"Алфа Рисърч": Светът на българина се затваря в "интимен кръг"

Личната равносметка на българите за отминаващата година се запазва на рекордно високи нива. Този индивидуален оптимизъм обаче контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната, а хората все повече се съсредоточават в своя "интимен кръг“.

Това показват резултатите от изследване на "Алфа Рисърч“, което е представително за пълнолетното население на страната. То е проведено в периода 8-14 декември сред 1030 пълнолетни граждани с пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

"Въпреки недоверието към институциите, политиците и политиката, за мнозинството от българите вътрешно-политическите събития се оказват натоварени с най-голям заряд и очакване за промени. Точно този процес обаче крие и най-големите неизвестни за 2019-та“, коментират от агенцията.

Индивидуален оптимизъм

Спрямо декември 2017 година, с почти 10 % нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто. За последните 20 години единствено през 1998-а е имало подобно лично усещане за удовлетвореност.

Отрицателните оценки нарастват с 2% спрямо миналата година, но остават вторите най-ниски за последните две десетилетия. Най-голям дял от хората (46%) заемат неутрална позиция – "годината беше същата като предишната“. За първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35:19).

Очакванията за идващата година са по правило винаги по-оптимистични, отколкото оценките за вече отминалата. Вече пета година има ръст в позитивния поглед към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи очакват 2019-та да бъде по-добра от 2018-та, а 12%, предвиждат по-лоша година.

От друга страна, впечатлява широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5:1), което дори и да се окаже кратковременен, е необичаен за България феномен, обясняват от "Алфа Рисърч“.

Социална тревожност

Социалната тревожност за икономическото развитие на страната се запазва. В съотношение 37:14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава. Негативните оценки бележат спад (с 12 на сто спрямо миналата година), но позитивните не вървят нагоре.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма (40%:22%), но е далеч от личните очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Силата на семейството и безсилието на политиците

Противоречието между индивидуалните равносметки и негативните нагласи към управленските политики може да се дължи отчасти на конкретния социален контекст, но анализът показва, че зад него стоят и доста по-съществени трансформации в българското общество през последните години.

В ситуация на растящо недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и при отсъствието на ентусиазиращ социален проект, все по-голяма част от сънародниците ни изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг – на първо място семейството, но и приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси. Така, емоционалните връзки, семейството и приятелите започват във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път, а отношението към властта и политиката – за социалните хоризонти.

В отговор на въпроса „каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате удовлетворен?“, българите определят по следния начин най-важния си социален капитал:

- семейството, близките, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;

- натрупаният социален опит и авторитет – 59% се чувстват полезни, защото хората ги търсят за съвет;

- личните постижения – 58% са удовлетворени от неща, които са постигнали през изминалата година.

Всеки втори твърди, че му е интересно онова, което работи или учи, всеки трети – че е получил признание за професионална или извънпрофесионална дейност, а всеки четвърти – че има хоби, участва в клуб по интереси и пр.

Въпреки икономическите трудности, които съпътстват голяма част от българските семейства, двама от всеки трима заявяват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си.

"През последните години светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг“. Точно това "затваряне“ обяснява както успехът, така и неуспехът политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности. Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията от "Истанбулската конвенция“ (така, както тя беше поднесена на българското общество). Същевременно, именно отказът на хората да се ангажират с "големите разкази и интерпретации“ обуслови неуспехът на партиите, които се опитаха да превърнат темата в кауза и на тази база да разширят обществената си подкрепа“, посочват от Алфа Рисърч.

Ако в равносметката за отминаващата година българите са единодушни, че индивидуалните постижения и семейните отношения са най-честите поводи за оптимизъм, то в оценката си за събитията с най-голямо влияние върху следващата година, те са далеч по-разколебани.

Вътрешно-политическите измерения се преживяват като много по-пряко и силно засягащи обикновения българин, отколкото големите международни събития, без обаче да формират един ясен фокус.

37% посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за следващата година, а 32% отдават приоритет на местните избори. 23% отбелязват увеличението на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата срещу бизнесмени и политици, 11.8% - конфликтите в Обединените патриоти. Едва всеки четвърти откроява на преден план Брекзит, 16% - Европейските избори, 15.6% - оттеглянето на А.Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, 9% - търговската война между САЩ и Китай.

"Историческият опит сочи, че като правило социалните протести избухват там, където след икономически благоприятен период хората започват да губят доходи, статус, перспектива. Именно защото нито една голяма социална група не се усещаше непосредствено заплашена от цялостното развитие на страната, дисперсните протести от края на 2018-та не успяха да се разраснат и масовизират. Ако обаче съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални граждански протести и потенциално нови политически избори“, смятат от „Алфа Рисърч“.