Алфа рисърч: БСП губи подкрепа за сметка на НДСВ

За първи път от началото на този мандат положителните и отрицателните оценки сред обществото за БСП и за НДСВ почти се изравняват. Това сочи национално представително проучване на социологическата агенция Алфа Рисърч от месец януари, представено в сряда.

Положителните оценки за БСП са 35 на сто, а отрицателните - 55 на сто; а за НДСВ положителните са НДСВ 32 на сто, а отрицателните - 59 на сто.

Януарското проучване потвърждава тенденцията на плавен ръст в одобрението към правителството, премиера Сакскобургготски и НДСВ. Същевременно се затвърждават симптомите за отлив в подкрепата към БСП, посочи директорът на агенцията Боряна Димитрова.

Пет месеца преди изборите БСП има реална електорална преднина - 22 % към 13% в полза на социалистите, но поне хипотетично потенциалните им гласоподаватели биха могли да бележат тенденция към доближаване.

Според Боряна Димитрова това предвещава твърде динамична и оспорвана предизборна надпревара, като най-трудната задача ще бъде превръщането на одобрението "по принцип" в действителни електорални проценти.

През януари общото одобрение за БСП спада с 4 на сто, а електоралната подкрепа (тези, които заявяват, че ще гласуват за партията) - с 3 на сто. Одобрението за лидера на БСП Сергей Станишев намалява с 9 на сто (от 44 на 35 на процента). Това е най-високият регистриран спад в одобрението към Станишев до момента, което го връща на "стартовите" позиции от 2002 г., посочи Боряна Димитрова.

Спадът се дължи основно на отлив от електоралната периферия на БСП - хора със среден социален статус, които се опасяват от по-резки промени в политиката и би могъл да се свърже с изявленията за валутния борд, коментира тя.

Положителните оценки за работата на премиера и правителството нарастват с 3 на сто от декември, а за НДСВ като цяло - с 4 на сто. Докато преди няколко месеца ръстът в рейтинга на НДСВ идваше главно от групите с по-висок социален статус, в началото на 2005 г. партията печели позиции и сред избирателите със среден социален статус и доходи, част от които доскоро са влизали в по-широката електорална периферия на БСП.

Проучването не регистрира съществени промени в дясното пространство. СДС запазва едни от най-ниските си позиции на подкрепа от парламентарните избори през 2001 г. досега - 18 на сто одобрение и 6.6 на сто от избирателите, готови да гласуват тази политическа сила.

Одобрението за Съюза на свободните демократи (ССД) леко намалява, но доколкото изследването е проведено преди последните скандали около Общинска банка и разцеплението в групата на ССД в СОС, то не отчита евентуалното им влияние.

Надежда Михайлова и Стефан Софиянски регистрират лек спад в личните си рейтинги - съответно от 28 на 24 процента (Михайлова) и от 38 на 35 процента (Софиянски). Останалите лидери в дясно също се ползват с преобладаващо неодобрение.

Електоралната подкрепа за Демократи за силна България (ДСБ) в момента е 2.1 процента, колкото е и за ССД, за Новото време - 1.3 на сто, за ВМРО - 1.2 на сто, за Гергьовден - 1 на сто, за БЗНС - 0.5 на сто.

Твърдите привърженици на дискутираната "широка дясна коалиция" са 9 на сто, още 28 на сто твърдят, че "при определени условия биха гласували за такава коалиция".

Изследването потвърждава, че изявленията на лидерите не винаги имат много общо с желанията на симпатизантите: най-твърди в намеренията си да гласуват за широка дясна коалиция са симпатизантите на СДС и ДСБ (над 50 на сто от тях), независимо от противоположните изказвания на лидерите на тези политически сили.

Проучването е представително за пълнолетното население на страната и е направено от 17 до 20 януари 2005 г. чрез метода на пряко стандартизирано интервю по домовете на респондентите. Обемът на извадката е 1094 души.

Споделяне
Още от България