Университетът в американския град Хънтсвил, щата Алабама, проучва възможностите за разкриване у нас на магистърски технически кампус. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с д-р Дейвид Берковиц, декан на магистърската програма и международно сътрудничество на висшето учебно заведение.
Двамата са разговаряли в "София Тех Парк", а след това гостите са се запознали с материалната база на първия технологичен парк у нас, съобщи Министерството на икономиката.
Идеята на американския университет е работата на кампуса да е съчетана с научно-изследователски център и в него да се обучават предимно чужди студенти.
Подобряването на връзката между образованието и пазара на труда е основен приоритет за екипа на Министерството на икономиката, каза Александър Манолев. Той обясни, че в последните години има растяща нужда на пазара на труда на повече кадри с техническо образование. Секторът на информационните и комуникационните технологии също се развива с бързи темпове, а целта ни е в следващото десетилетие България да бъде иновативен център в региона, каза Манолев.
След посещението си в България американският университет ще направи детайлен анализ за възможностите да се стартира подобна инициатива в нашата страна, каза Дейвид Берковиц. Той обясни, че ако това решение бъде взето, целта ще бъде да се привличат кадри от целия регион.
На този етап "София Тех Парк" е една от разглежданите локации. Начинът му на работа отговаря на една от основните цели на американския университет – да се създават програми, които да подобряват връзката между научните общности и бизнеса и те да реализират съвместни проекти, които не само да са иновативни, но и да се реализират на пазара.
Университетът на Алабама в Хънтсвил е преди всичко с инженерна и научно-изследователска насоченост. В Хънтсвил се намира Центърът за космически полети "Джордж Маршал" - първата изследователска база на НАСА. Основан е по препоръка на бащата на германската и американска ракетнокосмически науки Вернер фон Браун, който работи в американския град през 60-те години на миналия век.
Именно Вернер фон Браун кани през 1963 г. българския изобретател Петър Петров да работят заедно по проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата "Аполо" на НАСА, финансирана от "Боинг" и "Нортроп" (Northrop).
През 1968 г. Петър Петров основава "Кеър Електрикс" (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в "Хамилтън Уоч Къмпани", помага за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен "Пулсар" (Pulsar). Моделът се е продавал по онова време за 2100 щатски долара.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава "Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес" (ADS Environmental Services), производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 долара, но по-късно става една от големите в бранша с 50 млн. долара годишен оборот.
Роденият през 1919 г. в село Брестовица световен изобретател Петър Петров умира в американския град Хънтсвил на 27 февруари 2003 г. За работите му в България се знае твърде малко.
Основателят на "Уикипедия" Джими Уейлс също е роден в Хънтсвил през 1966 г.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Вернер фон Браун кани и трети български инженерен гений в Huntsville, Alabama - Виден Табаков от село Стакевци, Белоградчишко, който е сътрудник и докторант на фон Браун през 1945 в Берлинската политехника и асистент по авиоинженерство. „Почетният професор по космическо инженерство на НАСА“ Виден Табаков пък е ръководител на дисертацията на Нийл Армстронг в университета в Синсинати. Най-напред Табаков работи с изобретателя на първия турбореактивен двигател Ханс-Иоахим фон Охайн. През 1947 създават …
и първия аржентински свръхзвуков самолет.
По програмата „Аполо“ Виден Табаков разработва свръхвисокотемпературните сплави за дюзите на Сатурн 5. В Синсинати създава Институт за космически науки, където обучава 55 докторанти и над 1000 магистри по космонавтика. Световен капацитет е по високотемпературна корозия на турбодвигателите, динамика на газовете, топлопренасяне, аерокосмически транспортни средства. По време на войната във Виетнам удължава експлоатацията на самолетните двигатели от 140 на 800 часа.
Лабораторията на проф. Виден Табаков „Erosion and Turbomachinery Performance Deterioration Laboratory“ от 2009 носи името „Professor Widen Tabakoff”. Работил е за „Siemens”, „Bayer”, „Hoechst” „General Electric“, „Procter & Gamble“, „Rolls-Royce“, „Texaco“ и др., както и за всички родове войски на САЩ, за което от 1972 е удостоен с почетната титла: “U.S. Army’s Man of Achievment”.
Проф. Виден Табаков от село Стакевци, Белоградчишко почина в Синсинати през 2015 г. на 95 години. Личният му архив (1935 - 2015) се съхранява в българския Централен държавен архив.
Друг български гений - инж. Иван (Джон) Ночев от Карлово - изобретява реактивните двигатели на спускаемия модул „Орел“ на „Аполо 11“. Секретните лаборатории на концерна "General Dynamics“ се бавят. Не могат да преодолеят лунното привличане, за да се скачи „модула на Ночев“ с „Аполо 11“. НАСА прехвърлят решаването на проблема на частната инженерингова фирма на Джон Ночев в Сан Диего под личната протекция на губернатора на Калифорния Роналд Рейгън. Ночев го решава чрез взривяване на болтовете между …
двете части на модула.
Преди това Иван Ночев е работел в Държавната аеропланна работилница в Божурище. След това прави авиоремонтна работилница в Карлово. През 1942 постъпва в Берлинската политехника. След разрушаването ѝ продължава в Прага и Виена, където прави докторантура. През 1951 заминава за Канада, а през 1956 за САЩ. Там постъпва в концерна "General Dynamics“. През 1962 Иван Ночев става американски гражданин и създава собствена инженерингова фирма „Ланчия" в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия.
На погребението на д-р инж. Иван (Джон) Ночев през 1991 г. в Сан Диего, Калифорния присъстват трима американски президенти: Джими Картър, Роланд Рейгън и Джордж Буш.
Преди инж. Петър Петров от село Брестовица, Пловдивско да бъде поканен от Вернер фон Браун в Huntsville, Alabama за програмата на НАСА „Аполо 11“, през 1939 е бил във Френския чуждестранен легион на линията „Мажино“. През 1940 германците го залавят и го пращат във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 го освобождаваме и става гвардеец на Н. В. След комунистическия преврат 1944 бяга в Германия. Осъден е на смърт от анти-„народния съд“.
Завършва инженерство в Дармщадт и Щутгарт. Проектира и …
строи кораби. Заминава за Южна Африка. Британците го залавят и го връщат обратно в Германия. През 1951 заминава за Торонто. Участва в проектирането и строителството на американски военновъздушни бази по света. През 1956 заминава за Индокитай, където строи мостове и електроцентрали. Със собственоръчен катамаран заминава за Флорида. Участва в космическите проекти на „Harris“ за първите метеорологични и комуникационни спътници „Nimbus“ и „Telstar“. Тогава го вика Вернер фон Браун през 1963.
Наистина България най-много напомня по развитие и манталитет Мисисипи или Алабама.