Американското мисионерство участва дейно в учредяването на третата българска държава

Целта на своето проучване за България Джеймс Кларк определя като скромен принос към историята на Българското възраждане. В книгата си, издадена като дисертационен труд през 1937 г. в САЩ, американският изследовател представя и осветлява процесите в българския духовен, културен и политически живот, както и част от историята на християнските мисии в Близкия изток по време на Османското робство. Той има пряка връзка и лично отношение към темата на изследването си, кaкто пише в предговора и в кореспонденцията си в обръщение до проф. Иван Шишманов, той не може да не е свързан с  България -  неговият дядо – преподобният Джеймс Ф. Кларк, е един от първите мисионери в България.

„Библията и Българското възраждане” предлага изцяло нов поглед към хора и събития от предосвобожденска България. Проследявайки част от историята на протестантските мисии в Близкия изток, задълбоченото проучване на проф. д-р Джеймс Ф. Кларк е принос към историята на българското Възраждане, който тепърва ще оценяваме. Но то ни дава и уникалната възможност да погледнем на Иларион Макариополски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Неофит Рилски, Петко Р. Славейков като на живи хора, да се докоснем до техните страсти, съменения, възходи и падения. Книгата представя особен поглед към духовното пробуждане на българите, който поставя в центъра на българското обновление църквата, и отдава дължимото на религията, изиграла ролята на бариера между турците и българите, и попречила на тяхното етническо и културно асимилиране.

Идеята за изследването

на Джеймс Кларк е на професор Уилям Л. Ленджър, който му осигурява академична подкрепа при работа с архивите на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранните мисии. Специална мемориална награда на Амхърст позволява на Кларк да прекара изследователски години в България в първата четвърт на 20-ти в. Трудът му се явява вид допълнение на изследването на проф. Лео Винер от края на 19 в., посветено на българската история и историята на протестантизма и връзките му с православието, и на ролята на евангелските мисионери в най-важните процеси на Освобождението и при образуването на българската държавност.

Проф. Иван Шишманов е един от главните съратници по дух на Джеймс Кларк. Той настоява изрично пред американеца за необходимостта от пълно проучване на архива на американската мисия, както и на цялата българска литература, появата на която се дължи на мисионерите според българския ерудит. В една от последните си публикации от 1926 г. Шишманов дори публично повдигна този въпрос. В този смисъл, пише в предговора си Джеймс Кларк, «тази книга отчасти е резултат от проучването, предложено от проф. Иван Шишманов, въпреки че включва материал, който не е визиран от него – източниците на Британското и чуждестранно библейско дружество».

Джеймс Кларк получава помощ при работата си с документацията

от членовете на борда на Американския съвет, Британското и чуждестранно библейско дружество, както и от членовете на българската мисия. Свързва се с преподобния С. Т. Ригс, който му дава възможност да  изследва дневниците на неговия дядо д-р Илайъс Ригс, отдал десетилетна просветителска работа за България.

Проф. Златарски е другият голям сподвижник на Джеймс Кларк в България, който го насърчава и подпомага в изследвателската му работа. Сред българските учени и общественици подкрепили проекта на американския историк са д-р Стефан Бобчев, проф. Балан, д-р Йордан Иванов и проф. Михаил Арнаудов. От страна на цяла плеяда европейски и американски историци Джеймс Кларк получава материали, помощ, импулси за работата си. Сред тях са немски, английски, руски и гръцки имена. Най-популярните от които на професорите Винер, Крос, Сетън-Уотсън, Мазон, Хайек, Шишич, Панаитеску, Попруженко. Целта на изследването е да анализира и връзките между процесите, съпроводили превода на Новия завет, и Българското възраждане.

Важна и силна е ролята на американските мисионери и на българските им сподвижници не само в  културен, религиозен и исторически контекст. Те оказват силно влияние и върху политическите процеси в България около и след Освобождението.

Каква е ролята на протестантизма у нас в политическите процеси след 1876 г.?

Войната от 1877-78 г. е последната от поредицата войни  между Руската и Османската империи през 18 и 19 век, в израз на противопоставянето на интересите на двете държави  за контрола върху териториите на Балканския полуостров и Проливите. Именно тези земи се оказват ключов фактор в концепциите за развитие и могъщество на двете империи. Руско-турското противопоставяне ангажира всички Велики европейски сили, като преследването на техните имперски интереси предопределя и позицията им в редицата конфликти. На фона на политическите, икономически и военни сблъсъци между Великите сили българският народ преживява своето национално възраждане, като съдбата му неизбежно се превръща в елемент от борбата за надмощие между Великите сили.

