ГЕРБ мина БСП по подкрепа

"Алфа Рисърч": Проектът на Първанов предизвика първи трус в изборните нагласи

Нараснала е подкрепата за Орешарски, Плевнелиев и особено силно за главния прокурор след скандала с "Атака"

Ивайло Калфин, Георги Първанов. Сн. БГНЕС

Политическият проект на президента Георги Първанов и заявките на новото формирование за активно включване в политическия живот предизвика първи трусове в изборните нагласи за европарламентарния вот на хората. Това показват резултатите от изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" проведено между 18 и 22 януари сред 1050 пълнолетни граждани от страната.

Евролиста на проекта АБВ, водена от Ивайло Калфин, стартира със 7% електорална подкрепа. Почти половината от нея идва от БСП, останалата – от центристки, националистически формации и негласуващи, показват резултатите от анкетите.

С появата на АБВ, БСП губи около 20% от миналогодишните си избиратели. Тя запазва за момента вот от около 15%, но отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ.

На фона на трусовете вляво, ГЕРБ успява за първи път от шест месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като постига 17.8%.

ДПС с устойчивите си 6% избиратели и Реформаторският блок с 5.2%, са другите две партии, които минават бариерата, необходима за излъчване на евродепутати.

Известен спад има при Реформаторския блок, което може да се дължи както на разочарованието на част от сините избирателите заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат – 5.2%.

Много близки позиции до тези от парламентарните избори регистрира НФСБ на Валери Симеонов (3.1%), въпреки ориентацията на част от избирателите му към АБВ.

Националистите компенсират частично с приток на бивши симпатизанти на "Атака", но все още остават под бариерата за евродепутат.

"България без цензура“ на Николай Бареков стартира с 2.6% подкрепа. Една десета (2.5%) под нея е потенциалният вот за "Атака".

Така появата на нов играч вляво пренарежда съотношението на силите за евроизборите.

Ако вотът беше тази неделя, ГЕРБ би имал 6 евродепутата, БСП - 5, ДПС, което разполага с по-голям твърд електорат – 3, АБВ – 2 и Реформаторският блок – 1.

Анализът на основните данни за политическите процеси в края на януари показва, че цялостната ситуация в страната и равнището на доверие към правителство, институции и партии продължава да генерира нестабилност. Регистрираните първи електорални трусове със сигурност няма да затихнат, а в следващите месеци може да се очаква нова динамика и по-нататъшно пренареждане на електоралната картина, прогнозират от "Алфа Рисърч".

Всеки втори у нас смята, че страната върви надолу след последните избори

Равносметката на българските граждани в началото на 2014 г. за развитието на страната след последните парламентарни избори е преобладаващо негативна – 20% го оценяват като положително, 51% - отрицателно.

Респективно доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10% от гражданите, а неодобрението нараства до 64 на сто.

Отрицателно остава и съотношението в оценките за работата на правителството – 21% положителни срещу 50% отрицателни. Леко подобрение в личния рейтинг регистрира министър-председателят Пламен Орешарски (24% доверие срещу 46% недоверие). Все още обаче премиерът и неговите министри не успяват да разширят влиянието си сред по-широки социални групи и подкрепата за тях остава затворена в тесния кръг от привърженици на БСП и ДПС, показва проучването на агенцията.

Положителна динамика в доверието регистрират и няколко ключови държавни фигури. Президентът Росен Плевнелиев подобрява рейтинга си с 4 пункта до 31% положителни оценки, но запазва 34% отрицателни.

Най-значим ръст в доверието е налице към главния прокурор Сотир Цацаров. Действията на прокуратурата по казуси като скандала с лидера на "Атака” Волен Сидеров и Бисер Миланов (Петното) добавят 7 пункта към одобрението за дейността му. През януари положителното отношение към него е 29%, а отрицателното 27%.

Като цяло обаче доверието в държавните институции остава твърде ниско. На фона на нарастващото напрежение, произтичащо от наближаващите избори, този нисък кредит на доверие ограничава възможността им за преодоляване на всяка проява на политическата нестабилност.

Още по темата
Още от България

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?