Американска палестинка ще стане първата мюсюлманка в Конгреса на САЩ

Рашида Тлаиб, дъщеря на палестински имигранти в САЩ, която беше арестувана преди две години за прекъсване на реч на тогавашния кандидат за президент Доналд Тръмп, влезе вчера в историята, след като се разбра, че тя ще стане първата избрана в американския Конгрес мюсюлманка, пише агенция Франс прес.

Тази 42-годишна бивша адвокатка спечели вътрешнопартийните избори на Демократическата партия в Мичиган. Предвид липсата на кандидат от друга партия, тя със сигурност ще влезе в Камарата на представителите след междинните избори през ноември тази година.

"Много благодаря, че направихте този невероятен момент възможен. Нямам думи. Нямам търпение да ви представлявам в Конгреса", заяви тя в Туитър, след като спечели срещу други петима кандидати от Демократическата партия.

Рашида Тлаиб ще стане първата мюсюлманка в историята, избрана в Конгреса на САЩ. Преди 12 години в Минесота беше избран първият мюсюлманин, Кийт Елисън.

В момента в Конгреса има само още един мюсюлманин, Андре Карсън, представител на щата Индиана от 2008 г. насам.

Видимо развълнувана при обявяването на резултатите, мюсюлманка прегърна майка си, родена в село на Западния бряг, където семейството ѝ следеше внимателно изборната нощ.
"Те бяха залепени пред телевизора. Баба ми, лелите ми и чичовците ми се събраха, за да гледат внучката си", призна тя със сълзи в очите.

Според нея избирането на президента на САЩ Доналд Тръмп е прозвучало като "сигнал за тревога" за много американски жени, които никога не са се кандидатирали в такива количества за Конгреса. Повечето от тях са от лагера на Демократическата партия, след година, белязана от движението "Аз също" (#MeToo).

Тя обясни, че кандидатурата ѝ е била мотивирана и от по-лични причини, особено затрудненията, които срещат двете ѝ дъщери в задачата да намерят мястото си в страна, която е все по-враждебно настроена към мюсюлманите, които представляват около 1,1 на сто от населението на САЩ.

През май тя заяви пред Си Би Ес нюз, че евентуалното ѝ избиране би изпратило "голямо послание" към САЩ като цяло: "Ние сме съставна част от обществото и като всички останали искаме в замяна да му дадем своя принос".

През януари тя ще наследи официално 89-годишния конгресмен от Демократическата партия Джон Кониърс, който беше принуден да подаде оставка поради обвинения за сексуален тормоз, след като служи в Конгреса повече от половин век,

Тлаиб е родена и израснала в Детройт. Завършила е право и е работила като адвокат, преди да влезе в Камарата на представителите на Мичиган през 2009 година.

Сали Хауъл, директорка на Центъра за арабско-американски изследвания в Университета на Мичиган-Диърборн, която познава новата конгресменка от 25 години, я описва като "твърда, компетентна, работлива и много харизматична" жена.

"Тя се интересува от хората, от общността, в която е израснала", съобщава Хауъл пред АФП. "Тя не водеше кампанията си, акцентирайки на факта, че е мюсюлманка, а на това, че е от югоизточната част на Детройт...и освен това е мюсюлманка. Но мюсюлманската общност, която се усеща охулена, категорично подкрепи кампанията ѝ".

През август 2016 г. в Детройт тя прекъсна предизборна среща на кандидат-президента Доналд Тръмп. "Нашите деца заслужават нещо по-добро", заяви тя. Преди да бъде изведена от залата от силите на реда, тя го призова да прочете Конституцията на САЩ.

"Майка ми беше много ядосана: "Арестуваха те наживо по националната телевизия!", разказа тя пред Си Ен Ен. "Отведоха ме в участъка. Няма проблем. Беше най-американското нещо, което можех да направя".

Бившата адвокатка защитава категорично прогресивна програма, като се почне от равното заплащане на труда на мъжете и жените и се стигне до безплатно висше образование, преминавайки през общественото здравеопазване, ЛГБТ-правата, отмяната на миграционния указ на Тръмп и защитата на околната среда.

Нейният избирателен участък отдавна гласува за политическата левица, но на последните президентски избори щатът Мичиган подкрепи републиканския кандидат Доналд Тръмп - първият подобен случай от 1988 г. в този щат, сблъскващ се с упадък на индустрията.

