Доверието на българите към ключовите държавни институции в страната е на ниско ниво и продължава да се срива. Това показва национално представителство проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" за декември. Проучвания на агенцията и от предните месеци сочат същата тенденция - спадане на доверието към институциите до критично ниски равнища.
Според социолозите доверието към правителството е под психологическата бариера от 20 на сто, към парламента - на дъното от 10 процента. Отношенията към президента Росен Плевнелиев и към главния прокурор Сотир Цацаров е силно поляризирано, но в сравнение с предишни периоди неодобрението към тях взема превес над одобрението. Положителни са оценките само за столичния кмет Йорданка Фандъкова, омбудсмана Константин Пенчев и еврокомисаря Кристалина Георгиева.
Според данните на "Алфа Рисърч" втори пореден месец доверието към правителството остава под психологическата бариера от 20% и по-ниско от електоралния потенциал на излъчилите го партии БСП и ДПС.
В началото на декември положителните оценки за дейността на Министерския съвет са едва 19 на сто, а отрицателните достигат половината от пълнолетното население - 50%. Дори сред традиционните леви избиратели – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места – неодобрението за кабинета е средно 1.5 пъти по-високо от одобрението, отбелязват социолозите.
Според агенцията макар и по-бавно, продължава ерозията в доверието и към премиера Пламен Орешарски. Положителните оценки за дейността му (21%) надвишават само с 2 пункта тези за правителството, а отрицателните (47%) са три пункта под тези за кабинета.
И през декември нито една от ключовите държавни институции не успява да излезе от негативната спирала на недоверието, се казва в анализа към изследването на агенцията.
Отношението към президента Росен Плевнелиев остава силно поляризирано. Той губи два пункта доверие, с което отрицателните оценки за дейността му (29%) вземат лек превес над положителните (27%).
Аналогична е тенденцията в мненията за работата на главния прокурор Сотир Цацаров (22% позитивни срещу 28% негативни), към ръководената от него прокуратура (13% позитивни срещу 46% негативни) и всички институции на съдебната власт.
От всички държавни институции рейтингът на парламента е най-нисък. Одобрението за Народното събрание се е закотвило на дъното от 10%. Намалява и личният рейтинг на председателя му Михаил Миков - от 20% на 18%.
Категорично искане за предсрочни избори
Обществено-политическите нагласи на избирателите продължават да бъдат твърде критични към настоящото политическо статукво, констатират още от "Алфа Рисърч". Мнозинството от жителите на страната са категорично за предсрочни парламентарни избори: 41% - във възможно най-кратки срокове, 39% - заедно с европейските. Подкрепата за пълен мандат на правителството се връща на равнището от летните протести – 19%.
За трети пореден месец БСП и ГЕРБ стоят доста плътно една до друга в електоралните нагласи, въпреки че и при двете е налице лек спад. Достигайки максимума си на обществена подкрепа, БСП с леки колебания запазва около 16.5% избиратели. Доверието в лидера ѝ Сергей Станишев обаче продължава да ерозира, спадайки от 23% до 19%.
ГЕРБ и Бойко Борисов също бележат лек отлив на подкрепа. Електоралният потенциал на партията спада от 16.5% до 15.8%, а одобрението за лидера му от 24% на 21%.
Близки остават позициите между Реформаторския блок и ДПС. Реформаторите разполагат с малко по-висок общ потенциал (6.9%), но зад 6.1% за ДПС стои по-мобилизиран електорат.
Недоволството от управлението на страната и притокът на бежанци през последните месеци повишават радикалните антисистемни нагласи и националистическия вот. Скандалите около “Атака” отнемат част от подкрепата ѝ, която спада до 2.7% и прелива в полза на конкурента НФСБ (3.5%).
Търсенето на алтернативи извън настоящите политически партии се връща също на равнището от летните месеци – 10%. За момента обаче както в националистическата ниша, така и в останалата част от политическия спектър липсва нов играч, който да консолидира енергията на общественото недоволство. Поради това делът на негласуващите се запазва сравнително висок (39%).
Най-значимото събитие на годината: Протестите
За разлика от минали години, когато множество краткотрайни събития разфокусираха общественото внимание и сливаха един с друг времевите отрязъци , 2013-та минава под знака на няколко знакови събития, които позволяват ясната ѝ идентификация.
