"Алфа Рисърч": Пет партии влизат в следващия парламент, възможност за дясно мнозинство

Пет партии са най-вероятните участници в следващия състав на народното събрание, а две формации са на ръба на 4 процентовата граница. Почти сигурно в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и "България без цензура". Данните сочат, че още две коалиции - АБВ и "Патриотичният фронт", са на изборния праг от 4%.

Това сочат данните от национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" в самото навечерие на официалния старт на предизборната кампания. (Допитването е проведено между 31 август и 5 септември и е част от редовния мониторинг на обществено-политическите нагласи на агенцията. Финансирано е със собствени средства).

Лидер в електоралните предпочитания на избирателите, според проучването, е ГЕРБ, който повишава подкрепата си от евроизборите насам и към момента привлича 36.2% от твърдо решилите на гласуват, посочва "Алфа Рисърч".  И според проучванията на останалите социологически агенции, които правят замервания на електоралните нагласи за предсрочните избори, ГЕРБ безапелационно ще получи най-голяма подкрепа.

БСП остава на позициите си от май и ще има гласовете на 22.5% от решилите да упражнят правото си на вот.

С твърдия си електорат ДПС влиза в кампанията като трета политическа сила с 12.1% от гласовете.

Реформаторският блок започва надпреварата като сигурен участник в следващия парламент с 5.2% от твърдо решилите да гласуват.

"България без цензура" на Николай Бареков е единствената формация със силно ерозирала подкрепа от евроизборите досега. С 4.4% тя запазва шансове за парламентарно представителство, но кампанията ще бъде решаваща дали те ще се реализират, коментират от "Алфа Рисърч".

Още две формации са на изборния праг от 4%: АБВ (3.9%) и "Патриотичен фронт - НФСБ - ВМРО" (3.7%). Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и "Атака" (2.9%).

Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на "Движение 21" на Татяна  Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция "Десните" с 1%.

Шанс за "крехко дясно мнозинство"

Шансовете на по-малките формации зависят от това дали ще има силен протестен вот срещу БСП. Ако той се случи, е възможно някоя от тях също да получи представителство, посочват от "Алфа Рисърч"

Според данните от изследването социолозите прогнозират между 105 и 110 парламентарни мандата за ГЕРБ, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35-38, Реформаторски блок – около 16, "България без цензура" – около 13.

При такова разпределение на силите е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясно-центристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и РБ.

ГЕРБ влиза в кампанията с възходяща подкрепа, БСП - с риск от изтичане на гласове

Според анализите на социолозите след победата си на евроизборите, ГЕРБ е във възходяща тенденция и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват.

За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта. Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5-7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.

От своя страна БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и отдясно, и отляво. Поради това очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите ѝ симпатизанти - дали няма да отидат до урните или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации - АБВ, Патриотичен фронт, "Движение 21".

От "Алфа Рисърч" отчитат, че при ДПС интрига няма – влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическата изолация, в която изпадна през последните месеци.

Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години – главно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната, отбелязват социолозите.

Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат-депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.

"България без цензура" е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение с европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.

Две други формации са на границата на изборния праг от 4% – АБВ с 3.9%, Патриотичният фронт с 3.7%. "Атака" остава малко под тях – с 2.9% от решилите да гласуват.

Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера, и обратното.

Борисов и Първанов с най-висок рейтинг

От "Алфа Рисръч" отбелязват, че лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на АБВ Георги Първанов са двамата политици с най-голямо обществено доверие. Те събират подкрепа съответно 28% и 22%.

При Борисов се отбелязва ръст от 5-6% спрямо март и април тази година, както и при Първанов, който след срива до 17 на сто доверие през април след учредяването на партията му, през септември достига доверие от 22 на сто.

На трето място е лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева със 17 на сто подкрепа. Следва новият лидер на БСП Михаил Миков с 16% доверие, като за сравнение предишният председател Сергей Станишев през април събира 18%.

Председателят на "Движение България на гражданите", което за изборите е част от Реформаторския блок, Меглена Кунева има подкрепа от 11% и отчита ръст спрямо март и април. Тя се връща на нива на подкрепа от януари тази година.

Следва лидерът на "България без цензура" Николай Бареков, чиято подкрепа е 8 на сто - колкото през март и април, но с 2-3 пункта по-ниска спрямо началото на 2014 г. Същото доверие има и съпредседателят на партията на телевизия СКАТ, която е в коалиция с ВМРО за вота, Валери Сименов.

Към лидера на ДПС Лютви Местан доверието е 7% - колкото през март и април, но с 3-4 процента по-ниско спрямо януари и февруари.

Дефицит на доверие към държавните институции

Основните държавни институции продължават да страдат от дефицит на доверие, отчитат социолозите. Единствено доверието към президента Росен Плевнелиев се повишава през последните месеци. Одобрението за дейността му нараства от 25% през април до 28% през септември, а неодобрението спада от 40% до 34%.

Повечето от избирателите казват, че не познават работата на служебното правителство и премиера Георги Близнашки. Всеки втори - 56%, не е в състояние да изрази мнение по този въпрос.

Сред запознатите обаче е налице поляризация: 20% оценяват положително дейността на служебния кабинет срещу 24% - отрицателно. Личният рейтинг на премиера Близнашки е 21% одобрение срещу 23% неодобрение.

Споделяне
Още по темата
Още от Избори 2014

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?