Америка предаде сирийските кюрди в сделката си с Турция за спиране на огъня

Близо седмица след офанзивата ѝ срещу подкрепяните от САЩ кюрдски бойци в Сирия, победата за Турция дойде не на бойното поле, а на масата за преговори, благодарение на американските дипломати, пише в анализ британското сп. "Иокономист". На 17 октомври американската делегация, водена от вицепрезидента Майк Пенс, напусна двореца на президента Реджеп Ердоган в Анкара със споразумение за спиране на огъня, което се чете като списък с отстъпки спрямо Турция. Малко след това пред камерите се появи турският външен министър Мевлют Чавушоглу и съобщи: "Американската страна прие легитимността на нашата операция и цели. Ние получихме, каквото искахме".

Съгласно сделката, кюрдските бойци, известни като Отряди за народна самоотбрана (YPG), се очаква да се изтеглят поне 30 км навътре от границата, докато турските войски и сирийските им съюзници прекратят огъня за 120 часа. В замяна на това Америка ще снеме санкциите, които наложи срещу правителството на Ердоган на 14 октомври. Тогава ще бъде сключено постоянно примирие.

Кюрдите освен това ще предадат тежките си оръжия, които бяха получили от американците, за да воюват с "Ислямска държава" и ще демонтират своите укрепления. Изтеглянето им ще отвори пътя на турските войски да създадат буферна зона в Северна Сирия, простираща се от границата с Ирак до река Ефрат.

Командирите на YPG казаха, че ще приемат спирането на огъня, но само в някои зони. Боевете все още не са прекратени. На 18 октомври продължаваше да се чува обстрел около град Рас ал-Айн, откъм турската граница.

Случващото се е модел на хаотичната външна политика на президента Доналд Тръмп. В разстояние на две седмици той даде зелена светлина за турската офанзива като изтегли американските сили, разположени на границата; после изпрати смахнато писмо на Ердоган ("Не се прави на много корав. Не бъди глупак! Ще ти се обадя по-късно"), заплашвайки го да унищожи турската икономика и да наложи огромни безсмислени санкции. Всичко това бе захлупено от твърдението му, че кюрдските бойци, които неговото собствено правителство подкрепяше години наред, за да унищожат "халифата" на "Ислямска държава", са "по-голяма терористична заплаха" от "Ислямска държава".

На вицепрезидента Пенс се падна задачата да убеди Ердоган да спре инвазията; накрая, насърчавайки кюрдите да се оттеглят, Тръмп практически сложи американски печат на одобрение върху целите на Турция.

Споразумението все още оставя сериозни открити въпроси, включително как Америка може да контролира неговото прилагане или да принуди кюрдските бойци от YPG да съблюдават условията му. Друг открит въпрос е за размера на предложената турска зона за сигурност.

Въпреки това, Тръмп изглежда доволен от резултата. "Това е велик ден за цивилизацията", написа той в Туитър, след като бе обявена новината за споразумението. "Милиони животи ще бъдат спасени", написа още Тръмп.

Неговият собствен провал за предотврати офанзива, която вече взе стотици човешки животи – жертви както на турските въздушни удари, така и на атаките на ракетно-минометния обстрел от страна на YPG, не се споменава.

Официалната цел на турската инвазия бе да изведе от пограничните райони бойците от YPG, които Анкара смята за терористична група. Необявената цел е да се осуети перспективата за кюрдска автономия вътре в Сирия, която би засилила позициите на кюрдските националисти в самата Турция (Кюрдската работническа партия, от която произлиза YPG, води бунтовнически действия в Сирия 35 години).

По всичко личи, че Турция печели и на двата фронта. Това, разбира се, си има цена. Международната репутация на Турция е подкопана. Извън двусмислената позиция на Америка, само Пакистан, Катар и Азербайджан подкрепиха инвазията. Няколко европейски страни забраниха оръжейни продажби за Турция. Отношенията на Ердоган практически с всички във Вашингтон – извън обитателите на Белия дом – са обтегнати. Група конгресмени начело със Линдзи Греъм гласуваха да се продължи с натиска чрез санкции срещу Турция, независимо от спирането на огъня.

Ердоган може и да надхитри Тръмп, но споразумението не му дава пълна свобода на действие в Северна Сирия. Кюрдите започнаха да правят сделки със сирийското правителство на президента Башар Асад и с Русия, заменяйки мечтата си за автономия с тяхната защита срещу турските сили. Те разрешиха на сирийски правителствени войски да навлязат в Манбидж и Кобани – градове, които Турция се стреми да овладее.

По всичко изглежда, че сега курсът на турската операция зависи от предстоящата среща на Ердоган с руския президент Владимир Путин. Двамата силни мъже ще се видят в Сочи на 22 октомври – точно в деня, в който изтича 120часовото спиране на огъня.

Русия може да позволи на Турция да създаде своя зона в някои райони, но не и без предварителни условия, коментира анализаторът от Омер Таспинар от вашингтонския тинк-танк Brookings Institution. Най-малкото, от Турция ще бъде поискано да нормализира отношенията си с Асад, когото тя от години се опитва да свали.

Споразумението между САЩ и Турция все още може да бъде отменено. Но засега Ердоган може да се похвали с победа – както над кюрдите, така и над американците. "Първите знаци са, че сделката е успех", коментира Ойтун Орхан от Центъра за близкоизточни проучвания в Анкара. "За Турция това е прекалено хубаво, за да е истина", допълва той, цитиран от "Икономист".