За събитие №1 българите определят гражданските протести срещу правителството на Орешарски, избухнали след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (26%). Следва оставката на правителството на Б. Борисов (21%) и почти веднага след него – пристигането на сирийските бежанци (19%). Още два протеста – февруарските, срещу високите сметки за ток (12%) и студентските (10%) са сред емблематичните събития, с които хората ще запомнят отминаващата година.
Сформирането на правителството на Орешарски е посочено от 3% от анкетираните, подписването на договора за Южен поток – от 1%, а контрапротестите – от 0.7%.
Възприятието за 2013 година като година на протести дава отражение върху цялостната символика на годината. Несъмнено, темата за протеста се наложи в публичното пространство по начин и интензивност, с които много рядко у нас е била пробивана официалната пропаганда. 40% от българите посочват “протест” като емблема на отминаващата година.
Още една дума от лексиката на площадите и гражданите е сред символите на 2013 – "оставка”, посочена от 27% от анкетираните. За 16% от хората "бежанците” са запомнящият се знак на годината.
Общата равносметка на годината е една от най-негативните за последните петнадесет години. С 47% отрицателни оценки и едва 11% положителни тя е сравнима с годините на тежка икономическа криза, след които са следвали бурни политически промени.
С много малки изключения очакванията на българите за всяка следваща година са оптимистични. Настоящата не прави изключение. 29%, главно възрастни хора, с ниско образование и безработни се страхуват от по-лоша година, 38% - учащи, представители на по-младото и средно поколение от София и големите градове, се надяват на по-добра 2014.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
50 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Народ който си праща децата на Запад а гласува с поглед вперен на Изток не заслужава по-добра съдба.И черната Златка му е баш любимката.
BIG AL ....:)))) Не бойте се , другариии... Данчо мен..та, съветникът на Черепа , бат Сали , онзи на гърба ,на тези с кръпките и пиещ шампанско из парижките бордеи, едната Моника , Бисеров- някъде от неизвестен остров , Ленин и Сталин , и Тошо - от отвъдното , Мая галева , малко руски агенти , няколко ДС- мута.ти , съветски фуражки и ордени на "българи" и ..някои маааали, .. ЩЕ ИЗМЪКНАТ България от КРИЗАТА ..:)) Ще намалеят апетитите на горните , ща крадат по- малко , ще мислят за общото благо и интересите на България и ... ще построим комунизЪма ...:)))
Мира Радежа риапа да еде пред тази от Алфа Рисург.Така са иа нахранели,че е готожа и маика си да продаде.Преди 3дни друга агенциа дажа се разлика ор 4% мейду БСП и ГЕРП и как стана така,че разликата се стопи!!!!!!!
Лобистът Плевнелиев
17 лева срещу 200 милиона
Докато се зверят във вечерите на Волен, Плевнелиев прави всичко възможно някои други да си спретнат великанско угощение и да се налапат с 200 милиона годишно.
Сиромахомилският апломб на някои медии се опитва да прикрие истинското безобразие - а то е, че ние за първи път имаме президент лобист, при това напълно откровен и безцеремонен. За първи път виждаме толкова ясно как без всякакви скрупули държавен глава зарязва социалната чувствителност, която …
се предполага, че притежава, и я захвърля в краката на бизнес елита.
Правете се, че не виждате това, и се лигавете около някакво пътуване в Куба или пък вечеря в парижкия "Жорж Сенк". Правете се на много съвестни, заради някаква пиклива ресторантска сметка, без изобщо да се интересувате, че ако Плевнелиев спаси далаверата на ВЕИ дружествата, това ще лиши бюджета от милиони. Сега ще се развихрят още храбреци, ще бъдат съчинени още дърварски сатирични скечове за Волен, все под мотото: "Олигархията - Да, Волен - Не". Псевдореволюционни напъни, които просто ще прикрият истинското безобразие.
Още когато Плевнелиев започна да се перчи с богатството си, за да ни внуши колко безкористен ще бъде като президент, трябваше да се сетим за нещо много важно: за първи път в президентския кабинет щеше да влезе човек, за когото никак не е сигурно, че ще има сетива за обикновените хора - а не е надарен с безразличието и душевната студенина, които са най-важната отлика на българския новобогаташ. Но сега стана очевидно, че това е точно така.
