споделя претенции, или негативизъм към самоопределението на съвременната македонска държава и подкрепя нейния европейски път, коментират от "Алфа рисърч".

Същевременно, то е много негативно настроено към подмяната на исторически факти, манипулативното формиране на антибългарски настроения и на тази база - изостряне на отношенията между двете страни.

Макар и да са налице някои по-радикални настроения относно езика и идентичността на гражданите на Република Северна Македония, мнозинството българи подкрепят намирането на компромис, отчитат социолозите. Много слаба е обаче подкрепата за безусловната "зелена светлина" пред членство на Република Северна Македония в ЕС, без да са изчистени ключови спорни въпроси, посочват анализаторите.

Те подчертават, че данните от проучванията на общественото мнение не могат да решават исторически спорове, нито да заместват политическите и дипломатически контакти между две страни, обаче са много важен индикатор за това как се развиват отношенията между два народа, особено съседски, каква е степента на подкрепа за определени политики на националните правителства и за приемане/респективно отхвърляне на принципи, въз основа на които да се изграждат междудържавните отношения.

На база на националното представително проучване могат да се направят няколко основни извода за нагласите на българското обществено мнение по тези въпроси - налице е сериозно влошаване на образа на Северна Македония сред българските граждани. 

Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добросъседски настроени към нас държави на Балканите, в момента едва 21.9 на сто от пълнолетните българи я определят като такава. 

Двойно повече са хората, които смятат за най-доброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5 на сто), следвана от Гърция (37.1 процента). Третото място, но с доста по-нисък дял, 23 процента ,се заема от Турция. 22 на сто смятат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място – с 21.9 на сто се нарежда Република Северна Македония. 

Сходно проучване на агенцията преди една година показа почти идентични нагласи по отношение на съседните страни, като отново Република Северна Македония беше разглеждана в най-негативна светлина. Очевидно, споровете около историята, езика, идентичността, малцинствата и антибългарската кампания в Република Северна Македония са повлияли трайно негативно на българското обществено мнение, коментират от "Алфа рисърч". 

Те посочват, че почти всеки пети (19 на сто) заявява, че има в рода си хора с корени в географската област Македония – т.е. независимо, че много хора се чувстват близки и свързани с тази страна, кампанията, която тя води към България, сериозно ерозират нейния образ

Спорен въпрос, който периодически се повдига е, как се е самоопределяло в миналото мнозинството от населението на Република Македония и какъв език е говорило.

Едва 9.2 на сто от анкетираните смятат, че в миналото населението на днешната Република Северна Македония не се е самоопределяло като българско. Според огромното мнозинство, 79.3 на сто, това е манипулация на историческите факти. Трябва да се подчертае, че тази позиция се споделя почти еднакво в различните възрастови, образователни и социални групи, както и независимо от факта, дали анкетираните имат в рода си хора с потекло от този край или не.

Важно е и това, че тази оценка не води до желание за преразглеждане на съвременните реалности и непризнаване на Македония като самостоятелна държава*, но тя е остра реакция срещу подмяната на исторически факти и създаване на антибългарски настроения в нашата съседка, отбелязват социолозите.