"Алфа рисърч": Разликата между ГЕРБ и ИТН е 2%, "патриотите" са под бариерата

Ако изборите бяха сега, ГЕРБ отново щеше да е първа политическа сила, но с едва 2% преднина пред партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". Обединението около ВМРО, НФСБ и "Воля" пък остава под чертата за влизане в парламента.

Това показват данните от социологическо проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 30 май – 7 юни 2021г. сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна и реалзирано със собствени средства на агенцията.

"На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент. Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях", посочват от "Алфа рисърч".

Според проучването 20.3% от твърдо решилите да гласуват ще подкрепят ГЕРБ-СДС. Подкрепата за "Има такъв народ" 18.2%.

"След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните", подчертават от агенцията.

На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, партията не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април. Според "Алфа рисърч" има два фактова за това - от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга е радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция. "Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането ѝ посредством служебното правителство като част от партиите "антистатуквото", да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии", посочват от социологическата агенция.

"Демократична България" затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват, което я постава на четвърто място. "Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование", добавят от "Алфа рисърч".

В началото на кампанията ДПС е пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. От агенцията посочват, че предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4-ти април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. "Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент", добавят от агенцията.

Според проучването "Изправи се! Мутри вън" събира подкрепата на 5.3% от твърдо решилите да гласуват. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.

Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, лявата коалиция на Жан Виденов – 1.8%, "Българско лято" на Васил Божков – 1.1%. "Всички тези формации взаимно си "крадат" вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии", посочват от "Алфа рисърч".

Проучването показва още, че очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33.1% : 23.0%), мнозинството имат противоречиво мнение (43.9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.

Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели.

Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона "Магнитски" и част от избирателите на ИТН.

Настоящото изследване е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.