Досега любимата залъгалка, предназначена за простолюдието, бе, че някой си ще бъде президент на цялата нация - все това ни казваха с половин уста, макар иначе да се държаха като твърдоглави партийни президенти. Сега обаче вече си имаме президент на бизнеса, който дори не се опитва да крие това - и то на най-едрия бизнес. Да се дърлиш срещу една безспорно справедлива поправка, каквато е 20-процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата, означава само това и нищо друго. Медиите обаче зяпат в пурата на Волен и се правят, че не забелязват Лобиста.
Таксата щяла да навреди на инвестиционния климат у нас - казва просълзеният Плевнелиев. Ако имаше поне минимален кураж, той нямаше да го изрече това нейде в провинцията, а да се изправи пред нацията в специално телевизионно обръщение и да обясни защо лигави Конституционния съд с едно очевидно несъстоятелно и много користно запитване. Но няма да го направи. И с това ще ни убеди окончателно, че е президент на всичко друго, но не и на опърпания български народец.
Онзи ден Чуколов направи следната сметка: от 20 процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата в бюджета ще постъпват годишно 200 милиона лева, а това означава по 17 лева допълнително към унизителното подаяние, подхвърляно на всеки български пенсионер. Плевнелиев обаче иска да им отнеме и тези парици.
Но тези сметки все ви се виждат наивни; сякаш сте зомбирани от нахалството на новобогаташите и не виждате какви ги върши техният президент.
Проф. Тасев пък, който е един от най-уважаваните енергийни експерти, не можа да скрие учудването си от решението на Плевнелиев; неговите аргументи в полза на 20-процентната такса са убийствено точни - но няма как да достигнат до президента, който уютно се е сгушил в пазвата на прокопиевц
Очевидно е, че Лобистът е обсебен само от интересите на своя си кръг. И сега Конституционният съд ще бъде поставен пред ново изпитание, което може окончателно да накърни репутацията му. Самият факт, че Плевнелиев се отказа да наложи вето върху поправката за таксата, означава много - защото по принцип подобен жест е много ясен, много ярък и той би демонстрирал видимо за всички загрижеността му за бизнес елита. Затова сега той се сурва в мрачините на Конституционния съд; сигурно са го посъветвали да предпочете този път и по този начин донейде да замръчка и прикрие лобирането си; а и да остави бизнес приятелите му да си свършат работата в съда.
Преди няколко дни Лобистът се похвали в телевизионно интервю, че познава всички по-важни бизнесмени у нас. Какво друго тогава да се очаква от него, освен да се грижи за интересите им. А би било далеч по-хубаво, ако се беше похвалил, че познава поне неколцина интелектуалци и хора на Духа; но няма как да се случи това, когато си напълно обладан от бизнес сметките, от бизнес келепира, които са били основният допинг за съществуването ти, преди да те настанят в президентския кабинет. Не е възможно подобни хора истински да съпреживяват съдбовните народни интереси - и тъкмо заради това всичко, което те изговарят публично, звучи кухо и лицемерно. Когато си се занимавал единствено с бизнес, ти са напълно неподходящ да проумееш мисията, с която неочаквано са те натоварили. Няма как да разговаряш с Бъдещето, когато се учиш - от ден за ден - да бъдеш президент; краткият път от "Бизнес парка" до "Дондуков" 1 е катастрофален и е нелепо да се очаква някаква сериозна роля от онзи, който го е извървял, качен върху плещите на Опекуна си; не са те формирали нито политиката, с която нямаш нищо общо, нито света на интелектуалното усилие, който вероятно презираш - нищо друго не е важно, освен бизнес сметалото: пет насам - към мен, две за отсрещния. И ето така у нас се пръква най-подходящият човек за президентския кабинет. Сега вече всеки донякъде сръчен бакалин може да има претенции за там.
Подобни хора дори не се опитват да симулират социална чувствителност; а това пък е направо озадачаващо, като се има предвид, че по начало те идват от низините; сякаш бързият успех за една нощ е заменил сърцата им с парчета лед.
Доста днешни богаташи, а иначе обикновени посткомунистически запъртъци се оказаха най-свирепи към народа - сякаш социалната им чувствителност бе ампутирана още на 10 ноември 1989 година, когато панически сваляха кожата си на комунистически отрочета и храненици и се превъплъщаваха в ролята на "новите цивилизатори". Номенклатурни отрочета, обаче бедняци вътрешно - и как да не са кръвожадни. Преходът им даде златния шанс да надхвърлят себе си и собствената си обикновеност - а и те правеха всичко възможно да забравят миналото си.
