Алфа Рисърч: ГЕРБ води с 25.4%, ПП-ДБ е втора сила със 17.5%

ГЕРБ влиза в предизборната кампания като ясен фаворит за победата, ползвайки се с подкрепата на 25.4% от твърдо решилите да гласуват, показва социологическо проучване на “Алфа рисърч“, публикувано в сряда. На далечното второ място се е утвърдила коалицията “Продължаваме промяната – Демократична България“ със 17.5%.

"Избирателите на ГЕРБ се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите", гласи анализът на “Алфа рисърч“. Проблем за ГЕРБ остават гласовете в София и участието в столичните листи на Бойко Борисов и други знакови лица на партията цели цели да преодолее този дефицит, допълва агенцията.

“Алфа рисърч“ коментира, че ПП-ДБ стартира кампанията със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите скандали. Според прогнозите на агенцията коалицията губи около 200 000 гласа от вота си през 2023 г.

"Същевременно, силните атаки срещу коалицията имат за ефект сплотяване на по-твърдите ѝ привърженици, но не и привличане на периферия. Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, "донор" е на други политически сили. Основна цел пред кампанията ѝ ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените ѝ избиратели", коментира "Алфа рисърч".

ДПС (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията за парламентарния вот. Двете сили са с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори.

При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията. ДПС няма конкурент в нишата на своите потенциални симпатизанти и основната цел на движението е да “заведе“ повече от тях до урните.

“Възраждане“ в момента привлича някои разочаровани от “сглобката“ привърженици, както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ.

БСП е в лек низходящ тренд, но с 8.5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%), коментира "Алфа рисърч".

“Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между "Възраждане", ИТН, БСП, "Левицата" и “Солидарна България“. Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже. Несъмнено е обаче, че кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде оползотворена чрез присъствие в 50-тото Народно събрание и каква ще остане извън него“, се казва в анализът.

В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията “Синя България“ (2.5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от София и да постигне по-добър национален резултат.

Европейските избори

ГЕРБ запазва първото си място и за Европейските избори, но разликата с ПП-ДБ е по-малка. Партията на Бойко Борисов печели 25.1% подкрепа, докато ПП-ДБ отбелязва 18.5%.

При тези избори има леко отстъпление на ДПС (14.4%), които са след “Възраждане“ (14.8%), но двете партии отново са с близки позиции.

ИТН отбелязва резултат от 4.8%, като при партията на Слави Трифонов има висок риск да остане под по-високия праг за европейския вот, който е 5.88%.

"В голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати (съответно пет и три мандата). "Възраждане“ ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО. БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни пет мандата ще отидат към ПП-ДБ", твърди "Алфа рисърч".

Три са основните теми, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания са: корупция, ниски доходи, здравеопазване. Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения.

Изборните интриги

Началото на предизборната кампания за национален и европейски парламент очертава поне три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния момент.

Ако избирателната активност за парламентарните избори спадне под измерените до момента нива, това може да доведе до по-съществени промени в резултатите. По-голям брой гласуващи не само би увеличил обществената легитимност на новите депутати, но и би намалил силата на контролирания вот.

Вторият голям въпрос е колко политически сили ще могат да формират правителство. Към момента е слаба вероятността да има мнозинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в парламента, толкова по-трудно ще става това. Ще нараснат обаче и математическите възможности за коалиционни комбинации.

Кампания на малките разлики има потенциал да доведе до по-съществени промени в цялостния политически пейзаж, се казва в проучването на “Алфа рисърч“.

Избирателна активност

С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства. Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2.6 милиона души. Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2.7 млн. души.

Имайки предвид обаче негативната обществена енергия, която политическите скандали произведоха през последните месеци, е трудно да се очаква висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус.

Интересна е ситуацията с европейските избори. Вотът за тях се очертава като по-слаб в сравнение с националния (около 35%, или към 2.3 милиона души), но по-висок от този през 2019 година, когато до урните са отишли малко под 2.1 милиона граждани.
-----------------------------------------------------------
Настоящото изследване е проведено в периода 25 април – 2 май 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.