Разгласяването на събитията, свързани с потушаването на Априлското въстание, ключова роля за което изиграват американските протестантски мисионери, журналистът Макгахан и дипломатът Скайлър, разкъсват обръча от предразсъдъци в европейското обществено мнение, третиращо съдбата на българите единствено в контекста на домогванията на Руската империя към Константинопол и Проливите. След разгласяване на фактите за Априлското въстание културата на западната цивилизация и протестантско-католическата етика на християнска Европа са конфронтирани с непосредствения факт на непоносимото положение на българския народ в пределите на една ислямска, трудно модернизираща се, феодална империя. Това е основната причина за пръв път руското настъпление да не срещне яростната съпротива на европейските Велики сили и войната да донесе същностна промяна в националната съдба на българския народ.

Ранната пролет на 1878 г. приключва с подписания в Сан Стефано мирен договор,

който обаче оставя отворена вратата за допълнителен договор, изработен с участието на всички Велики сили. Русия постига огромен политически и военен успех, тъй като нейната армия овладява значителна част от Европейската територия на Османската империя, населена преобладаващо с българско население. На дневен ред излиза въпросът за бъдещето на тази територия. В предвидената според Сан Стефанския мирен договор Българска държава, обхващаща значителна част от етническите български земи западните Велики сили виждат един бъдещ руски протекторат, който изцяло ще служи на руските стратегически интереси в района на Проливите и Близкия изток.

Отново съдбата на българите е поставена в контекста на противопоставянето между Великите сили.

Скоро става ясно, че подготвяната мирна конференция значително ще ограничи

свободната българска територия и земите, на които българският народ преобладава, ще бъдат поставени под различен статут и управление. Провелият се през лятото на 1878 г. Берлински конгрес узаконява тези планове и българската територия според Сан Стефанския мирен договор е разпокъсана в автономната област Източна Румелия, Османската империя, Кралство Сърбия, а Северна Добруджа е присъединена към Румъния като компенсация за окупираните от Руската империя румънски земи. Ограничена самостоятелност получават земите на север от Стара планина и Софийския санджак, които като Княжество България бележат възстановяването на самостоятелна българска държава след пет вековно османско владичество.

Отново евангелският вестник “Зорница” става силната трибуна на защитата на българския народ.

В поредица от статии политиката на Дизраели и Бисмарк е подложена на унищожителна критика. От американския печат са превеждани на български език материали, които обективно оценяват приноса на Русия и жертвите, които е дала в свършилата война, както и липсата на всякаква етика в позицията на Великите сили и особено в решението на Англия и Германия, големи територии, населени с християнско население, да продължат да бъдат дадени под управление на Османската империя.

Тук е мястото да се отбележи, че благодарение на мисионерите американското обществено мнение изключително симпатизира на българската кауза.

Четирима американски журналисти са придружавали руската армия и българските опълченци по време на Освободителната война. Един от тях е Джануариъс Макгахан, който е не само кореспондент за България, но и се бие като доброволец в Освободителната война. На 36 г., обикнал горещо България, той се «бие като български лъв» за освобождението ѝ, заболява тежко от тиф  и умира дни след Сан Стефнаския договор край Одрин в лазарет с българското Евангелие в ръце.

Именно в. “Зорница” публикува пръв през март 1878 г. текста на Сан Стефанския мирен договор, който достига до всички освободени или все още под османска власт, намиращи се български селища. Договорът се превръща в символ на идеала на българите за национално обединение. “Зорница” публикува и защитата на княз Горчаков срещу обвиненията на английски политици, че предвидената в договора Голяма България ще бъде руски протекторат.

В редица статии  от началото на 1879 г. са изтъкнати всички перспективи за прогрес и  развитие,

което променената след войната ситуация дава пред българите. На българския народ му предстои да вземе съдбоносни решения за начина, по който да устрои своята възстановена държава, за това каква политическа и икономическа система желае да има, какво общество желае да изгражда.

Мнозина наблюдатели предричат скорошен крах на самостоятелната българска държава. Тук помощта, съветите и призивите, които мисионерите, приятели на българския народ, правят сред българските политически и обществени среди ще се окажат безценни. Не съществува нито един официален документ или публична трибуна, където мисионерите да не отстояват пробългарска позиция.

Всичките свои опасения и резерви те изразяват в лична кореспонденция или дневници, мислейки и говорейки като искрени приятели на българите, които работят с всички сили за каузата на българската нация и независима държава.

Събитията около възстановяването на Българската държава са сложни  и противоречиви. Невъзможно е да бъде оценявана едностранчиво ролята на нито една от Великите сили. Русия безспорно преследва своята имперска програма за експанзия, но неоспорим факт е огромната симпатия и съчувствие към славяните под османско владичество, за свободата на които загиват десетки хиляди. Безспорно сред руския политически елит има горещи приятели на българите и няма как да очакваме от тогавашните руски политици напълно да разграничат националните интереси на българите от руския идеал за имперско надмощие и тържество на руското православие под егидата на имперска Русия.

