80% от българите искат предсрочни избори

“Алфа Рисърч”: Държавните институции и партиите продължават да губят подкрепа

Най-значимото събитие на 2013 година за българите е протестът "ДАНСwithme"

“Алфа Рисърч”: Държавните институции и партиите продължават да губят подкрепа

Доверието на българите към ключовите държавни институции в страната е на ниско ниво и продължава да се срива. Това показва национално представителство проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" за декември. Проучвания на агенцията и от предните месеци сочат същата тенденция - спадане на доверието към институциите до критично ниски равнища.

Според социолозите доверието към правителството е под психологическата бариера от 20 на сто, към парламента - на дъното от 10 процента. Отношенията към президента Росен Плевнелиев и към главния прокурор Сотир Цацаров е силно поляризирано, но в сравнение с предишни периоди неодобрението към тях взема превес над одобрението. Положителни са оценките само за столичния кмет Йорданка Фандъкова, омбудсмана Константин Пенчев и еврокомисаря Кристалина Георгиева.

Според данните на "Алфа Рисърч" втори пореден месец доверието към правителството остава под психологическата бариера от 20% и по-ниско от електоралния потенциал на излъчилите го партии БСП и ДПС.

В началото на декември положителните оценки за дейността на Министерския съвет са едва 19 на сто, а отрицателните достигат половината от пълнолетното население - 50%. Дори сред традиционните леви избиратели – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места – неодобрението за кабинета е средно 1.5 пъти по-високо от одобрението, отбелязват социолозите.

Според агенцията макар и по-бавно, продължава ерозията в доверието и към премиера Пламен Орешарски. Положителните оценки за дейността му (21%) надвишават само с 2 пункта тези за правителството, а отрицателните (47%) са три пункта под тези за кабинета.

И през декември нито една от ключовите държавни институции не успява да излезе от негативната спирала на недоверието, се казва в анализа към изследването на агенцията.

Отношението към президента Росен Плевнелиев остава силно поляризирано. Той губи два пункта доверие, с което отрицателните оценки за дейността му (29%) вземат лек превес над положителните (27%).

Аналогична е тенденцията в мненията за работата на главния прокурор Сотир Цацаров (22% позитивни срещу 28% негативни), към ръководената от него прокуратура (13% позитивни срещу 46% негативни) и всички институции на съдебната власт.

От всички държавни институции рейтингът на парламента е най-нисък. Одобрението за Народното събрание се е закотвило на дъното от 10%. Намалява и личният рейтинг на председателя му Михаил Миков - от 20% на 18%.

Категорично искане за предсрочни избори

Обществено-политическите нагласи на избирателите продължават да бъдат твърде критични към настоящото политическо статукво, констатират още от "Алфа Рисърч". Мнозинството от жителите на страната са категорично за предсрочни парламентарни избори: 41% - във възможно най-кратки срокове, 39% - заедно с европейските. Подкрепата за пълен мандат на правителството се връща на равнището от летните протести – 19%.

 

За трети пореден месец БСП и ГЕРБ стоят доста плътно една до друга в електоралните нагласи, въпреки че и при двете е налице лек спад. Достигайки максимума си на обществена подкрепа, БСП с леки колебания запазва около 16.5% избиратели. Доверието в лидера ѝ Сергей Станишев обаче продължава да ерозира, спадайки от 23% до 19%.

 

ГЕРБ и Бойко Борисов също бележат лек отлив на подкрепа. Електоралният потенциал на партията спада от 16.5% до 15.8%, а одобрението за лидера му от 24% на 21%.

 

Близки остават позициите между Реформаторския блок и ДПС. Реформаторите разполагат с малко по-висок общ потенциал (6.9%), но зад 6.1% за ДПС стои по-мобилизиран електорат.

 

Недоволството от управлението на страната и притокът на бежанци през последните месеци повишават радикалните антисистемни нагласи и националистическия вот. Скандалите около “Атака” отнемат част от подкрепата ѝ, която спада до 2.7% и прелива в полза на конкурента НФСБ (3.5%).

 

Търсенето на алтернативи извън настоящите политически партии се връща също на равнището от летните месеци – 10%. За момента обаче както в националистическата ниша, така и в останалата част от политическия спектър липсва нов играч, който да консолидира енергията на общественото недоволство. Поради това делът на негласуващите се запазва сравнително висок (39%).

Най-значимото събитие на годината: Протестите


За разлика от минали години, когато множество краткотрайни събития разфокусираха общественото внимание и сливаха един с друг времевите отрязъци , 2013-та минава под знака на няколко знакови събития, които позволяват ясната ѝ идентификация.

За събитие №1 българите определят гражданските протести срещу правителството на Орешарски, избухнали след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (26%). Следва оставката на правителството на Б. Борисов (21%) и почти веднага след него – пристигането на сирийските бежанци (19%). Още два протеста – февруарските, срещу високите сметки за ток (12%) и студентските (10%) са сред емблематичните събития, с които хората ще запомнят отминаващата година.

Сформирането на правителството на Орешарски е посочено от 3% от анкетираните, подписването на договора за Южен поток – от 1%, а контрапротестите – от 0.7%.

Възприятието за 2013 година като година на протести дава отражение върху цялостната символика на годината. Несъмнено, темата за протеста се наложи в публичното пространство по начин и интензивност, с които много рядко у нас е била пробивана официалната пропаганда. 40% от българите посочват “протест” като емблема на отминаващата година.

 

Още една дума от лексиката на площадите и гражданите е сред символите на 2013 – "оставка”, посочена от 27% от анкетираните. За 16% от хората "бежанците” са запомнящият се знак на годината.

 

Общата равносметка на годината е една от най-негативните за последните петнадесет години. С 47% отрицателни оценки и едва 11% положителни тя е сравнима с годините на тежка икономическа криза, след които са следвали бурни политически промени.

 

С много малки изключения очакванията на българите за всяка следваща година са оптимистични. Настоящата не прави изключение. 29%, главно възрастни хора, с ниско образование и безработни се страхуват от по-лоша година, 38% - учащи, представители на по-младото и средно поколение от София и големите градове, се надяват на по-добра 2014.

Споделяне
Още по темата
Още от България