"Алфа рисърч": ГЕРБ леко качва, президентът леко пада

При избори днес ГЕРБ ще е първа политическа сила, като спрямо март качва 1.5% подкрепа до 24.5%, следвана от БСП с 20.1%. Това показват данни от национално представително проучване на "Алфа рисърч", публикувано на 3 юли.

"Обединените патриоти" отбелязват лек спад (до 5.0%) и почти се изравняват с ДПС (4.9%). С 2.2% подкрепа "Воля" е под 4%-та бариера. Със същата начална подкрепа от 2.2% стартира новосъздаденото обединение "Демократична България".

Делът на нежелаещите да гласуват нараства до 34.6%, а 6.1% търсят друга политическа сила. Високият дял на хората, усещащи се непредставени от настоящите парламентарни партии, показва, че въпреки неуспешните опити от последните години, все още има потенциал за нови политически субекти, отбелязват от "Алфа рисърч".

Радев остава с най-висок рейтинг, но с 5 пункта по-малко

Президентът продължава да е политикът с най-висок рейтинг в държавата (54%), но в сравнение с март губи 5 процентни пункта. Отливът на подкрепа не се отразява на негативните мнения, които се запазват около 10 на сто, но се увеличава делът на колебаещите се в преценката за неговата дейност.

Бойко Борисов е най-одобряваният партиен лидер (с 37.2% одобрение), следван от Красимир Каракачанов (25.2%) и Корнелия Нинова (23.3%), като обаче и двамата губят популярност. Ръст, за сметка на това, се отича при Валери Симеонов.

Правителството: Лек спад на критиците, но и на привържениците

Правителството запазва привържениците си практически без промяна (20% одобрение). Успешният край на европредседателството намалява критиците му с 2 на сто, но общественият отзвук след бягствата на затворници и убийството на един от тях, катастрофата с военния хеликоптер и протестите на майки на деца с увреждания, му костват и 1% спад на привърженици.

Подкрепата за кабинета се разколебава и от липсата на сериозни промени и резултати в базови за социалната инфраструктура сектори като здравеопазване, образование, правосъдие, сигурност. Конюнктурните решения неутрализират моментните напрежения, но оценките за работата именно в тези направления изпъкват с високата си критичност.

Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева са тримата министри с най-висок рейтинг. През юни външният министър измества от тройката военния, който изпада на пета позиция заради ръста на негативните мнения след трагичния инцидент край Пловдив.

Подкрепата от майките на деца с увреждания за Бисер Петков води до леко подобряване на неговите позиции. Другата значителна промяна през юни е с негативен знак. Сериозен спад е налице при вътрешния министър Валентин Радев, въпреки че проучването е провеждано на терен преди вота на недоверие.

Оценката като цяло е, че правителството не показва резултати от реформи в основни сектори.

Руската визита на Радев е възприемана като по-успешна от тази на Борисов

Мнозинството от българите (54%) са убедени, че регионът ни ще бъде по-стабилен и сигурен, ако ЕС има решаващо влияние в него, а не Русия. В резултат на това второ поредно тримесечие одобрението за ЕС не слиза под едни от най-високите регистрирани стойности (60%).

Въпреки че нито един от двамата висши държавници не успя да посочи конкретни резултати от посещението си в Русия, 43% от българите са убедени, че Румен Радев е бил успешен и е постигнал позитивни резултати, докато за Борисов така смятат едва 26%.

Проектът "Белене" да се реализира само ако е изгоден

Темата за АЕЦ "Белене" продължава да разделя българското общество. 30% са на мнение, че атомната централа задължително трябва да бъде построена, но за мнозинството икономическият фактор е решаващ – според 59% проектът си струва да се реализира само ако е икономически изгоден.

Аналогична е ситуацията и по отношение на евентуални рискове, свързани със строежа на централата. 30% нямат притеснения, но 69% изказват едни или други опасения. Сред тях най-съществени са рисковете от аварии и екологично замърсяване (46%), следвани от финансово икономическите (29%), геополитическите (23%), вътрешно-политическите (20%). По-младите хора, гледащи на проекта през призмата на по-дълъг житейски хоризонт, както и тези с по-високо образование,  са  много по-склонни да отчитат нивата на риск и да се въздържат от подкрепа за проекта.

Летните планове

Началото на летния сезон е време и за летни планове. Макар обичайно разглеждани само в рубриката "развлечения", тези планове са важен индикатор, първо, за икономическото благосъстояние и съответно, за нивото на икономически оптимизъм, който движи редица от най-важните сектори у нас и второ, за личните приоритети на българите. Изследването показва, че въпреки ръстът на доходите, планираната лятна икономическа активност почти не се различава от миналогодишната. С 1.4% нараства делът на възнамеряващите да почиват в България, за сметка на почти аналогичния спад на планиращите почивка в чужбина. Общо 3.4% или около 200 000 домакинства възнамеряват да отдъхват и на двете места - и в страната, и извън нея. Плановете за по-малки  (13.2%), или по-големи  ремонти (4.4%)  също остават в рамките на миналогодишните, потвърждавайки сдържаността в личните инвестиционни планове.

Всяко осмо българско домакинство е засегнато от миграцията

По отношение на приоритетите, впечатление прави ръстът от 9.2% на 13.2% на хората, които очакват срещи с близки, деца, внуци, живеещи извън България.  Този ръст е изключително показателен за значителните демографски промени в обществото -  всяко осмо българско домакинство е засегнато от миграцията, което не остава без психологически и емоционални последици.

Активен спорт, но не и повишаване на квалификацията

Позитивно е нарастването в дела на хората, които възнамеряват да спортуват активно  (от 4.4% на 6.2%), което е в синхрон с общата тенденция за по-активен и здравословен начин на живот през последните години, особено сред по-младото поколение.

За втора поредна година най-нисък, но все пак с минимален ръст (1.8%) остава делът на хората, които планират участие в курсове за повишаване на образование или квалификация. Предвид проблемите с работната сила у нас, този слаб интерес е сериозно предизвикателство и пред образователните институции -  било то училища, университети, или школи. Всички те биха могли да предоставят много по-широка палитра от образователни възможности, насочени към младите хора, позволяващи им да повишат  личните си шансове за добра работа и заплащане.

Изследването на "Алфа рисърч" е проведено в периода 17 – 25 юни 2018 г. чрез 1017 преки стандартизирани интервюта в домовете на респондентите.