Удобен за всички изход от сирийската криза

Макар и с неясен все още автор и с очевидни множество неясноти и трудности при практическото ѝ прилагане, появилата се в понеделник идея за поставяне под международен контрол на сирийските химически оръжия и последващото им унищожаване очевидно предоставя на всички замесени удобен изход от кризата, възникнала след химическата атака миналия месец в предградия на Дамаск, взела стотици жертви.

За президента Башар Асад и неговите подръжници като Русия, Иран и Китай това е възможност да предотвратят военна намеса, която би ускорила и падането на сегашния режим в Дамаск. От друга страна, инициативата дава възможност на президента на САЩ да избегне въвличането във военна операция с неясен резултат, която не се ползва с обществена подкрепа в страната му, както и евентуален негативен за него резултат от гласуване по въпроса в американския Конгрес.

За инициативата се чу най-напред в понеделник от американския държавен секретар Джон Кери, който след среща с британския външен министър в Лондон заяви, че Асад може да избегне военен удар, ако незабавно предаде химическите си оръжия под международен контрол в рамките на една седмица, но добави, че Асад "няма намерение да го направи и няма как това да стане".

Малко по-късно обаче руският външен министър Сергей Лавров повтори същата идея като вече отправено към Дамаск предложение и я доразви с искането за последващо унищожаване на сирийските запаси от химически оръжия. Сирийският външен министър пък минути по-късно заяви, че страната му приема предложението.

Импровизация или планирана маневра?

Чия е първоначалната идея и дали тя е била съгласувана е все още неясно. Според американския вестник "Уолстрийт джърнал" тя е тръгнала от "импровизиран коментар на държавния секретар Джон Кери". Британският "Дейли телеграф" също смята, че "редложението на САЩ не бе нищо повече от едно изказване без подготовка на държавния секретар на пресконференция в Лондон", от което Русия и Сирия просто са се възползвали.

Според "Индипендънт" обаче става дума за "изненадваща маневра от Москва, очевидно с цел да забави или евентуално да предотврати военни действия на САЩ в Близкия изток".

Говорител на Кремъл обаче заяви във вторник, че руският президент Владимир Путин и американският му колега Барак Обама са обсъдили идеята за поставяне на сирийските
химически оръжия под международен контрол в кулоарите на срещата на върха на Г-20 миналата седмица. "Въпросът бе обсъден", съобщи по телефона говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от Ройтерс, без да посочи кой го е повдигнал.

Обама: "Възможен пробив" и "потенциално положително развитие"

В поредица телевизионни интервюта американският държавен глава определи предложението като "възможен пробив" и "потенциално положително развитие" в безизходицата с режима на сирийския президент Башар Асад и заяви, че ще отложи плановете за американски военен удар срещу Сирия, ако страната се съгласи да предаде химическите си оръжия под международен контрол. Той все пак направи уговорката, че е скептичен относно възможността сирийското правителство да последва този призив.

Парадоксално е, че тези интервюта, както и предвиденото за вторник обръщение на нацията бяха замислени като част от масирана кампания на президента за убеждаване на членовете на американския Конгрес да подкрепят искането му за военни действия. Обратът обаче преобърна тези планове с главата надолу и накара Сената да отложи дебатите и гласуването за военната операция в Сирия, които бяха насрочени за сряда.

"Това е потенциално положително развитие, макар и да трябва да имаме едно наум за него. Трябва да кажа, че беше малко вероятно да се стигне дотук без сериозна военна заплаха за решаване на въпроса с употребата на химически оръжия в Сирия", заяви Обама в интервюто за Си Ен Ен. Той все пак предупреди, че трябва да се внимава за всякакъв опит за отклоняване на вниманието от страна на режима на Башар Асад.

"Искам да се уверя, че нормите срещу използването на химическо оръжие се спазват", каза Обама пред Ей Би Си Нюз. "Това е в нашите национални интереси. Бих предпочел, ако това може да се случи без военен удар", допълни той.

Запитан дали ще отложи плановете си за атака, ако Асад предаде контрола върху химическите си оръжия, Обама отговори: "Абсолютно, ако това изобщо се случи".

Във вторник говорителят на Белия дом Джей Карни уточни, че Обама не се е отказал от процедурата да поиска от Конгреса разрешение за военен удар по Сирия. "Онова, което президентът каза снощи, съвпада с позицията ни тази сутрин. Възприемаме това като потенциално позитивно развитие и като явен резултат от натиска, оказан върху Сирия", каза Карни по тв канал Ем Ес Ен Би Си.

Белият дом иска да се увери, че Сирия е откровена, така че Обама ще отиде във вторник в Капитолия да поиска от съпротивляващите се законодатели да разрешат ограничени удари по Сирия и вечерта ще се обърне към нацията по този въпрос, добави говорителят.

"Изявленията на Обама за случайно конструирания план изглежда му предлагат стратегия за изход за един военен удар, който той не бе склонен да нарежда, и дойде в момент когато подкрепата на Капитолия за резолюция, одобряваща употреба на сила, се изплъзва. Дори някои конгресмени, които бяха обявили подкрепата си за нея, смениха курса", коментира обаче "Ню Йорк таймс".