С една дума, от цялата тази история с ходатайството на Плевнелиев се разнася една много неприятна миризма - застоялата миризма на големите пари, както казваше по друг повод Дейвид Балдачи.
...
Докато Плевнелиев безцеремонно и без да се интересува как изглежда в очите на публиката, лобира за собствениците на ВЕИ дружества, се случи нещо друго.
Две американски фирми почти едновременно затвориха заводите си у нас - единия за електроди, другия - за акумулатори; над 500 българи, на които чужденците гледат като на аборигени, бяха изхвърлени на улицата, без да им платят полагащите им се две заплати; имало клауза, според която аборигените могат да получат парите си само ако са участвали в продажбата на сградите на въпросните заводи. Хитроумно - като за български идиоти, нали.
И сега тия 500 души, дори колективно да се запалят пред Президентството, Плевнелиев няма и да погледне към тях, а може и да реши, че това е някаква илюминация в негова чест; погледът му ще си остане вперен в прозорците на Конституционния съд, който се намира отсреща, с надеждата да сугестира в тамошните магистрати правилното решение.
А то е ясно: майната му на бедняка.
ОСКОТЯВАНЕ ПРЕДИ ГИБЕЛ
Един буден съвременник споделя
Осамотен в лазура на високата планина, той оглежда в четирите й крайща страната си. Накрая се взира в огряна от слънцето София. От високо всичко е толкова светло и ясно, но и толкова безнадеждно… Пожарите на безчестието изпепеляват българската земя и вещаят поголовно самоунищожение. Вече няма правила, настъпва всеобщият канибализъм. Обезверен търси от планинската височина изход за себе си и народа. Същата сутрин надеждата се е изплъзнала през …
устата му с една въздишка, оставяйки скръб да заседне в гърлото му като тумор. Диша трудно.
Погледната от високо, България му прилича на горяща сграда със зазидани врати и прозорци -безизходица… Единствен жалък заден изход с табела „Резигнация“, през който човек може да се провре само лазейки, предлага обидно спасение. Прилича много на тайните входове, през които властта минава напоследък, за да не гледа избирателите си в очите. Почти целят народ, който пъпли в ниското, се е „спасил“ именно от тук…
Човеците долу, погледнати от планината, не се отличават от добитъка – дали това се дължи на голямото разстояние…? Той с ярост си спомня, как много от тях за три сандвича и разходка до столицата застават като дресирани пудели зад произволна кауза. Думата достойнство вече не е просто демоде - в българския се е превърнала в безсмислица. Той обича своя народ: затова и толкова го боли.
Постепенно очите му се настройват към далечината на низините. Започва отвисоко да различава олигарси и други изродени същества на прехода, които току привикват властимащи политици на инструктаж. Достойни отрочета на Държавна сигурност – колкото по-бездарни, толкова по-безскрупулни, политици с ловки опорни точки превръщат действителността в нещо между халюцинация, карнавал и соцпарад с цел собствена легитимация. Лозунг за вътрешно ползване гласи: „Хипнотизираният сиромах е най-добрият приятел на себе си и обществото!“. Разбирай: лесноуправляем, лесноизстискваем. За да успее мероприятието първо всички трябва да станем безпомощни сиромаси със закърнели мозъци, а след това с месианска хипноза да бъдем ужким избавени от бедата - а всъщност нескончаемо доене...
„Преходните изроди“ са си повярвали, че България изцяло им принадлежи и всички останали са само техни „наематели“. Това от птичи поглед веднага проличава. Незнайно кога, са си приватизирали властта в държавата и се държат, като че ли вече официално са влезли във владение. Техните надничари – народните избраници, с олигавени от подмазване усти ги уверяват, че нещата стоят именно по този начин, правейки самозабравата пълна. Впити като кърлежи в държавното управление, управляващите политици имат едничката задача да държат здраво ножа, с който се реже държавната баница, за да продължава безплатният пир на настойниците им. От време на време хвърлят по някоя трошица на сиромах, за да залъже глада, и веднага пристъпват към хипноза: „Това е най-социалното правителство на прехода!“.
