Алфа рисърч: ГЕРБ губи преднина пред БСП, която е в застой

Месеци преди европейките избори през месец май догодина, ГЕРБ губи комфортната си преднина, която имаше пред БСП. Отлив на доверие се отчита и при коалиционните им партньори от "Обединените патриоти", а ДПС е  мобилизирало електората си месеци по-рано. Това са част от изводите в новото национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", направено между 23 и 30 септември чрез пряко стандартизирано интервю лице в лице сред извадка от 1027 души.

"Електоралната картина в България се очертава твърде интересна и с потенциал за различни линии на развитие до европейските избори догодина", отчитат социолозите от агенцията. Те коментират, че в резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие. От "Алфа рисърч" обаче, отчитат, че то не се трансформира към опозиционните формации и лидери.

В сравнение с предходното си изследване от месец юни социолозите отчитат, че ГЕРБ намалява с 2.3% електоралната си подкрепа и се установява на 22.2%. Така управляващата партия губи комфортната си преднина пред БСП и в края на септември ги делят само 2.5%.

Тези проценти обаче не се преливат към левицата и тя остава на същите си позиции от юни (19.7%), без да привлича нови избиратели.

Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на управляващата партия.

Ключовият проблем пред лидера на левицата Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление. Поради това те не успяват да надскочат електоралния си таван, на който стоят от дълго време насам, коментират от "Алфа Рисърч".

Ръст при ДПС, спад за Обедините патриоти

Агенцията отчита, че регистрираната през юни частична загуба на електорална подкрепа за "Обединени патриоти" се затвърждава и през септември. С 4.7% вот от всички избиратели те биха прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции, сочат данните. Освен това, според социолозите, БСП и ГЕРБ частично влизат в реториката на Патриотите, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели.

"Алфа рисърч" отчита нов момент - че тази година ДПС мобилизира рано избирателите си, тъй като обикновено вотът за движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче само за три месеца то достига до 6.6% деклариран вот. Според социолозите това може да се дължи както на специфична вътрешнопартийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

Както и в предишните проучвания, "Воля" остава под 4-процентната бариера.

Лек ръст се наблюдава при "Демократична България" (2.9%), но от "Алфа Рисърч" отбелязват, че едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели.

"Макар да оставя впечатление, че избори в момента биха произвели относително същата политическа ситуация, подкрепата за всяка от основните партии е твърде неустойчива. Респективно и управляващите, и опозицията ги очаква оспорвана битка за гласове в предстоящите през 2019 г. европейски и местни избори", прогнозират от социологическата агенция.

Нестабилна коалиция не може да управлява в "стабилност"

Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори, пише в анализа на изследването.
Топ 6 събития включват - катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на ОП (25%).
Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и по-дългосрочни капани. Те атакуват "отвътре" основното послание на ГЕРБ - за стабилността.
Някак неубедително е нестабилна коалиция да произвежда стабилност в обществото, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Спад в рейтингите на Борисов и Радев

След края на европредседателството правителството губи инерцията от него и външнополитическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи - чумата по животните, срива в Търговския регистър и особено трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си.
Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41% до 43%., сравнено с изследване от юни. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя Бойко Борисов (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на нивата от март).
Другата очертала се ос на напрежение през изминалото тримесечие - между ГЕРБ и президента - води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава, пише в анализа на социолозите. Положителното отношение към него намалява от 54% на 52%, а отрицателното нараства от 11% на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто според изследването.

След леко съживяване през юни рейтингът на парламента отново тръгва надолу (от 14% до 12%). Единствено председателят му Цвета Караянчева успява да запази по-висок кредит на доверие (20% положителни срещу 29% отрицателни оценки).

Традиционно критична остава оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието, отчитат от "Алфа Рисърч". Работата на главния прокурор одобряват 9% срещу 41% неодобрение. Леко подобрение е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 на сто на критика.

Половината българи искат повече интеграция в ЕС

Освен вътрешнополитическите теми, социолозите са тествали и външнополитическите нагласи на обществото.  По-голяма интеграции и силен Европейски съюз. При такъв вариант за развитие на евросъюза ще има повече ползи за Европа, включително и за страни като България,  смятат малко повече от половината от респондентите.

54% от хората са на мнение, че трябва да се заложи на повече интеграция. Според 44% от хората по-добър за България е вариантът по-малка интеграция, повече власт на националните държави и всяка да се справя самостоятелно.

Социолозите отбелязват, че съдейки по неотдавнашния вот в европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан. "Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа - при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено", отбелязват анализаторите.

Както при всички европейски избори, така и при предстоящите, местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че този идеологически дебат ще доминира и в националните кампании, отбелязват от "Алфа Рисърч".