Америка губи битката срещу корупцията в Източна Европа

Външната политика на САЩ прави грешка с изоставянето на борбата срещу корупцията в страните от Източна Европа, е основното послание на анализ, публикуван в британското сп. "Икономист".

Повод за анализа са изслушванията в Конгреса във връзка с импийчмънта срещу президента Доналд Тръмп, който е пряко свързан с борбата, която Америка води срещу корупцията в Източна Европа.

Първо Джордж Кент, официален представител на Държавния департамент, обясни, че след революцията в Украйна през 2014 г. Съединените щати са започнали да гледат на корупцията като на жизненоважен инструмент на руското влияние там, пише "Икономист". Настояването за върховенство на правото, заяви Кент, не е само проблем за правата на човека, но сърцевина на американската политика за сигурност.

След това бившият американски посланик в Украйна Мари Йованович разказа как фигури, свързани с украински олигарси, са убеждавали президента Тръмп да я отстрани. Наградата, която е търсил Тръмп, е съобщение, че Украйна разследва сина на конкурента му за изборите, бившия вицепрезидент Джо Байдън, в качеството му на човека, посочен да се занимава с проблемите на върховенството на правото в Източна Европа. Америка се опитваше да се бори с корупцията в Украйна, а корупцията в Украйна отвръщаше на този натиск.

Усилията на Америка да пребори подкупите в Централна и Източна Европа сега са в беда. Администрацията на Тръмп оказва само спорадична подкрепа.

В същото време разследването по импийчмънта показва поведение на Америка, което напомня практики, които тя осъжда на други места. Вредата е "неизчислима", казва високопоставен дипломат от Държавния департамент.

"Ще са нужни десетилетия, за да възстановим нашия авторитет. Това, което други страни виждат в Белия дом, е всичко, срещу което сме проповядвали", отбелязва източникът на сп. "Икономист".

От края на Студената война досега антикорупционни активисти в бившите комунистически страни разчитат на американската подкрепа. С помощ от Вашингтон през годините бяха подкрепени независими разследващи медии, обучавани бяха съдии и прокурори, подпомогнато бе създаването на прозрачни регистри за обществени поръчки, припомня "Икономист".

Бюджетът на Държавния департамент за Европа и Евразия (615 млн. долара за миналата година) е спасителен пояс за организациите на гражданското общество. В Украйна, Румъния и Молдова Америка подкрепя реформаторски настроени политици, когато те са атакувани от олигарси. В Полша и Унгария тя подкрепи независимите съдии, когато управляващите партии са опитаха да подкопаят съдилищата.

В началото на това десетилетие, когато отношенията с Русия се влошиха, се засили безпокойството на американските разузнавателни агенции за потоците изпрани пари от Русия.

"Корупцията бе използвана като инструмент за натиск от страна на външни играчи, но корупцията освен това разяжда отвътре НАТО и страните членки на ЕС", казва Виктория Нюланд, която формираше политиката при администрацията на президента Обама.

Байдън започна да посещава Централна и Източна Европа, където подчертаваше, че сега Америка разглежда корупцията като проблем на националната сигурност.

"Винаги сме чувствали, че имаме подкрепата на американското посолство", казва Кристиан Джинеа, румънски антикорупционен активист и член на Европейския парламент. Америка и ЕС защитиха румънския антикорупционен прокурор Лаура Кьовеши, когато тя бе атакувана от правителството.

Американският натиск в България неведнъж е съдействал да бъдат защитени от репресии протестни групи на гражданското общество, пише "Икономист".

Давлението на Америка за борба с корупцията започна да отслабва през 2017 г., когато А. Уес Мичъл бе назначен да отговаря за политиката на Държавния департамент в Източна Европа. Той смяташе, че резките критики на САЩ срещу корупцията пречат на дипломацията, тласкайки страни като Унгария, Румъния и България по-близо до Русия. Мичъл подаде оставка по-рано тази година. Но докато много американски посланици все още се струмят да прокарват антикорупционни политики, те вече не са сигурни дали Белият дом стои зад тях.

Вместо да подкрепи антикорупционните позиции на своите посолства, администрацията на Тръмп понякога ги подкопава. Решението на Тръмп да отстрани посланик Йованович (и провалът на държавния секретар Майк Помпейо да я защити) имаше смразяващ ефект върху дипломатите. Бил Тейлър, който замени Йованович като посланик, свидетелства за "втора писта" в дипломацията, при която онези, които имат лични връзки към президента Тръмп (като адвоката му Руди Джулиани), оставят на втори план официалния процес на формирането на правителствената политика.

Подобен разкол възникна в Унгария, където американският посланик (политическо назначение на Тръмп и негов голям спонсор на изборите) уреди визита в Белия дом на унгарския премиер Виктор Орбан. Това стана през главата на онези дипломати, които искаха да държат на една ръка разстояние корумпираното и приятелски настроено към Русия правителство на Орбан.

Антикорупционните реформи в Украйна, които Америка от години подкрепяше, станаха странична жертва на драмата около импийчмънта. Защитниците на Тръмп съживиха безпочвените обвинения срещу AntAC – известна група, бореща се за върховенство на правото, която първоначално бе нарочена от украинските власти като корумпирана. Мрежата от ботове в социалните мрежи, поддържащи Тръмп, разпространиха конспиративни теории за Дария Каленюк, директор на групата.

Конфликтът около импийчмънта може също да повлияе негативно и върху прокурорите, борещи се с корупцията в Румъния, които разчитат на информация от американските разузнавателни агенции. Те биха били слабо мотивирани да споделят информация, ако не смятат, че Белият дом изобщо се интересува от въпроса. Думи като "върховенство на закона" вече не отварят врати при настоящата президентска администрация в САЩ.

По време на мандата на Обама Конгресът отпускаше чуждестранна помощ за "засилване на върховенството на закона и антикорупционните мерки" в Европа като част от американската стратегия за противодействие на руската агресия. В бюджетните документи на Тръмп думата "корупция" не се споменава във връзка с Русия. В бюджета за 2020 г. е заложено невоенната помощ за Украйна да бъде орязана от 250 млн. долара на 145 млн. долара, а за Молдова – от 52 млн. долара на 18 млн. долара.

На други места Америка просто губи позициите си на важен играч. В Словакия, където мощното антикорупционно движение през последната година преобърна политическия истеблишмънт, Вашингтон не се оказа толкова ключов участник в събитията. Отношенията със САЩ в страната бяха доминирани от решението през август да бъдат купени американски изтребители F-16.

Всъщност, много държави от региона купуват американски самолети. Румъния и България напоследък се сдобиха също с F-16. Сигурността от подобни сделки обаче би била илюзорна, ако бившите соцстрани не водят борба с корупцията. От американска страна политическата воля за това намалява. Много разочаровани антикорупционни експерти напуснаха Държавния департамент, финансовото министерство и другите ведомства, а други обмислят да го направят.