Американски войски ще бъдат разположени скоро в Източна Европа, не и в България

Близо 2000 американски войници ще бъдат изпратени в близко време в Германия и Полша, а 1000 военнослужещи на САЩ, които в момента са разположени в Германия, ще бъдат предислоцирани в Румъния, каза на пресконференция днес говорителят на Пентагона Джон Кърби, цитиран от световните агенции.

"Допълнително ще предислоцираме близо 2000 американски войници от САЩ в Европа в близките няколко дни", каза говорителят.

Американският президент Джо Байдън одобри изпращането на около 2000 американски войници в Полша и Германия, както и предислоцирането на близо 1000 военнослужещи на САЩ от Германия в Румъния в израз на готовността на САЩ да защитят съюзниците си от НАТО на фона на кризата около Украйна, каза Кърби.

Източник, запознат с детайлите на операцията, каза, че 1700 войници от базата "Форт Браг" в Северна Каролина ще бъдат изпратени в Полша, а 300 военнослужещи от същата база - в Германия. От Германия в Румъния ще бъдат прехвърлени близо 1000 американски войници.

"Тези сили няма да бъдат разположени за постоянно", каза Кърби, подчертавайки, че целта е да бъдат успокоени съюзниците на САЩ в момент на засилено напрежение заради струпването на руски войски по границата с Украйна.

"Тези сили няма да воюват в Украйна", подчерта говорителят. Разполагането на тези войски е ясен сигнал към света, че САЩ са готови да уверят съюзниците си от НАТО, че ще ги защитят срещу всяка агресия, каза Кърби.

Без България. Петков разговаря със Столтенберг

Преди две седмици в този контекст се споменаваше и името на България. Това обаче се промени, след като миналата седмица бе приета официалната българска позиция.

След като стана ясно решението на САЩ, от пресслужбата на Министерския съвет съобщиха, че премиерът Кирил Петков е провел видеоконферентен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в който е обяснил решението на правителството да допринесе за колективната отбрана чрез изграждане българска батальонна бойна група, с възможност за попълване на дефицитите от страни-членки, при необходимост.

“В хода на разговора отново беше потвърден водещият принцип в НАТО – всяко решение трябва да е подкрепено от обществото и правителството в съответната страна-членка“, съобщиха от МС.

Столтенберг oт своя страна написа в "Туитър", че е провел съществен разговор с премиера Кирил Петков по повод струпването на руски войски на границата с Украйна и влиянието им върху европейската сигурност.

Столтенберг определя България като "ангажиран съюзник на Алианса, който дава своя принос за колективната отбрана".

Българската позиция

България е готова да приеме войски от партньорски страни в НАТО, но в рамките на обща батальонна бойна група, в която да е рамкова държава и домакин, гласи българска позиция за кризата в Украйна, която бе приета от Министерския съвет и представена на извънредно заседание на парламента миналата сряда.

Премиерът Кирил Петков каза, че българската отбранителна стратегия ще бъде изградена и фокусирана на база българската армия.

Тя ще бъде водеща, което означава български войски, българско командване и реално българско военно лидерство, каза премиерът Петков.

В същото време съгласно споразумението за съвместно ползване на бази у нас със САЩ в страната могат да присъстват до 2500 американски военни. Те обаче могат да нараснат до 5 000 души, но само за 3 месеца, при ротация на контингентите в четирите бази за съвместно ползване с българската армия.

В момента у нас са разположени едва около 200 американски войници със съответното въоръжение.

По-рано говорителят на Пентагона Джон Кърби заяви, че САЩ са готови да изпратят 8500 военнослужещи в Европа, но окончателно решение за това все още не е взето.

По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни части. Той също така уточни, че Съединените щати не планират да разполагат войски в Европа извън територията на съюзниците от НАТО.