Америка не може винаги да живее толкова безгрижно

Играта на руска рулетка никога не е препоръчителна. Този път Конгресът може да открие патрон в цевта.

 

Докато гледах как се разгръща бюджетната криза в САЩ, се сетих за прочут откъс от романа "Великият Гетсби". "Те бяха небрежни хора, Том и Дейзи - смазваха неща и живи създания и след това се оттегляха в богатството си или в голямата си небрежност, или изобщо в онова, което ги държеше заедно" (превод - Нели Доспевска, изд. Народна култура, 1986 г.), пише Ф. Скот Фицджералд.

 

Точно сега републиканците и демократите във Вашингтон се държат като Том и Дейзи в глобалната политика - воюваща помежду си двойка, при чиито разправии изглежда по-вероятно да пострадат невинни минувачи, отколкото те двамата. Американските политици изглежда са уверени, че богатството и силата на тяхната държава им позволяват да бъдат небрежни и да се отървават без последици, докато подобно поведение бързо би било наказано в по-слаба и по-бедна страна.

 

Ако съдим от историята, това самодоволство е оправдано.

 

Конгресът и преди е играл на руска рулетка с парализирането на държавния апарат - и цевта винаги се е оказвала празна. По-общо погледнато, през изминалите 50 години от убийството на Джон Ф. Кенеди са се разигравали редица политически мелодрами - от "Уотъргейт" до импийчмънта на президента Бил Клинтън.

 

Всеки път мнозина си мислеха, че американската система се разпада. Въпреки това всеки път САЩ се съвземаха. Защото макар политическите недостатъци на Америка да са доста видими, нейните икономически и социални предимства твърде лесно се омаловажават.

 

За разлика от американците, чужденците понякога плащат висока цена за небрежно поведение във Вашингтон. В Брюксел е разпространено стандартното самосъжалително оплакване, че кризата в еврозоната е била причинена от сриването на американската инвестиционна банка "Леман брадърс".

 

Мрачната заплененост на останалия свят по бюджетната криза до голяма степен отразява страха, че ако икономиката на САЩ пак хване настинка, останалият свят ще бъде поразен от пневмония. Китай казва на САЩ да не застрашават стойността на неговите дялове от облигации на американското министерство на финансите, а директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреждава, че кризата може да навреди на световната икономика.

 

Но подобни оплаквания са заглушавани от егоистичните караници в Конгреса.

 

Усещането, че САЩ са склонни към "небрежно" поведение, което поставя в опасност другите, се разпростира в международната политика. Америка плати висока цена в загубени животи и похарчени пари по време на войната в Ирак. Но сега САЩ се прибират у дома и губят интерес. Междувременно Ирак още е обхванат от ужасния граждански конфликт, последвал свалянето от власт на Саддам Хюсеин.

 

Настоящата криза поражда смесени реакции у чужденците.

 

Мнозина - като г-жа Лагард - знаят, че останалият свят може да плати висока цена за безразсъдството във Вашингтон, и искрено копнеят за това американците да се разберат. Тези, които се възхищават на Америка, потръпват, като гледат как държава, която смятат за пример, се държи по начин, който я прави да изглежда толкова зле. Но сред тези, които негодуват срещу глобалното водачество на САЩ, има значително злорадство поради усещането, че американците, които обичат да проповядват за демокрация в чужбина, си спретват такъв здрав демократичен бой у дома.

 

Китайците също ще бъдат доволни, че усилията на Америка да утвърди водачеството си в Азия на форума на АТИС са били осуетени от факта, че президентът Барак Обама е трябвало да отмени участието си заради кризата във Вашингтон.

 

Що се отнася до руския президент Владимир Путин, който наскоро публикува статия във в. "Ню Йорк таймс", в която предупреди американците, че е опасно да се смятат за "изключителни", той несъмнено би изпитал определено задоволство, ако пазарите в крайна сметка покажат на американците, че те все пак не са толкова изключителни.

Обратно, страхът на хора като Путин е, че тези небрежни американци отново ще се измъкнат сухи. Защото е факт, че САЩ са толкова важни за гладкото функциониране на глобалната икономика, че останалият свят има неотменим интерес да си затваря очите за безразсъдното поведение във Вашингтон.

 

Последният път, когато САЩ се отнесоха безотговорно към тавана на дълга, а това беше през 2011 г., "Стандард енд Пуърс" понижи техния дългов рейтинг.

 

На времето много коментатори сметнаха това за историческа повратна точка и предсказаха, че кредитните разходи на Америка рязко ще се повишат. Всъщност кредитните разходи останаха ниски.

 

Том и Дейзи отново се измъкнаха.

 

Фактът, че Америка многократно оцелява при небрежно поведение и се съвзема от кризи, обаче подсилва обърнатото навътре самодоволство във Вашингтон. Това, от своя страна,

изглежда убеждава политиците в САЩ, че могат да поемат все по-големи рискове с държавните финанси. Но повтарящите се игри на руска рулетка никога не са препоръчителни. Със сигурност е възможно този път Конгресът да завърти барабана на револвера и да открие, че в цевта наистина има патрон.

 

Ако бъде постигнат компромис, преди американското финансово министерство да достигне тавана на дълга на 17 октомври, тогава това вероятно ще бъде просто поредната "обичайна криза".

 

Но ако Америка се спъне в препятствието на дълга, нещата стават сериозни. Както отбеляза Гевин Дейвис миналата седмица, изглежда малко по-вероятно правителството на Обама драстично да ореже сегашните разходи, вместо да обяви неплатежоспособност по дълговите плащания.

 

Ако посред нощ бъде постигнат балансиран бюджет, това би било форма на незабавно наложени икономии от типа на тези, които предизвикват тежки рецесии в страни като Гърция и Испания, след като те също се мъчат да балансират своите бюджети.

 

Разликата би била в това, че ако се стигне до икономии в САЩ, те биха били предизвикани не от натиска на пазарите или МВФ, а биха били самонараняване, което би причинило огромни вреди на обикновените американци и на глобалната икономика. Това наистина би било проява на нехайство.

 

По БТА.