Алфа Рисърч: Корупцията по високите етажи е фокус на общественото внимание

Подкрепата за правителството и премиера плавно спада

Алфа Рисърч: Корупцията по високите етажи е фокус на общественото внимание

Фокусът на общественото внимание се премества от икономиката и престъпността върху корупцията по високите етажи на властта, като спирането на големи обществени поръчки е като цяло одобрявана стъпка. Едновременно с това обаче подкрепата за правителството, премиера и някои ключови министри плавно спада, което отразява усещането за липса на развитие в редица сфери. Такива са основните тенденции, очертани в експресното и регулярното национално представително проучване на Алфа Рисърч за първото тримесечие на 2016 година.

Личният рейтинг на премиера и министрите се понижава, като неодобрението за Бойко Борисов надхвърля одобрението. Сред партиите се запазва електоралното преимущество на ГЕРБ в условията на силна фрагментация в останалия политически спектър.

Обществени нагласи

От средата на 90-те години изследванията периодически нареждат "корупцията" сред топ проблемите на страната. През последните 6 месеца, обаче, в резултат от засилените дебати по промените в Конституцията, липсата на напредък по казуса КТБ, съмненията за картел при горивата, излезлите на светло тъмни страни от зависимостите в съдебната власт, сравненията с Румъния и пр., фокусът върху "голямата корупция" се превръща в основен прицел на общественото мнение. Той започва да определя и цялостното отношение към държавните институции, политическите сили, възприятието за причините за икономическата изостаналост на страната и ниския жизнен стандарт на българите, посочват в анализа си от Алфа Рисърч.

Според 58.6% от хората въпреки напредъкът в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22.3% смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната. Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, включително сред симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.

Два са основните адресати, които общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията – висшата магистратура и прокуратура и управляващите. 62.2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посреща с одобрение. В обществото съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията.

Оценките на управлението

Същите признаци на подкрепа за действия "отвътре" се наблюдават и по отношение на инициираното от Борисов и разпространило се с бързи темпове спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупционна свързаност с Делян Пеевски, или други гарантирано печеливши участници в публични търгове, посочват от Алфа рисърч.

63,4% от анкетираните в експресното проучване на социологическата агенция оценяват положително действията на премиера. Какъвто и да е бил мотивът за тях, първите реакции показват недвусмислено, че проблемът "корупция" е толкова невралгичен за обществото, че то е готово да подкрепи всяка стъпка за борба с нея.

Същевременно хората са доста по-предпазливи в оценките им за радикалността и дългосрочния ефект от тези действия. 41.3% са на мнение, че спирането на поръчките показва политическата воля на правителството за решителна борба с корупцията. 55.8% обаче са на обратното мнение.

Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция, връщат доверието към правителството до стойности от преди половин година, отбелязват социолозите. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015 г. до 20% в началото на март 2016-та. Съответно, нараства и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.

Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%.

Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% на 33%, а неодобрението нараства от 30% на 35%.

Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията са регионалният министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министъра по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалния министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно). С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17.1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24.5%).

Както и в предишни месеци, най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред.

Периодично възобновяваните дебати по нетърпящи отлагане, но все неслучващи се реформи в редица сектори, са формирали у мнозинството от българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи. Тази позиция доминира сред представителите на всички социално-демографски групи, включително привържениците на ГЕРБ и правителството.

Доверие към институциите

Политическите процеси през последните месеци и продължаващата липса на дългосрочни обществени ориентири, оказват влияние върху доверието към институциите, повечето от които губят от и без друго крехката си обществена подкрепа.

Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите - 25%, срещу 37% неодобрение.

Положителните оценки за дейността на парламента спадат под границата от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни, като Народното събрание не получава подкрепа дори от привържениците на партиите от управляващото мнозинство.

Сред силовите органи – армия, полиция, МВР – армията остава един от малкото с положителен баланс. 28% от българските граждани имат положително отношение към нея, срещу 24% отрицателно и 48% - неутрално. Одобрението за МВР и полиция е в границите на 18%, срещу 43% - 49% неодобрение.

Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт: прокуратура – 6%, срещу 65% недоверие; съд – 8% срещу 63% недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49%.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е сред малкото, които успяват да запазят положителен личен рейтинг (43% одобрение срещу 21% неодобрение), въпреки страничните удари по нея от страна на фигурите, ангажирани с номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.

Наблюдава се спад в персоналната подкрепа за всички лидери на участващите в правителството партии: Б. Борисов с 5% - от 38% на 33%; М. Кунева – с 3% - от 15.5% на 12.5%, Б.Лукарски – от 8.5% на 6.3%, Н.Ненчев – от 8.1%% на 7%. Тенденция на спад е налице, макар и по-слабо изразена, както при излезлия в опозиция Р.Кънев (от 11.8% на 10.6%%), така и при лидерите на подкрепящите кабинета партии – Г. Първанов (от 23.2% на 20.3%), В.Симеонов (12.3%), Кр.Каракачанов (17.5%). Лидерът на БСП М.Миков запазва позицията си почти без промяна – 14%. Друга фигура, идваща от левите среди, Т.Дончева, събира високо лично одобрение (21.1%), далеч надхвърлящо електоралния потенциал на нейната партия Движение 21.

На дъното на класацията по обществено доверие са В. Сидеров, А. Доган (по 4.5%) и Л. Местан – 2.8%. Въпросът възможно ли е пряко или непряко ДПС да влезе в една нова правителствена формула – среща сериозно обществено неодобрение. 35% са на мнение, че нищо не се е променило в тази партия, 19% я виждат като по-приемлива за коалиране, но 43% смятат, че от случилото се ДПС (изгонването на Лютви Местан) изглежда още по-ненадежден партньор.

Електорални нагласи

Електоралната картина, с някои леки промени, остава в обичайните за последните месеци стойности. ГЕРБ губи 3% в сравнение с ноември, но запазва първо място (21.3%). С 10.4% БСП поддържа двойната дистанция от него. Интересна е ситуацията при ДПС, което макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база, отбелязва спад от 6.8% на 4.9%.

Реформаторският блок също бележи лек отлив (до 5.9%), но като цяло запазва устойчивост, въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При едни хипотетични избори Патриотичният фронт и АБВ биха запазили сегашното си представителство. Атака е на ръба, както и Движение 21 на Татяна Дончева.

Още по темата
Още от България

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?