Алфа рисърч: Със заявката си срещу БСП Симеон печели колебаещи се

Със заявката си срещу бъдещо ляво управление, премиерът Симеон Сакскобургготски печели съществена подкрепа сред колебаещите се. Седемнайсет дни преди изборите шансовете за ляво – центристко и дясно-центристко управление за почти изравнени. Това сочат данните от последното проучване на Алфа рисърч сред 1007 души в периода 29 май-3 юни.

Заявката Симеон е предпоставка за едно по-категорично определяне на вота на колебаещите се за кого да гласуват и то в подкрепа именно на НДСВ, прогнозира пред Mediapool социологът Боряна Димитрова на база на данните от изследването.

Именно от решението на колебаещите се (7% или 420 хил. избиратели), които твърдо са решили да гласуват, но все още не са решили коя партия да подкрепят, зависи в най-голяма степен конфигурацията на бъдещото правителство и парламент. В по-голямата си част те са предимно дясно-центристки избиратели (между 36% и 60%), гласували  за ОДС или НДСВ на изборите през 2001 г., е един от изводите от изследването. Става дума основно за хора в активна възраст от големите градове, които поставят сред приоритетите си поддържане на досегашната политическа линия на управление, запазване на основните икономически и политически параметри. Те се страхуват за икономическото си битие от резки завои, според Алфа рисърч.

2/3 от тях следят активно предизборната кампания и се колебаят между управляващите и някоя от другите десни формации.

Един от сериозните мотиви за стопирането на подкрепата за НДСВ през последните месеци е именно неопределеността на НДСВ по отношение на характера на бъдещото правителство, изтъкна Боряна Димитрова. Според нея, другият важен фактор за тази тенденция е  агресивното лансиране на тезата за евентуално жълто-червено управление.

"Всичко това създава предпоставка да се мисли, че може да има катализиране на дясно-центристки избиратели към НДСВ," заключи социологът, но не се ангажира с точен процент.

Изключително малко вероятно е НДСВ, която отново има 21-22% подкрепа без за момента да печели нови избиратели, да достигне процента на БСП (40%). Възможно е обаче дистанцията в процентите между двете най-силни формации да бъде скъсена, прогнозира Боряна Димитрова с мотива, че подкрепата за левицата е изключително твърда и стабилна, а електоратът на социалистите е много силно мотивиран да гласува. В началото на кампанията социалистите консолидират левия електорат и подкрепата за партията нараства, сочи допитването на Алфа рисърч.

В същото време лансирането на тезата за жълто-червено управление в началото на кампанията е мобилизирало известна подкрепа в полза на ОДС, които излизат от електоралното дъно и достигат до 11-12%. Според Алфа рисърч провокиращата стратегия на коалицията привлича по-младите, но отблъсква средното поколение.

Най-актуалният и важен въпрос - каква ще е конфигурацията на бъдещото управление в 40-ия НС е на кантар, тъй като обществените предпочитания са разделени почти поравно. 42-44% са за ляво и ляво-центристко правителство, а 37-39% за дясно и дясно-центристко правителство, сочат данните от допитването.

Около 60% от електората на БСП е за чисто ляво правителство и няма друга електорална или социална група, която в толкова висока степен да поддържа тази ориентация, посочи Димитрова. За изцяло дясно правителство се обявяват най-силно привържениците на ДСБ (2/3 от тях) и на ОДС (55%).

Конфигурацията на кабинета ще зависи от три неща, изтъкна Димитрова. До колко дясно-центристките избиратели ще бъдат привлeчени и мобилизирани да отидат до урните и да гласуват. В този случай може да се очаква сумарно увеличение на подкрепата за партиите вдясно и центъра, включително и за НДСВ. Шансовете за абсолютно мнозинство на БСП нарастват значително, ако по-малко партии влязат в парламента и колебаещите се дясно-центристки избиратели не упражнят правото си на глас.

Вторият важен момент е прескачането на 4-процентовата бариера от повече дясно-центристки партии, като в конкретния случай въпросът е дали ДСБ и БНС влизат в новия парламент. Според проучването на Алфа рисърч, тези две формации имат доста сериозни шансове да прескочат бариерата (5.2% - ДСБ и 4.9% - БНС). Двете партии мобилизират симпатизантите си, като БНС увеличава подкрепата си равномерно в цялата страна, докато ДСБ има много силно твърдо ядро, но слабо разширение по електоралната периферия, коментира Димитрова.

Третият много ключов момент е колко ще е процентът на разпилените гласове, т.е. на партиите, които ще останат под чертата и извън парламента (като Новото време, Коалиция за розата). Колкото повече сили отпаднат от парламента, толкова повече те дават служебен аванс на партиите с най-голям брой гласове на изборите. Най-голям дял от тези гласове ще се разпределят за първия, в случая  БСП, по-малък дял ще отиде за втората сила - НДСВ, а най-ниският бонус ще е за по-малките партии в парламента.       

През последните месеци изследванията регистрират постепенна мобилизация за участие в изборите, като делът на твърдо решилите да гласуват нараства от 46% през януари до 61% в началото на юни.

Симпатизантите на БСП и ДПС остават най-силно мотивирани да гласуват. Подобна тенденция през последните седмици е налице и сред привържениците на десните партии - НДСВ, ОДС, ДСБ и БНС.

Категорично нежелание за гласуване е характерно в най-голяма степен за най-младите, безработните и хората с най-ниски доходи. Мнозинството избиратели определят изборите като много важни, като особено силно значение им отдават твърдите симпатизанти на партиите. Изключение правят единствено привържениците на ДПС, чието мнение е по-умерено.

ДПС запазва традиционните си 7-8% подкрепа, макар че около 1/3 от самоопределящите се като турци вече не декларират подкрепа за партията на Ахмед Доган.

Новосформирани партии като Новото време, Евророма, Коалиция на розата, Коалиция “Атака" вече са по-добре разпознаваеми от избирателите, сочи проучването. Профилът на избирателя на "Атака", оглавявана от Волен Сидеров, е съставен от хора с нисък социален статус и с много силна социална ярост, нискообразовани и често безработни.

Около половината избиратели в страната следят в различна степен предизборната кампания и имат мнение за нея. След първите десетина дни на кампанията най-разпознаваеми са посланията, съобщенията и клиповете на БСП и НДСВ, които са достигнали до 55% от избирателите. Една трета си спомнят да са видели или чули политическа реклама на ОДС.

Относително най-високи са оценките за толерантността на кампанията (28% позитивни мнения). Най-толерантна е тя за привържениците на БСП, БНС и НДСВ. По-висок интерес предизвиква кампанията в по-малките населени места, като най-скучна я оценяват симпатизантите на ДСБ.