Алтернативен поглед върху онова, което правителството трябва да прави

Спор за тълкуванията

Ако някой искаше на всяка цена да спечели изборите през 2001 г., както това направи сегашният премиер, той или тя трябваше да направят това, което направи сегашният премиер - да накара мнозинството да повярва в чудеса и да дойде сравнително неизцапан с местна кал.

Както ще видите от приведените по-долу цифри и коментари, една -четвърт от населението на страната се грижи сама за себе си и създава нещо ново ("добавена стойност"), а три - четвърти се опитват да живеят на гърба на тези, които създават - благодарение на преразпределителната роля на държавата (по-точно - правителството).

Ако от тези 75% извадим онези, които нямат право да глас в изборите, остават около 60 % от населението, като 50% от всички жители на страната са пенсионери, безработни, студенти и други хора "извън работната сила".

Предвид на казаното, рецептата за успех на изборите бе не по-различна от тази през 1990 г. - послание, подобно на "Сполуката за България", тогава обещана от БСП. Но нито една партия, освен тази на Симеон Втори, не посмя (а вероятно и не можеше) да подпише такова възвание. Десетте години на участие в управлението на страната бяха изтрили всяка възможност то да предизвика въодушевление: не поради друго, а заради персоналиите, от които то би било изказано.

В момента в българското обществено мнение върви спор за тълкуванията по повод това, което е било казано и обещано през 2001 г. Ако се придържате към буквата на изреченото - няма позоваване на "чудо" и има призив за подчиненост и съвместност - дори и обстоятелството, че слънцето изгрява от изток, е потвърждение за "успех".

Ако сте мислели, че ще стане невъзможното, трябва да се били и сигурно сте разочаровани. Ако сте били реалисти, бихте могли - както това направихме ние по случай първата годишнина от управлението на НДСВ - отдавна да стигнете до извода, че, слава богу, голяма част от обещаната сполука просто не може да се осъществи.

Естествено, вината за сегашния спор за тълкувания е в крайна сметка на основния деятел - избирателя. Той или тя вярваха и още вярват в превръщането на въздух под налягане в боя. Но също така е естествено, те да обвиняват правителството и премиера, защото - макар и да не е възможно едно мнозинство да живее за сметка на малцинството (обикновено е точно обратното) - НДСВ се старае да поддържа точно тази вяра.

Границата на осъзнаването

До простата истина, че малцинството не може безкрайно да дои малцинството, може да се стигне по два начина. Първият е чрез шок, например чрез второ издание на кризата от 1996-1997 г. Вторият начин - за съжаление, по-малко вероятен - е по пътя на разумното разсъждение.

Нека предположим, че границата на допустимост на конфискациите от страна на мнозинството с помощта на държавата е 50% от новосъздадения доход. Тази граница днес е достигната.

Ако брутната добавена стойност (БДС) от частният сектор през 2003 г. е 100 единици, 49 от тях се събират от правителството чрез различните явни форми на данъчно облагане. Ако към тях добавим и квази-данъците, т.е. разходите в пари и натура, работно време и прочие за работа с правителството и за съобразяване със законодателството, към горните 49 единици би следвало да се добавят 11-12 на сто квази-данъци (около 2% от БДС са подкупите*, а останалото - разходи по административни пречки за навлизане в бизнеса). И така, комбинираното изземване на доход е около 60 на сто от брутната добавена стойност.

Единствената възможност да не се стигне до криза е това изземване да намалява. Както обаче неведнъж сме коментирали, правителствените планове, подкрепени от синдикати и други многобройни представители на споменатите три четвърти от населението, са точно в обратната посока - към увеличаване на преразпределението чрез използване на държавна принуда.

За да покажем, че възможна и друга политика, по-долу привеждаме няколко принципни подхода към ограничаване на тази принуда и един алтернативен бюджет за 2004 г.

Какво следва да прави правителството?

Денационализация на ресурсите в стопанството

Най-общо има два канала, по които държавата изземва ресурс от частните ръце. Първият е държавната собственост върху активи. Вторият е държавното производство на "публични" услуги и използването на необходимия за това ресурс. Това означава, че трябва да се направи следното: продажба на активите, които са пряко или непряко собственост на държавата; оттегляне на държавата от производството на услуги, вкл. здравеопазване, образование, телекомуникации, енергия.

Справедливи данъци

Чрез данъците гражданите финансират легитимните държавни функции, т.е. тези, които се отнасят до защита на личните права. Това означава финансиране на дейности като поддържане на обществения ред, правораздаването, защитата на собствеността и договорите. Разходите за изпълнение на тези функции са справедливата сума данъци. Тежестта би следвало да се понася еднакво от всички, защото всички се ползват от облагите, финансирани с данъци. Облагането би следвало да е максимално опростено, прозрачно и предвидимо във времето.

