"Алфа рисърч": Президентът с рекорден рейтинг, ГЕРБ леко пада, БСП не расте

Скандалите около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ намаляват подкрепата към ГЕРБ, а върху партията рикошират и негативите от вътрешните сътресения в коалиционния ѝ партньор "Обединените патриоти". В резултат на това БСП скъсява дистанцията с най-голямата политическа сила, но без да разширява влиянието си. Това показват данните от най- новото проучване на "Алфа рисърч"  за обществените нагласи през първите три месеца на годината.

Агенцията отчита спад на традиционно позитивното отношение на българите към Русия след визитата на патриарх Кирил у нас. Същевременно подкрепата на ЕС и НАТО леко нараства.

Въпреки наситения с противоречия между институциите период и разминаващите се с правителството позиции по редица проблеми, президентът Румен Радев остава незасегнат от горещите текущи скандали. С 59% одобрение и 10% неодобрение той постига най-висок рейтинг от началото на своя мандат.

Според 57% от българите правителството е замесено в сделката за ЧЕЗ

Сделката за ЧЕЗ е най-голямото изпитание за кабинета "Борисов 3" и оказва най-пряк негативен ефект върху неговия имидж. 57% са на мнение, че правителството е замесено по някакъв начин в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката фирма "Инерком", а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя личен рейтинг.

Същевременно 42% са на мнение, че в политически план този скандал се използва от опонентите на правителството, за да го свалят от власт. Така, макар симпатизантите на ГЕРБ също да са критични към сделката, по отношение на правителството те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът запазва доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се увеличават неговите критици (до 43%), като негативните настроения нарастват главно сред столичани и жителите на селата.

В този контекст премиерът Борисов повишава рейтинга си с 3% спрямо декември. Министрите, пряко ангажирани с европейската политика, са сред най-одобряваните в кабинета – Томислав Дончев, който повишава рейтинга си с нови 5 на сто, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева.

ЧЕЗ и патриотите ерозират подкрепата в ГЕРБ

С 23.1% подкрепа от всички избиратели, ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила. През периода нарастват обаче и негативните мнения за управлението, което би представлявало риск най-вече в ситуация на мажоритарен избор, ако срещу кандидатите на управляващата партия се изправят силни опоненти, отбелязва "Алфа рисърч".

Като основна опозиционна сила БСП успя да се възползва от текущите скандали, от разпалените от дебатите по Истанбулската конвенция обществени страхове, от националистическата реторика около посредническата роля на България в диалога между ЕС и Турция.

В резултат с подкрепа от 20.5% левицата скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент.

Антиевропейското говорене – капан за БСП

Лидерът Корнелия Нинова (доверие 26.4%) също не успява да повиши личния си рейтинг.

Като по-сериозен проблем пред партията се очертава стратегическото разминаване между антиевропейската ѝ реторика и първия тест за нейното електорално влияние – изборите за Европейски парламент догодина.

Ерозирайки успешно образа на Европа сред част от своите избиратели, БСП ги демотивира да участват в тях, вследствие на което изостава по-значително от ГЕРБ, отколкото при национален вот. При въпрос за вот на евроизборите, дистанцията между нея и ГЕРБ нараства на 7%.

Така рискът пред БСП е да попадне в своего рода капан на собствените си пиар победи, констатира "Алфа рисръч".

И допълва, че това позволява да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали битките за общественото мнение, които водят, могат да ги доведат до реални електорални победи.

Въпреки скандалите помежду им, "Обединени патриоти" успяват да се задържат на 5.2% електорална подкрепа. Красимир Каракачанов е с най-висок личен рейтинг (29.8%), следван от Валери Симеонов – 11.4% и Волен Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата лидери нарастват, но позитивните не намаляват.

При ДПС, както и при "Воля", съществени промени не се наблюдават. ДПС със сигурност би имало парламентарно представителство (5.1%), ако изборите бяха днес, докато партията на Веселин Марешки (2%) би останала извън него.

Наказателно ниска подкрепа за фрагментираната десница

Твърде ниска, вероятно дори наказателно ниска, остава подкрепата за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира между 0.6% 1.8%. От лидерите им с относително най-висока подкрепа се ползва Христо Иванов (9%). Заради категоричните проевропейски нагласи на избирателите им, европейските избори са благоприятна възможност за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат шанс за представителство на своите потенциални избиратели.

Европредседателството носи позитиви на правителството

Две тенденции в обществените нагласи към дейността на правителството се открояват в края на месец март:

Запазване доверието на 21% от българските граждани и нарастване на одобрението за премиера Бойко Борисов (от 33% до 36%) в резултат най-вече от външно-политическата активност и председателството на Съвета на ЕС;

Критиците на кабинета нарастват с 4% вследствие от поредицата вътрешно-политически скандали.

Въпреки положителните оценки за външната политика, вътрешните политики продължават да генерират критични нагласи към правителството. Противоречивите му действия във важни за ежедневието на хората сфери - икономика, борба с престъпността и корупцията, правосъдие, здравеопазване - съпътстващите ги скандали, както и периодичните търкания между коалиционните партньори подхранват усещането за неоползотворени възможности и управленски дефицити. Най-критични към правителството са както симпатизантите на БСП и ДПС от малките населени места, така и по-взискателните, с по-високи очаквания жители на големите градски центрове. Разликата между тях е, че левите избиратели не подкрепят и външната политика на правителството, докато градската средна класа е с категорична проевропейска ориентация.

Конкретните събития се отразяват относително слабо на общото доверие към кабинета, но имат значително влияние върху оценката за работата на отделните министри. Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с индекс за дейността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място сред "отличниците" намират и пряко ангажираните с външно-политическата дейност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).

В другия край на таблицата, с относително най-ниски оценки, се позиционират министрите на правосъдието Цецка Цачева (с отрицателен индекс от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и рязко понижила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).

Висока критичност към повечето институции

Българските граждани продължават да проявяват висока критичност към дейността на мнозинството от институциите в страната.

Изключение от тази тенденция прави президентът Румен Радев, който се ползва с доверието на 59% от пълнолетните жители на страната. Въпреки положителния тренд обаче, част от действията му също се посрещат критично. Ползвайки се със значително по-висок кредит на доверие от лидера на БСП, той получава повече позитивни оценки като вътрешен коректив на управляващите, отколкото опозицията, но не получава такива по отношение на външнополитическите им действия. Едва следващите месеци ще покажат как ще се развие динамиката в тези отношения.

Одобрението за Народното събрание (12%) и председателя му Цв. Караянчева (21%) бележи леко подобрение през първите три месеца от годината. Въпреки това парламентът продължава да търпи сериозна криза на обществено доверие.

Аналогична е ситуацията с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято дейност е съпътствана от трайна критика: съд (9% положителни оценки срещу 56% отрицателни), главен прокурор (10% положителни оценки срещу 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови престъпления през последните месеци се отразява в отчетлив спад на одобрението за работата на полицията (от 27% на 20%) и силен ръст в неодобрението (от 30% до 41%).

Регулярното тримесечно проучване на "Алфа рисърч" е проведено е в периода 15 – 24 март 2018г. сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.