Американската икономика чака времето след войната в Ирак

Американската икономика отбеляза ръст от едва 0.7% през последното тримесечие на миналата година. В същото време Федералният резерв остави основния лихвен процент на най-ниското му ниво от 41 години насам - 1.25%, а президентът Буш предложи намаление на данъците, което ще струва на бюджета 674 млрд.щ. долара.

Тези мерки би трябвало да помогнат за възстановяването на икономическия ръст, но едва ли ще бъдат достатъчни. Пазарите в САЩ понесоха големи загуби от корпоративните скандали, свързани с укриването на финансова информация и фалитите на големи компании. Сега към тях се прибавиха и притесненията от предстоящата война с Ирак.

Това оказва пряко влияние върху нежеланието на бизнеса да инвестира и води до спад на потреблението на домакинствата. Съществен проблем за бизнеса е и неяснотата около котировките на петрола през тази година. Различни анализатори направиха прогнози за цени между 35 и 80 щ.долара за барел. Развитието на пазара ще зависи основно от продължителността на конфликта - колкото е по-кратък, толкова по-ниски ще се запазят цените на петрола в средногодишен аспект.

През 2002 г. разходите в САЩ се увеличиха с 2.4%, което е съществен ръст спрямо нивото от 0.3% през 2001 г., когато икономиката бе в рецесия. Въпреки това от големите американски компании не идват новини за сериозен ръст в продажбите.

Напротив, много от тях са задръстени с дългове, които обслужват трудно заради намалените продажби. Данните на статистиката показват, че компаниите използват едва 73.6% от своя капацитет за производство.

Лошите новини доведоха до обезценка на долара, който днес се търгува за малко над 1.07 за евро. Това е позитивно за американския износ, защото той става по-конкурентен, но влиянието е минимално на фона на спада на продажбите на световните пазари. Проблеми с икономиката има в такива основни пазари на американските стоки като Европа и Латинска Америка.

Неслучайно дефицитът по американската текуща сметка достигна 5% от БВП, което е знак за проблем с износа.

Обезценката на долара се превърна в трайна тенденция - само през 2002 г. той загуби 18% от стойността си спрямо еврото. Много инвеститори се преориентираха към еврото и други валути след три години спад на фондовата борса и постоянно намаляващи лихвени проценти. Това намали съществено и доходността на облигациите - държавни и корпоративни.

Доста пари преминаха в развиващите се пазари, където има възможности за по-високи доходи, съпроводени естествено и с по-висок риск.

България също усети тази тенденция, защото голяма част от банките върнаха част от ресурса си, държан доскоро в чужбина, и го хвърлиха на вътрешния кредитен пазар. Така лихвите по кредитите в някои случаи паднаха до 9% годишно.

Всички тези фактори водят и до увеличаване на безработицата в САЩ, която според някои прогнози ще се повиши с 0.5% за следващите шест месеца - от сегашните 6% на 6.5.

В тази нерадостна ситуация надеждите на американските икономисти са насочени във времето след евентуална успешна война срещу Ирак. Бързата победа ще осигури ниски цени на петрола в един дългосрочен период от време.

Новото правителство в Багдад ще има нужда от сериозни ресурси, за да възстанови страната от конфликта. Някои анализатори прогнозират, че това ще доведе до ръст на добива на петрол, а вероятно и до излизане на страната от ОПЕК. Причина за това може да бъде политиката на картела за поддържане на определени квоти на страните-членки и стремежа към запазване на цените в коридора между 22 и 28 щ. долара за барел.

Евентуална победа във войната няма да реши вътрешните икономически проблеми на САЩ, но ще даде на бизнеса необходимото спокойствие, за да планира бъдещето си. Тогава американските бизнесмени ще бъдат по-смели и в инвестициите си в чужбина, което включва и нашата страна.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?