Националната еманципация на балканските народи довежда до ужасяваща вълна от омраза

и кръвопролитни войни между православните балкански нации. Тези събития потвърждават някои от опасенията на Запада. Никога няма да може напълно да бъде оценено културното богатство, от което балканските народи се лишават, създавайки етнически хомогенни общества на мястото на градовете, в които често е имало до четири-пет различни квартала население с различни етноси. В тази сложна и противоречива обстановка учудващо трезво, правдиво и мъдро звучат позицията и съветите на американските протестантски мисионери – за републикански либерален модел на управление на територията на автентичните български земи, в който модел всички граждани са равни пред закона и равнопоставени етнически, културно, религиозно. Моделът на такава българска държава, изградена в рамките на всички български територии определено е проекция на републиканския федерален американски модел. Той се различава радикално от представите, родени от политическите игри и пазарлъци между привържениците на Великите сили, както и на бесовете на национализма. Всъщност по своя характер, единствено този модел на държавно управление и структура съвпада напълно с републиканския модел на Васил Левски.

Подписаният от европейските велики сили Берлински договор съкрушава надеждите

на българския народ за свободно съществуване в обща държава. Въпреки разпокъсването на българските земи, пред българите от освободените територии се изправя предизвикателството да организират своята държавност. Всички държави в близост до българските земи се характеризират с повече или по-малко авторитарни политически системи с ясно изразени остатъци от феодални икономически отношения, които варират от най-ретроградни империи като Османската и Руската, през авторитарните Австро-Унгарска империя и Бисмаркова Германия до непосредствено граничащите с България балкански държави Гърция, Сърбия и Румъния, които се характеризират с нестабилни политически режими, липса на основни политически и религиозни свободи и в много случаи с централна роля на правителството в икономическия живот. На този фон би било очаквано Учредителното събрание да създаде Конституция, която да легитимира консервативен политически режим със силно ограничени права на народа като свобода на словото, избирателно право, свобода на съвестта и свобода на икономическата инициатива.

В посока на такова развитие говори фактът, че от 229 народни представители 12 са представители на висшето духовенство, 105 са представители на административните съвети и съдилищата, 5 са представители на различни учреждения и 19 са назначени от руския императорски комисар. Едва 88 от народните представители са избрани с гласуване. В действителност сред депутатите от свиканото на 10 февруари 1879 г.  в град Търново Учредително събрание бързо се обособява т.нар. група на консерваторите, които впоследствие изготвят и проект за конституция в подчертано консервативен дух.

Американските мисионери не са безучастни към съдбоносните решения,

пред които е изправено българското общество. Вестник “Зорница” отново се превръща в национална трибуна, от която са отправени най-важните послания относно дневния ред на нацията. Започвайки от първия брой на вестника за 1879 г. , със систематична последователност, на достъпен и ясен език, но същевременно задълбочено и с ясни морални оценки, в единадесет последователни броя се излагат основите на свободното общество в духа на реформираното християнство. Тези единадесет статии, публикувани на фона на течащите дебати по Българската конституция в Учредителното народно събрание, се явяват своеобразна програма за изграждане на свободно и проспериращо българско общество.

Още в първата статия се прави паралел между американското общество непосредствено след Войната за независимост и новоосвободеният български народ. Авторите показват, че народът на Америка е страдал от подобна на настоящата действителност - следвоенна разруха, бедност и неясно бъдеще. Това сравнение има за цел да подсили картината на успехите и развитието, което американския народ преживява в изминалите 100 години от учредяването на собствена държава. И да покаже, че всичко зависи от самото общество, от правилните решения, които то взима, и че разликата между провала и успеха се състои в способността на обществото да изгражда своята икономическа, политическа и етична свобода. Следващите два  броя са посветени на въпроса за "най-подходящата политическа система”. Авторите внушават необходимостта от практични и евтини институции. с ясни задачи и отговорности, в противовес с разточителния и тежък държавен апарат на мнозинството от европейските държави тогава.

С изключителна яснота е поставена парадигмата за голямата и малката държава:  

“Според първата теория множеството на народа се счита за толкова непросветено и толкова неопитно, щото не е в състояние да се управлява само и да се грижи за себе си и следователно правителството трябва да поеме тази грижа за всяко нещо. Според втората теория, народът се състои от хора, които вече са способни или трябва скоро да станат способни да се управляват сами и да се грижат за своите нужди и следователно - главната грижа на правителството е само да обезпечи свободно поле, в което те да проверят силите си и да ги предпази от всяко нарушение на правата на едни или на други.

