Америка наплашена почти до смърт

Министрите на външните работи от Групата на осемте водещи индустриални страни, които се срещнаха в Париж, провъзгласиха, че тероризмът остава масова глобална заплаха - само три дни, след като Държавният департамент на САЩ бе заявил, че тероризмът е на най-ниското си равнище от 33 години насам.

Човек се чуди дали нещо щеше да се промени, ако тази новина беше стигнала до ушите на министрите от Г-8. Войната срещу тероризма, също като войната в Ирак, се отличава с почти пълно безразличие към фактите.

Безиеменен "висш служител от администрацията" на Буш каза на журналистите неотдавна, че ще се изненада, ако в Ирак бъде открит оръжеен плутоний или уран. Също така малко вероятно е, добави той, да бъдат открити материали за биологично или химическо оръжие. Според него САЩ никога не са очаквали да открият подобни явни доказателства.

Тогава за какво изобщо беше иракската война? Служителят обясни, че Вашингтон всъщност искал да залови хилядите атомни учени в Ирак, които в бъдеще можели да разработят ядрено оръжие за Саддам Хюсеин. Той ги нарече "ядрени муджахидини".

Превантивната война, според тази нова дефиниция, не е насочена срещу действителен проблем, а срещу такъв, който би могъл да се появи в бъдеще.

Човек би могъл да сметне изявлението на служителя просто за извинение за факта, че не са открити никакви оръжия за масово унищожаване, само че явно са пропуснали да уведомят президента Джордж Буш. Той продължава да уверява американците, че незаконни оръжия ще излязат на бял свят.

В годишния си доклад пред Конгреса за тероризма, Държавният департамент заяви, че 199-те терористични инцидента, регистрирани миналата година, са с 40 процента по-малко в сравнение с предишната и най-ниската обща бройка от 1969 година насам.

В САЩ изобщо не е имало терористични атаки, в Африка са били пет, а в Западна Европа - девет. Почти всички останали са в Азия /99/, Латинска Америка /50/ и Близкия изток /29/. 49 от общо 50-те инцидента, класифицирани като прояви на тероризъм в цяла Латинска Америка, са вривени американски петролопроводи в Колумбия.

Всъщност докладът показва, че практически всички инциденти, класифицирани от американското правителство като актове на "глобален терорризъм" през 2002 година, са станали на четири места: в Колумбия, Чечения, Афганистан и Палестина. Извън това е само атентатът на ислямски екстремисти на остров Бали. Преди 11 септември 2001 година практически нито едно от тези събития нямаше да бъде наречено тероризъм. Щяха да го нарекат гражданско въстание, политическо, националистическо или сепаратистко насилие.

След септември 2001 година на подобни епизоди се приписва огромно глобално значение. Те бяха превърнати в повод за държавна мобилизация и ограничаване на гражданските свободи в САЩ /и в американската наказателна колония в базата Гуантанамо/. От всички краища на света се чуват аргументи, оправдаващи методите на държавни репресии, които в миналото щяха да спечелят на въпросните правителства запазено място в друг годишен доклад на Държавния департамент за Конгреса на САЩ - за международните нарушения на човешките права.

Изкривеното възприятие за тероризма оказа изключителен психологически ефект върху мнозина в САЩ, като ги накара да мислят, че са изложени на личен риск, практически лишен от основание - както от гледна точка на статистиката, така и на здравия разум.

Нюйоркският писател, който наскоро заяви, че от падането на Багдад насам за първи път след 2001 година се чувства в безопасност, че няма да бъде разкъсан на парчета от бомба на терористи, докато си върви по Таймс скуер, е именно такъв случай. Хиляди нюйоркчани, подчинявайки се на предупрежденията на федералното правителство, си построиха през тази година херметически изолирани стаи, запасени с провизии, вода и противогази за случай на продължителна обсада от терористи.

Социологическите проучвания сочат, че американските избиратели вече всъщност не се интересуват дали ще бъдат намерени оръжия за масово унищожаване в Ирак. За тях победата е над заплахата, която отъждествяха със Саддам Хюсеин. Победен бе "тероризмът".

Сега, в един официален доклад, който малцина ще прочетат, тяхното правителство признава, че тероризмът е на най-ниското си равнище от три десетилетия и че действителният риск, който представлява, е статистически пренебрежим. В същото време, същото правителство им казва, че трябва да живеят в страх от "ужасяващи престъпления" и масово унищожаване. Накъде води това американците?

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?