Справедливостта означава "плоски" данъци. При тях всички са равни пред закона, а онези, които имат по-нисък доход, имат стимул за по-висок такъв, а не за изземване на доход чрез сегашното прогресивно данъчно облагане. При положение, че сегашният реално плащан данък доход (по линия на облагането на физическите лица) е малко под 13% на регистриран платец, вероятно приемливият размер на плоския данък би следвало да бъде около 10% с възможност за по-нататъшно намаляване. (Наистина не всички плащат посочените 13%, но това е и една от причините за намаляване на законово определената ставка.)

Стабилни пари

Парите обслужват размяната в стопанството. Това, че само обслужват създаването на богатство, не означава, че те са неутрални към процесите в стопанството. В условията на държавен монопол върху "законното платежно средство", държавата има възможност да влияе на икономическите отношения. Възможните канали за това влияние са най-общо два: девалвация на законното платежно средство и манипулация на кредитната активност на търговските банки. За да се предотврати това, е нужно следното: стойността на законното платежно средство никога да не се променя с държавно решение; държавата никога да не рефинансира търговските банки. В обозримо бъдеще е възможно закриване на централната банка по пътя на евроизацията, въвеждането на свободното банкиране и запазването на надзорните функции в една обновена институция

Неприкосновени лични права

Това означава защита на живота и собствеността на индивида от принудата на други, включително държавата. Нещо повече, възможностите за частна защита на личните права не трябва да бъдат ограничени. Единственото легитимно нарушаване на нечии права е с цел защита на правата. Вероятно това ще наложи промени в чл. 7 и 120 на конституцията, както и в нейната глава осма, регламентираща конституционният съд.

Неограничавана конкуренция

Този принцип се съдържа в горния: правото на собственост изключва възможността някой да те ограничи да произвеждаш или да продаваш. (Извеждаме го като отделен принцип, защото ограниченията пред размяната популярно се приемат като нещо различно от посегателството върху правата.) Но неограничаваната търговия и състезание на пазара е неразделна част от личните права, които трябва да са неприкосновени. За това е необходимо: да се премахне държавната забрана и ограничение за търговия на определени пазари; да се премахнат субсидиите, контрола на цените, митата (и съответно да се закрият митниците), квотите, стандартите, лицензите, разрешителните режими.

Единственото преразпределение на доход е доброволното

Насилственото преразпределение на доход от малцинството произвеждащи българи към всички останали би следвало да бъде прекратено. За да има изобщо какво да се преразпределя, доходът трябва да бъде гарантиран за този, който го произвежда.

Преразпределението на доход към хора, които имат нужда, ще продължи, но то ще бъде доброволно, частно администрирано, разходно-ефективно и неизкривяващо стимулите да се създава богатство. Затова предлагаме преди всичко: приватизация на пенсионната и здравната система (съответно закриване на НОИ и НЗОК); освобождаване на пазарите на здравеопазване, здравно и пенсионно осигуряване; премахване на данък "пенсия" и данък "здраве"; лична отговорност, а не обществена, при планирането на спестяванията и намаляването на рисковете.

Яснота за намеренията на управлението

Финансирането на демокрацията (на политическите партии и изборите) и всички политическите действия трябва да бъдат прозрачни, така че във всяко едно от тях да може да бъде разпознат отговорът на следните четири въпроса: кой печели, кой губи, кой плаща сметките, как ще изглаждат нещата след няколко години (дали ползите ще надхвърлят разходите).

Алтернативен (реформаторски) бюджет за 2004 г.

Предистория и допускания

Проектът за бюджет за 2004 година, който министерството на финансите изготвя на базата на подкрепената от правителството бюджетна рамка, на практика не предвижда осезаемо намаление на преките данъци (включително осигуровките) и, от друга страна, предвижда увеличение на косвените данъци. Следователно резултатът от предложения бюджет ще е запазване на ситуацията на високо преразпределение през бюджета и съответно на изземване на огромна част от доходите на хората, които произвеждат.

Тази политика на високи данъци не е справедлива, доколкото тя представлява узаконен грабеж на голяма част от доходите на тези, които произвеждат. Тази политика също така не е икономически ефективна, тъй като тя не стимулира предприемчивостта и икономическото развитие.

Свободната пазарна икономика е тази, която осигурява свобода, справедливост и благосъстояние. Едно от изискванията за свободна пазарна икономика е намаляване на данъците и преразпределението през бюджета. Първа крачка в тази насока би могъл да бъде бюджетът за 2004 година, който предлагаме по-долу. Този бюджет се основава на следните реформи:

1. Намаление на ставката по данъка върху печалбата от 23,5% на 10% за всички фирми.

2. Намаление на ставката по данъка върху доходите на 10% за всички доходи на отделните хора (след приспадане на осигуровките).

3. Намаление на осигуровките от 42,7% (35% за самонаетите) на 16,7% за всички доходи до 1000 лева:

- 10% от тези осигуровки отиват в частен пенсионен фонд за осигуряване срещу пенсия и застраховка срещу трудова злополука и заболяване. С други думи това означава пълно приватизиране на пенсионната система;

- 6,7% от осигуровките са за НЗОК и други фондове, които все още не са реформирани и приватизирани.