Още три мюсюлманки, кандидатирали се в щатите Аризона, Масачузетс и Минесота, се надяват да се присъединят към Тлаиб в Конгреса след междинните избори, отбелязва Франс прес.

Рекорден брой жени ще се борят за влизане в Конгреса

Агенцията пише, че рекорден брой жени ще се борят за влизане в американския Конгрес на изборите през ноември. Засиленото женско присъствие на изборите ще бъде кулминацията на една година, преминала под знака на движението "Аз също" и на недоверието към президента Доналд Тръмп.

"Сякаш си казахме, че е дошъл нашият час, че трябва да направим нещо и че не може повече да стоим настрана от случващото се. Наистина трябва да се явяваме на изборите и да се борим за мястото си под слънцето, защото е ясно, че всичко останало се срутва", заяви в сряда пред Си Ен Ен 42-годишната Рашида Тлаиб.

Потвърдено е официално!", съобщиха с радост вчера от специализирания изследователски Център за американските жени и политиката (ЦАЖП), "счупен бе рекордът за кандидати жени от големите партии за Камарата на представителите".

Досега рекордът бе 167. Вчера кандидатките за долната камара станаха 185, като броят им може да се увеличи още повече на останалите първични избори.

"Друг рекорд. Тази година са номинирани най-много жени за губернаторски постове". След първичните избори във вторник кандидатките са най-малко 11, написа ЦАЖП в Туитър. "Досегашният рекорд, поставен през 1994 г., беше десет".

След 1 юни бе подобрен и рекордът за жените кандидатки за сенатори. Сега вече той е 42 дами - 24 от демократите и 18 от републиканците - в сравнение с 40-те кандидатки през 2016 г., посочва ЦАЖП.

Този път не става дума обаче просто за символични номинации, при които няма шанс за реална победа. Броят на кандидатите жени, които участват в някои от най-оспорваните изборни сблъсъци, се увеличава, написа директорката на ЦАЖП Деби Уолш.

На изборите на 6 ноември кандидатите ще се борят за 435-те места в Камарата на представителите, за 35 сенаторски кресла от общо 100, а също така и за губернаторските постове в 36 щата.

Рашида Тлаиб не е единствената кандидатка за място в Конгреса, която произхожда от слабо представените в него малцинства.

Такава е например и Александрия Окасио-Кортес. Младата 28-годишна жена от латиноамерикански произход се превърна в значима фигура за прогресивното крило на демократите след изненадващата си победа на първичните избори в Ню Йорк през юни.

"Силна, жилава и местна" е надписът, който се чете на тениската на Шарис Дейвидс на видеозаписа ѝ за кампанията. Тя е американка от индиански произход, адвокат и практикува смесени бойни изкуства (ММА). Младата Дейвидс победи във вторник на първичните избори в консервативния Канзас.

"Трудно е да си жена тук", казва тя в записа, показващ я в разгара на една от своите тренировки. "И е очевидно, че Тръмп и републиканците във Вашингтон не ги е грижа за мен, за тези като мен и за всички, които не мислят като тях" .

"Това е исторически ден за цветнокожите жени и за цяла Америка", каза със задоволство Деб Хааланд, още една кандидатка от индиански произход за Камарата на представителите от Ню Мексико.

Досега жена от индиански произход никога не е била избирана в американския Конгрес, подчертава ЦАЖП.

Жените кандидатки за Конгреса са бивши военнослужещи, учителки, икономистки и сервитьорки. Те се появяват на политическата сцена в средата на мандата на Доналд Тръмп, който бе посрещнат в Белия дом през януари 2017 г. с историческата демонстрация "Поход на жените".

Това засилено женско присъствие е следствие и на няколкото месеца, преминали под знака на вълна от обвинения срещу известни личности в сексуален тормоз и изнасилване.

Процентът на жените, които ще се борят за място в Камарата на представителите тази година обаче е само 24 процента от общия брой кандидати. Жените в сегашния състав на Конгреса са само 20 процента от членовете му. Паритетът далеч не е постигнат.

Освен това динамиката не е еднаква в двете партии - 42 републиканки и 143 демократки от общо 185 кандидатки за Камарата на представителите.

По БТА