Според първата теория, народът ще зависи главно от правителството, което трябва да направлява всякакви предприятия, да строи железници, да отваря рудници, да основава висши учебни заведения, да нарежда църквата, с една дума то трябва да мисли за всичко, което е необходимо за благоденствието на народа и да го извършва. Според втората теория народът трябва да зависи главно от себе си, а колкото за онези предприятия, които надминават силите на частните лица, те трябва да се съединяват помежду си и да съставляват дружества.

Според първата от гореспоменатите системи, понеже правителството поема върху себе си грижата  за почти всички интереси на народа, то трябва да присвои и почти всичките му политически права. В политическо отношение тогава народът се възприема като едно дете и с него се отнасят като с дете. Той не е достатъчно умен и опитен, за да употреби добре политическата си власт и следователно тя не трябва да му се поверява. Според втората теория народът не оставя правителството да се грижи за повечето му интереси, затова и не трябва да предава на правителството си повече политически права, отколкото е необходимо за постигане на общите цели.”

Сериозно е засегната необходимостта правителството да не се намесва

в свободните пазарни отношения, толерирайки едни участници, за сметка на справедливата конкуренция:  “Правителството не помага направо на някои частни лица в предприятията им, но то ги оставя свободно да си помагат сами.

То не съставя дружества за разни предприятия, нито гледа на тях с подозрение, когато биват съставяни от поданиците му. Правителството не предприема да се грижи за всички интереси на народа, но го насърчава да се грижи сам за себе си. То не предприема никакви предприятия, но уверява народа си, че ако той ги предприеме, ще защитава правата му.” В същия дух са и внушенията на тема численост на войската. В свои изложения до политически кръгове и обществеността,  се обръща внимание и на факта, че европейските правителства изтощават народите си, принуждавайки ги да издържат огромни въоръжени сили. САЩ по онова време поддържат 10 пъти по-малобройна постоянна армия от Австро-Унгарската империя, 15 пъти по-малобройна от френската и германската, и 20 пъти по-малобройна от руската армия.

Мисионерите застъпват тезата, че многобройната мирновременна войска е “враждебна на свободните учреждения”, отнема ресурса на “най-здравите и най-деятелните хора ..., и додето служат като войници, те не произвеждат нищо полезно за народа”.

Като алтернатива на огромния и скъп репресивен апарат

протестантите препоръчват “справедливи закони, изпълнявани по безпристрастен начин, щото да няма причина за безпорядъчни смущения”, както и придържането към справедлива и миролюбива външна политика. Основно място в дебатите около българските институции и държавност, протестантите отделят на темата за политическата свобода, за  свободното избиране на представителни органи, за възможността  мнозинството да осъществява волята си, ненакърнявайки правата на малцинството. Изрично наблягат на основните права като свобода на мнението, правото на честен и открит съдебен процес, правото на собственост и т.н., както и на юридическите механизми за защита на тези права. Най-важната медия в страната умело внушава на българското общество какъв е перспективният и етичен път на развитие. Трябва да си даваме сметка, че “Зорница” е най-тиражното периодично издание и е разпространяван практически във всяко българско населено място.

На 21 март Учредителното събрание отхвърля рапорта на консерваторите, в който се излагат основните принципи на тяхната версия на бъдещата конституция и пристъпва към гласуване на Основния закон член по член.

Мнозинството от депутатите се оказват решени да изработят Конституция,

която защитава широки свободи на българския народ, в духа на най-либералните основни закони, гарантирайки - равенство пред закона, свобода на словото и печата, религиозна свобода, лична неприкосновеност на живота и имота, свобода на сдружаванията, събранията и правото на петиции.

На 16 април 1879 г. окончателно е приета Търновската конституция. На Третата българска държава ѝ предстои да премине през драматични събития - военни победи и поражения, диктаторски режими и граждански войни, икономически възход и кризи, но Търновската конституция през цялото това време сочи изхода от всяка криза и стои като основа за здраво и успешно развитие.

От дистанцията на времето не можем да не си дадем сметка за ясния ангажимент, който евангелската общност поема в зората на българската държава - да насърчава своя народ по най-подходящия и категоричен начин да прави смели стъпки в перспективната за него обществено-политическа посока. Социално-политическата доктрина на българската протестантска църква е ясно изразена в съдбоносните дни на 1879 г. и има своето изключително място в историята на модерната ни държавност.

Изд. къща МаК представя българската премиера на книгата “Библията и Българското възраждане“ на американския историк проф. д-р Джеймс Кларк на 26 март 2007 от 18:30 ч. в книжарница Хеликон.