Алтернативният търг на "Булгаргаз" - пак руски газ, но по друг начин

Три фирми са подали оферти в обявения от държавния газов доставчик "Булгаргаз" търг за закупуване на природен газ извън дългосрочния си договор с руската компания "Газпром Експорт". Срокът за подаване на предложенията за осигуряване на 144 млн. куб. м суровина за нагнетяване в хранилището в Чирен в следващите три месеца изтече миналия петък, а в понеделник те са били отворени.

Кандидатите са гръцкият газов доставчик ДЕПА, българският доставчик на природен газ "Дексиа", свързвана с производителя на торове "Агрополихим" и швейцарската "Колмар", научи Mediapool от свои източници в "Булгаргаз". До дни ще бъде обявен победителят в първата подобна процедура на държавния газов доставчик. Търгът се счита за успешен, тъй като и тримата кандидати да подали отговарящи на изискванията условия, а водещото от тях беше да се предложи доставка с отстъпка от цената на газа, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. За вътрешния пазар тя миналата седмица бе фиксирана на 45.17 лв./МВтч (без акциз, ДДС и такси за достъп до мрежата и за пренос). От тази цена 44.35 лв. плаща държавният газов доставчик "Булгаргаз" при получаването на суровината от "Газпром" на входа на българската система и търсената в сега провеждащия се търг алтернативна цена е под тази.

Предстои да се види кой от тримата кандидати е предложил най-голяма отстъпка от цената на КЕВР и ще спечели поръчката.

По неофициална информация най-ниска цена е предложила гръцката ДЕПА и се очаква именно с нея да се подпише договорът.

Конкурентен принцип?

Обявените от "Булгаргаз" амбиции на конкурентен принцип да постигне по-ниски цени за газохранилището за зимния период в сравнение със стойността на руски газ обаче се подлагат на съмнение от газови експерти.

Според тях ДЕПА участва в процедурата, за да пласира заложени в нейния договор за доставка на газ от "Газпром" количества, които обаче няма да може да реализира на гръцкия пазар и смята да ги пласира у нас, вместо да плаща на руснаците по клаузата "вземай или плащай", каквато има и в българския договор с "Газпром".  Експертите коментират, че ДЕПА може да предложи газпромовски газ на по-ниска от българската цена заради по-различната формула на образуване на тарифата. За "Булгаргаз" цената е обвързана с тази на петрола за девет месеца назад, докато за ДЕПА е за шест месеца и поевтиняването на петрола в този срок се отразява в по-голяма сила в гръцката цена, отколкото в българската. Доколкото гръцкият доставчик има достъп и до втечнен газ, който в момента на техния терминал в Ревитуса се търгува за 15-16 евро/МВтч, ДЕПА предпочита да ползва по-евтиният втечнен газ за вътрешния си пазар. А по-скъпия руски газ, който е длъжна да вземе от "Газпром" по силата на клаузата "вземай или плащай", да чисти – в случая на българския пазар, без да е на загуба. 

Така дори и с постигната по-ниска цена спрямо плащаната от "Булгаргаз" на руснаците, това не е диверсификация на доставките за българския пазар, твърдят експерти и критикуват дружеството за начина на провеждането на търга.

Има ли изкуствено ограничение за втечнен газ?

Специалистите твърдят, че обявената от "Булгаргаз" процедура е била проформа и на практика е ограничавала възможността за внос на втечнен природен газ, тъй като е поискана  равномерна доставка на търсените по месеци обеми. Според тях, ако не е било поставяно това условие, а кандидатите да е можело да си внесат заявките за доставка с предложена от тях работна програма по дни и обеми, е можело "Булгаргаз" да постигне наистина целта си за разнообразяване на вноса и сваляне на цените, тъй като в момента пазарите на втечнен природен газ предлагат ниски цени. Макар и търгът да е определян от тях като дискриминационна за редица възможни доставчици, процедурата не е обжалвана. Тъй като не е по Закона за обществените поръчки, тя не може да бъде атакувана пред Комисията за защита на конкуренцията, обясняват представители на бранша.

Кандидатът "Дексиа България" обаче е предложил именно суровина от терминала в Ревитуса, твърдят близки до участниците и отричат да има ограничения за подобни доставки.

След първоначалната информация, че единият кандидат е "Агрополихим", от дружеството отрекоха това. В изявление до Mediapool компанията посочва, че няма нагнетени количества природен газ в "Чирен" за продажба, нито разполага с излишъци на природен газ - нито от  2018 г., нито текущо за първото тримесечие на  2019 г. Дружеството консумирало спрямо заявката си по хармонизирания договор с "Булгаргаз".

Свързването на "Дексиа" с "Арополихим" е заради предишно участие на торовия завод заедно с германската "Винтерсхал" в дружество със същото наименование, което обаче след оттеглянето на "Агрополихим" е преименувано. "Дексиа България" в момента е собственост на управителя на предишното едноименно дружество Пола Найденова и на Искър Искров, според данни в Търговския регистър. Пак според данните там Искров е сред акционерите на "Агрополихим" и в ръководството на завода, така макар и през него връзка на "Дексиа" с предприятието има. <8/p>

В бранша се говори, че "Агрополихим" се готви да изчисти излишък на ТЕЦ "Варна". Преминалата на природен газ електроцентрала на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган също има договор с "Булгаргаз" за доставка на конкретни количества суровина за мощността. Доколкото централата се издържа най-вече от договори с "Електроенергийния системен оператор" да поддържа част от блоковете си в режим на готовност в случай на нужда, в сектора се твръди, че ТЕЦ "Варна" има невзети количества от "Булгаргаз" и ще дължи неустойки на дружеството. Планът бил през "Агрополихим" излишните обеми да се изчистят.

Други източници обаче отричат да има подобна схема.

И швейцарци за цвят

Третият кандидат "Колмар" е швейцарска група, специализирана в доставките на нефт и нефтени продукти. У нас "Колмар Груп" има регистрирано дружество "Колмар България", чието управление е възложено на Мартин Макариев, познат в битието си на шеф на фалиралия врачански завод "Химко". Фирмата "Колмар България" реално не е извършвала никаква дейност у нас за близо девет години от регистрацията си през 2010 г. Единственият ѝ подаден финансов отчет е изпълнен с нули. Самият Макариев е собственик на компанията за управление на имоти в България и чужбина "Арко Кепитъл Мениджмънт", застрахователната "Арко Асетс Груп", "Овърсиз Инвестмънт" и др.

"Булгаргаз" търси 20 млн. куб. м газ за месец април, а за май и юни – по 62 млн. куб. м. Периодът е избран не само заради спирането на отоплителния сезон и обръщането на режима на ползване на газохранилището в Чирен от черпене към нагнетяване, но и заради отварящата се пролука в доставките от "Газпром".

Възможно е подобен търг да бъде обявен и за третото тримесечие на годината, но дали ще се предприеме такава стъпка, ще зависи от изпълнението на текущия договор с "Газпром"

Средногодишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб. м. За миналата година е било под 3.2 млрд.  куб. м, което е спад отблизо 5 процента спрямо предходната година.