4. Максимално намаление на митата, което е възможно според споразуменията с Европейския съюз.

5. Намаление на разходите за държавната администрация и издръжка с около 25% спрямо 2003 година.

6. Намаление с над 1/3 на разходите за помощи и обезщетения спрямо 2003 година (които бяха значително увеличени по програмите на министър Шулева).

7. Намаление с над 1/3 на разходите за дълготрайни активи спрямо 2003 година.

8. Бърза приватизация и използване на приходите от нея за изкупуване на държавен дълг, с което се намаляват разходите за лихви в бюджета.

9. Премахване на резерва за преразпределение на втори етап.

10. Намаление на разходите за осигуровки в бюджета заради намалението на ставките по осигуровките.

Фискални алтернативи "2004"

Картина на държавната намеса и допълнителна информация

Зависими от правителството граждани
- 2,4 млн. пенсионери
- 460 хил. безработни
- 440 хил. заети в бюджетната сфера
- 39% от хората между 15 и 64 години не са икономически активни
- 80% от гражданите са получили някаква социална помощ от държавата (по данни от 2001 г. на Световната банка)

Данъчна тежест върху добавената стойност в частния сектор
- 49% от брутната добавена стойност в частния сектор

Преки субсидии от бюджета
- 520 млн. лв.

Лицензионни и разрешителни режими
- 360 според последното преброяване от 2002 г., изразени чрез 19 правни понятия, разхвърляни в около 5 000 разпоредби на различни нормативни актове.

Население на България (НСИ, 2002)

• Според бюджет 2003 за социално осигуряване и грижи се изразходват 5.3 млрд. лв., а за субсидии - 0.7 млрд. лв. При допускане, че произвеждащите българи са 2 млн. (1.8 млн. заети в частния сектор и 0.2 млн., които добавят стойност в държавния сектор), един произвеждащ българин за годината плаща 3000 лв. за социални дейности (осигуряване + субсидии)

• Брутна добавена стойност в частния сектор (екстраполация за 2003 г. на база първи шест месеца) ще бъде 22 млрд.лв. Данъчните приходи (бюджет 2003) - 10.7 млрд. лв. Така измерени (данъчни приходи към БДС в частния сектор) - данъчната тежест е 48.6%. Измерена като дял от БВП, тя е 30.2%.

• " Според консолидирания държавен бюджет, общите разходи като дял от БВП намаляват през последните няколко години. Същевременно, обаче се забелязва и друга тенденция - допълнително събраните средства (над очакваните) също да бъдат изразходвани, нещо което вече се случи през 2002 г. Ако това се повтори и тази година (което е много вероятно), общите разходи в консолидирания бюджет ще нараснат значително от 38.6% от БВП (по данни от консолидираният държавен бюджет за 2003 г.) до 43% от БВП. За сравнение, това ще бъде повече от общото ниво на разходите през 2001 г. (40.6%).

• Това очакване се основава на превишението на приходите над очакваните с 729 млн. лева за първите осем месеца. Ако екстраполираме този резултат до края на годината, получаваме общо превишение над очакваните приходи от 1 млрд. лева. През миналата година допълнително събраните средства в бюджета в последствие бяха похарчени. Запазването и продължаването на една такава тенденция ще означава увеличаване на намесата и държавата и съответно преразпределението в икономиката.
• Един от ясните белези за това доколко има политическа воля за реформи, е приватизацията. В Управленската програма на правителството (стр. 131) ясно е казано, че този процес трябваше да завърши до 31.12.2002 г. На практика обаче, това правителство показа невъзможност да завърши раздържавяването на стопанството в България. Две от така наречените "емблематични" сделки - БТК и Булгартабак, се превърнаха в "безкрайно ходене по мъките" и прехвърляне на отговорност между различни институции.

Свободата на оценките

Ако сега се върнем към темата за тълкуванията на резултата от измисления 800-дневен юбилей на правителството, можем да припомним следното. Досега никой не е предложил алтернатива на това управление. Повечето идеи са в руслото на все същата "сполука за България" от 1990 г. В някои икономически послания на опозицията се долавя упрекът, че НДСВ не е достатъчно активно в управлението на икономиката, че секторните политики не за достатъчно добри или че са неясни. Ако перифразираме един афоризъм на Уди Алън - материята, която имат предвид тези господа, е същата, но по-голяма. Отново се оказва, че светът, в който живеем, е най-добрият от всички възможни. Това е така, защото алтернатива, подобна на изложената тук, засега не издигната. Тя не е издигната вероятно по-същите причини, поради които НДСВ спечели изборите.

Институтът за пазарна икономика все пак се надява, че чрез изложеното в този кратък доклад е допринесъл за освобождаване на тълкуванията и оценките от гипсовата ризница на популизма.

*Според изследване на Витоша Рисърч.