Американската жажда за петрол

Америка винаги се е стремяла към енергийна сигурност. Заради влошаващите се отношения с арабския свят, който притежава най-големите запаси от петрол, Съединените щати търсят нови източници на нефт в страни като Венецуела, Нигерия, Сан Томе и Азербайджан. Със свалянето на Саддам Хюсеин Ирак също може да стане голям доставчик.

Толкова остра е нуждата от петрол, че Съединените щати често си затварят очите пред проблемите в управлението на тези страни - дали лидерите им са корумпирани, нарушават човешките права или блокират всякакви стъпки към демокрация.

Това бездействие е равносилно на съучастничество. То обаче по-скоро подкопава, отколкото стимулира американската енергийна сигурност, тъй като репресивните режими често са сваляни с насилие от хора, които са разгневени на САЩ заради подкрепата им за техните потисници.

Един от големите парадокси е, че страни, богати на природни суровини, имат по-ниски нива на растеж, по-големи дългове, по-лошо управление и преживяват по-сериозни политически катаклизми от техните бедни на енергийни източници съседи. Бързите и неконтролирани печалби от петрола позволяват да процъфтява корупцията.

Нигерия например спечели над 250 милиарда долара за петрола си пред последните 25 години, но все още тъне в бедност. В Туркменистан приходите от продажбата на природен газ отиват в сметка в чужбина, контролирана от пожизнения президент Сапармурат Ниязов, твърдят международни финансисти. Този вид правителства не могат да бъдат стабилни доставчици на енергия.

В стремежа си да се подсигурят чрез различни енергийни източници Съединените щати рискуват да станат уязвими. Последните събития в Азербайджан и Казахстан, които бяха посочени като важни нови доставчици от работна група начело с вицепрезидента Дик Чейни, демонстрират някои от тези рискове.

През октомври азербайджанският президент Гейдар Алиев предаде властта на сина си Илхам, след като той победи в едни избори, които според мнозина бяха манипулирани и помрачени от масови побои и арести на опозиционни фигури.

Що се отнася до Казахстан, американски прокурори разследват ролята на Ексън Мобил в схема, в която американски петролен консултант бе обвинен, че е платил подкупи на стойност 78 милиона долара на високопоставени казахстански представители.

Не е трудно да си представим, че Каспийският басейн може да последва съдбата на толкова много страни-производителки на петрол в Близкия изток и Африка, където корумпираният елит, а не населението, извлича изгода от петролните ресурси. Но в Азербайджан и Казахстан, където големите приходи от петрола тепърва започват да текат, и в Ирак, където все още не е установен режим на продажба на нефт, нещата все още могат да тръгнат в правилната посока.

Азербайджан и Казахстан предприеха положителна първа стъпка -създадоха фондове, където част от петролните приходи се отделят за проекти за развитието на страната.

Но тази инициатива може да се увенчае с успех само при система на контрол, съчетана с прозрачност на информацията за петролните печалби. Петролните фондове във Венецуела и в Близкия изток са контролирани от президенти или монарси и сe стопиха заради корупция и лошо ръководство. При иракският петролен фонд също има какво да се подобри. Създаден от американците и техните съюзници и подкрепен от ООН през май, досега фондът е изразходвал 1,5 милиарда долара. Не е ясно къде са отишли тези пари, а американското управление на фонда породи недоверие както сред иракчаните, така и сред съюзниците на Америка.

В Ирак, както и навсякъде другаде, от народа зависи да направи така, че средствата от петролните фондове да се разпределят открито. Икономическият и екологичният ефект от развитието на петролната промишленост може да бъда следен чрез граждански консултативни съвети.

Трябва да бъдат приети закони за свобода на информацията. Всички договори за петрола и газа трябва да станат публично достояние.

Включването на нови нестабилни режими в списъка на петролните доставчици няма да даде на САЩ енергийна сигурност. Тя може да бъде постигната само чрез партньорства със законно избрани правителства, които са в състояние да превърнат приходите от петрола в икономическо развитие, отворени общества и по-добър живот за гражданите си.

*Антъни Рихтър е директор на отдела за Централна Азия и Близкия изток на института Отворено общество, базиран в Ню Йорк. Светлана Цалик е директор на проекта на института за наблюдение върху приходите.

Публикуваме статията по БТА, със съкращения

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?