Америка обяви "";европейския въпрос"" за решен

Неотдавна Кисинджър постави въпроса така: Как да интегрираме Русия в международната система, така че да я предпазим от традиционния ѝ навик да интерпретира политиката от позиция на силата? Как да превърнем Русия в надежден партньор на Запада, така че готовността ѝ за сътрудничество да не се влияе от превратностите в световната политика или завоите на нейните ръководители?

Вчера Рим отговори частично на двата въпроса.

Чрез новия съвет

Русия се интегрира до голяма степен

в ключовата институция на атлантическата общност. Интегрира се до такава степен, че мнозина остават с впечатлението, че е вече част от Алианса, било с право на вето или не. Най-малкото в очите на европейците нещата изглеждат така.

В бъдеще Русия ще има право на глас по въпросите на борбата срещу тероризма, разпространението на оръжията за масово унищожение, противоракетната отбрана и опазването на мира. Русия вече няма да се примирява с ролята на непокорен аутсайдер, едновременно недоверчив и гледан с недоверие. Най-вече от Русия ще зависи дали ще бъде надежден партньор, който гледа напред.

Сам по себе си

новият съвет не е гаранция срещу превратностите в руския живот

срещу руската слабост или руската сила. Така че създаването на новия съвет НАТО-Русия всъщност не дава пълен отговор на въпроса на Кисинджър.

И все пак новият съвет е отправна точка и неговият потенциал не бива да се подценява. Ако възможностите му се използват правилно, той ще докаже необратимостта на стратегическата преориентация на Путин и обръщането му към Америка.

Въпреки тържествените прокламации и уверенията, че днес НАТО е по-важна от всякога, новата институция, която свързва Москва с Брюксел, е поредният видим израз на протичащите дълбоки промени в НАТО. Новото свързващо звено е и израз на съмненията и недоверието, които съпътстват процеса на промени в организацията.

От падането на Берлинската стена непрекъснато се поставя въпросът за смисъла и предназначението на НАТО. До момента обаче отговор липсва. Стратегията наистина се съобразява и нагажда, но не в задоволителна степен. Щом като НАТО ще се разпростре един ден до Черно море и щом като ядрото на бившия Съветски съюз е новият предпочитан партньор на Вашингтон, волю-неволю Съюзът ще се превърне в общоевропейска организация за сигурност, в ОССЕ с военно измерение.

Ето защо

успоредно с промените расте колебанието на европейските партньори

Дори убедените атлантици вече не са наясно какво значение им придава Америка. Те подозират, че Вашингтон възприема съюза в най-добрия случай като инструмент за координиране на политиката на сигурност и по-скоро като "конструктор за военни игри", отколкото като организация за колективна отбрана, чийто главен елемент е член пети от съюзния договор.

Несигурността естествено се поражда от затрудненията на Европа във военната сфера. Те не могат да се скрият и не останаха скрити за водещата сила в съюза. Слабостите са толкова големи, че има опасност да се поставят под въпрос спойката и взаимодействието вътре в НАТО, още повече като се има предвид, че американската политика на свръхвъоръжаване и модернизация очевидно не среща бюджетни ограничения.

Визията на Америка за бъдещето на НАТО тревожи европейците и поради още една причина. Европейците усещат, че правителството и Конгресът искат окончателно да премахнат старите географски граници на военно-политически действия, които през 1999 г. бяха незначително изместени. Максимата на Буш гласи: НАТО трябва да бъде в състояние да действа навсякъде, където са налице новите опасности за сигурността на нейните членки. В епохата на транснационалния тероризъм и достъпа на политически престъпници до оръжията за масово унищожение, това определено означава само едно - че

НАТО трябва да действа в цял свят

Америка ще инвестира значителен политически капитал в НАТО само ако е убедена, че организацията е ефикасен инструмент, който може да се използва в цял свят.

Пред Бундестага Буш каза, че за пръв път от 100 години днешното поколение не очаква и не се страхува от нова голяма европейска война. Подтекстът, който развълнува европейците, гласи: Европа смята "европейския въпрос" за решен и се захваща с нови задачи. За резултатите може само да гадаем.

По БТА, със съкращения