Смята се че дори Сенатът, който е под контрола на съпартийците на Обама от Демократическата партия, е раздвоен по темата и това колебание най-вероятно ще предреши позицията на Белия дом.

Повече от 230 от общо 433-мата членове на Камарата на представителите пък били против удари срещу Сирия.

Същевременно и все повече американци се обявяват против военна операция на САЩ срещу Сирия. Според допитване на Ипсос, цитирано от Ройтерс и извършено между 5 и 9 септември, вече 63 процента от американците са против военна намеса в Сирия, спрямо 53 процента от предишно допитване, приключило на 30 август.

Подкрепата за военна операция на САЩ в Сирия намалява – сега само 16 процента от анкетираните смятат, че САЩ трябва да се намесят, спрямо 20 процента на 30 август.

Дори ако бъде доказано, че войските на сирийския президент Башар Асад са използвали химически оръжия срещу свои сънародници, само 26 процента от американците смятат, че САЩ трябва да се намесят с военни средства. Около 52 процента са на мнение, че САЩ не трябва да се намесват дори и в такъв случай, спрямо 44 процента на 30 август.

Москва вече разработва конкретен план

Москва и Дамаск разработват съвместно план за поставяне на сирийските химически обекти под международен контрол, заяви във вторник руският външен министър Сергей Лавров.

"Предложението за предаване на сирийското химическо оръжие под международен контрол не е изцяло руска инициатива", подчерта Лавров. "Тя произтича от контактите с американските колеги, от вчерашното изявление на Джон Кери, който допусна възможност да се избегнат ударите, ако се реши проблемът с химическото оръжие", добави той.

За да използва всички шансове, Москва била предложила на сирийския външен министър Уалид Муалем да обмисли възможността за предаването на химическото оръжие под международен контрол с перспектива за споразумение за пълното му унищожаване.

Лавров подчерта, че Русия е забелязала широката позитивна оценка за предложението по цял свят, включително от страна на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. Във връзка с реакциите на САЩ относно предложението Лавров посочи, че "решението се взема от президента" Барак Обама, който в интервю вчера "нарече това предложение потенциален пробив и заяви, че предпочита дипломатическо решение на кризата".

Сирийският външен министър днес отново повтори, че правителството в Дамаск е приело руското предложение да постави химическите си оръжия под международен контрол. "Вчера проведохме много плодотворен кръг преговори с външния министър Сергей Лавров и той предложи една инициатива, отнасяща се до химическите оръжия. Вечерта ние се съгласихме с руската инициатива", цитира Интерфакс думите на Уалид ал Муалем.

Муалем уточнил, че Сирия се е съгласила с руското предложение, защото това е щяло да "отстрани основанията за американска агресия".

Китай, който силно се противопоставя на евентуални военни удари срещу режима в Дамаск, естествено, също заяви, че "приветства" и "подкрепя" руското предложение за поставяне на сирийския химически арсенал под контрола на международната общност.

От две години насам Китай, както и Русия, използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН срещу международните призиви за оказване на по-голям натиск върху режима на президента Башар Асад.

Последното развитие де факто получи подкрепата и на Франция, която иначе застана на страната на САЩ в плановете за военна намеса в Сирия. Френският външен министър Лоран Фабиюс похвали натиска на Запада, който според него е довел до "рязката промяна" на руската позиция за химическите оръжия в Сирия.

Фабиюс изрази "интереса и предпазливостта" на Франция към подкрепеното от Москва предложение. Той заяви по радио Европа-1, че позицията на Русия е "променена, което е много добре". Министърът приписа това на западния натиск и "съкрушителните доказателства" за атаката с химически оръжия в Сирия.

Фабиюс обаче не пропусна да предупреди, че откриването и унищожаването на "над 1000 тона химически оръжия" ще бъде много трудно и ще изисква международна проверка в обстановката на бушуващата в Сирия гражданска война.

Сирийската опозиция и Израел са против

Сирийската опозиция нарече "политическа маневра" руската инициатива за поставяне под контрола на международната общност сирийския химически арсенал, за да избегне военни удари от Запада, предаде Франс прес.

Опозицията поиска отново "ответен удар" срещу режима на президента Башар Асад. "Последния призив на (руския външен министър Сергей) Лавров е политическа маневра, която е част от безполезните опити за печелене на време и която няма да доведе до нищо, освен още смърт и разрушения за сирийския народ", се казва в комюнике на опозицията.

Високопоставени израелски политици изразиха скептицизъм относно руското предложение. Авигдор Либерман, който е председател на парламентарната комисия по външните отбраната, заяви по израелското радио, че Сирия може да използва предложението, "за да спечели време".

Сирийският президент Башар Асад "печели време и то много", посочи Либерман, който е съюзник на премиера Бенямин Нетаняху. Той добави, че Израел не разполага с подробностите на руското предложение и че логистиката на предаването на оръжията е неясна. Според Либерман Сирия вероятно шикалкави, както изглежда е правел Иран в началото на ядрените преговори, след като му беше предложено да прехвърли в чужбина запасите си от обогатен уран.