Той потрива очи и не вярва: държиш ли властта в България, тутакси правиш състояние. Ако Кристиян Вулф, президентът на най-богатата държава в Европа - Германия, подава оставка заради съмнение за конфликт на интереси за 700 €, в най-бедната европейска държава политиците крадат стотици хиляди, а някои дори милиони евро. А когато електоратът им иска оставката, ехидно кикотейки се, отвръщат, че е обезумял и всъщност няма конкретни искания.
Идеолозите на Държавна сигурност отдавна са измислили, как мечтаната демокрация може да се опорочи в маскировъчна опаковка; така да се каже за пред чуждите донори – та нали сега чакат еврофондове? Вътре в опаковката демокрация може и да няма. Едва ли българинът, носещ вековно тиранично бреме, ще забележи измамата. На тъмно „наш‘те хора“ пак ще диктуват правилата - за да ни крадат. Равенство пред закона, равни шансове за всеки, право на щастие като основно човешко право – не бъдете наивни, тези демократични ценности не описват съвременна България. Става му болно, отгоре да вижда страната си пак на опашката на европейските народи – като че ли е прокълната...
Държавническо мислене? Имате грешка. Лява идея в България? Не ме разсмивайте. Чува да казват: „Ще изродим демокрацията в охлокрация*, ще фашизираме държавата дори, ако е нужно, само и само да натикаме в ъгъла будните мислещи досадници. Нашето оцеляване минава през тяхното оскотяване!“
Братя и сестри, ще разрешим ли това?! Това ли ни чака?
От висините на планината обаче, той вижда ясно и нещо друго. „Преходните изроди“ явно не са щастливи хора, въпреки че всички им завиждат заради натрупаните пари! Всъщност те крадат все по-настървено, надявайки се, че наистина всичко има цена и още малко ако добавят, ще им стигне за покупка на щастие. Това, разбира се, се оказва илюзия, и кражбата няма край… Съществуването им се е превърнало в такава помия, че всеки ден им се гади от вида и миризмата й. Изнервени до безкрай, не понасят мисълта, че някой някъде може да живее извънпомийно и злостно потапят цялата страна в заразната миазма на личностния си упадък.
Същевременно осъзнават, че безумното плячкосване, което извършват, лишава от бъдеще дори собствените им деца и внуци, не само тези на масите! Досещат се, че скоро в ограбена и деморализирана България, ако въобще я има, достоен живот ще бъде напълно невъзможен, а извън нея – хъшовщина... Треперят от мисълта, че въпреки милионите си оставят бездомно поколение...
Той се стряска и когато от височината на орловия поглед се открояват контурите на странна симбиоза. Пред народа злощастните „преходни изроди“ се преструват на преуспели бизнесмени, открили разковничето на човешкия успех, поради което всички следва да им подражават. Тънещи в битова и духовна мизерия хорица пък гладно и мечтателно поглъщат нелепата гротеска, на която са привикани като публика, виждайки в нея едва ли не религиозно откровение. И артисти и зрители, обърквайки представлението с действителността, изпадат в такъв шизофреничен пристъп, че мярата за лъжа, истина и житейски смисъл напълно се изгубва.
А гибелните пламъци приближават от всички страни…
*Изродена форма на демокрацията, в която тълпата диктува политиките.
Само на най-долните слоеве, утайката на обшеството харесва тая твратително комунистическо- фашистка хунта, която унищожава държавата. 20 процента за правителството - измета на обществото.Няма по-престъпен и вреден кабинет от тая мръсна хунта.
Кочина
Очаква се в най скоро време въпросната агенция да анкетира с готови бюлетини,въпроса ми е какво става със Светльо Витков ,рейтинга му се покачва невъобразимо,в нашия вход вече два етажа по 3 апартамента вече знаят името му и може да гласуват за него това са си живи 40 % по стандарта на Алфа .Много мъка има в този свят но явно със социология лесно се вадят пари???????????????Пак ни вземаъ за говеда
41! СЕРГЕЙ, ТИ ЛИ СИ ТОВА?
Това правителство е на светлинни години от ордата на престъпните калинки на ГЕРБ. Съвсем нормално правителство, което работи много пъти по-прозрачно от предишните управление и се съобразява много повече с настроенията на хората. Предпочитам начетен мъж като Орешарски отколкото прост като Борисов.