Ан Епелбаум: Така започват световните войни

Aн Eпълбаум

Кремъл подсилва автократичния режим на сирийския президент Башар Асад с цел да предотврати революция в Русия. Обама създаде впечатлението, че Америка се изтегля от света и това създаде вакуум. Москва вкарва пари и корупция в цяла Европа, създава информационни сайтове с цел да промени политиката. Това казва Ан Епелбаум, носителката на награда "Пулицър" за книгата за съветските лагери “Лагерите на смъртта:Гулаг”, кореспондентка и анализаторка, в интервю за австрийския вестник "Ди прессе".

Какво цели Владимир Путин в Сирия?

Първо, той отклонява вниманието на Запада от Украйна. Второ, руските медии спряха да се заминават с Украйна и са изцяло концентрирани върху Сирия. Политиката на Путин в Украйна имаше за резултат единствено един продължителен конфликт, в който не се очертава никакъв положителен край за Русия. Трето, не смятам че той се е загрижил за сирийците или специално за Асад, а по-скоро иска да избегне телевизионни кадри, в които гневни тълпи щурмуват двореца на Асад и го хвърлят в затвора. Путин подсилва автократичния режим на Асад с цел да предотврати възможността от революция в Русия.

Това действия от позиция на силата ли са или са израз на слабост?

Характерно за Русия е, че е едновременно силна и слаба. Путин контролира много повече лостове на властта, отколкото можем на Запад да си представим. Все едно президентът Обама да можеше да контролира едновременно "Ексон", вестник "Ню йорк таймс", Си Ен Ен, ЦРУ, ФБР и американския Конгрес. Путин следователно е силен, защото може да диктува на медиите своите послания, защото може да използва тайната полиция и военните по начин, немислим на Запад. Но той е същевременно и слаб, защото икономиката е отслабена, корупцията е повсеместна, средства се прахосват. В страната се долавя усещане за упадък.

Някои смятат Путин за гениален кукловод, други твърдят, че той няма план, прави ход и гледа какво ще се случи. Путин голям стратег ли е или просто играч?

Може би той няма план, но има стратегия. А тя е запазване на властта като за целта покаже на руския народ, че силата и възраждането на Русия зависи лично от него. Освен това той умее да се възползва спонтанно от възможности. Това е стар изпитан начин да се прави руска външна политика. Още Сталин действаше така. Ние на Запад сме различни, нямаме стратегия и не мислим в геополитически рамки. Ние не мислим най-напред за това, какво искаме да постигнем в света и след това какви конкретни действия да предприемем за постигането му. Затова за нас Путин е толкова объркващ.

Има ли американското правителство принос за подсилените позиции на Путин на световната сцена?

Да, Обама създаде впечатлението, че Америка се изтегля от света и иска да намали военните си ангажименти в чужбина. Това създаде вакуум. А когато Западът няма работеща стратегия в Сирия, Путин може спокойно да се намеси и да прави това, което прави в момента.

От една страна, виждаме един колебаещ се Обама, от друга – много натоварен в дипломатическата дейност външен министър Кери. За вас очертава ли се по този начин външополитическата доктрина на Обама?

Американските правителства винаги са излъчвали различни сигнали. Вярно е, че във Вашингтон владее известно усещане за пресищане и досада. Интелектуалното желание на Обама, който предпочита да се оттегли назад и да остави други да се борят и решават даден въпрос, усилва това впечатление за нерешителност и хаос. Той не вижда военно решение в Сирия, но не е изработил и дипломатическо. В украинската криза, която определено е военен конфликт, който има военно решение, Обама се оттегли и предостави проблема на Ангела Меркел.

Вие сте изследвали задълбочено завземането на властта отстрана на Сталин в Централна и Източна Европа след 1944 година и системата на съветските лагери Гулаг. Помага ли това да разберете днес Путин?

Когато видях инвазията в Крим, войниците без опознавателни знаци и военната техника без опознавателни знаци, как завземат един след друг в кметства и радиостанции, си казах: знам какво става, това е същото, което се случи през 1944 и 1945 година в държави като Полша. Това е план на НКВД! И тогава те пристигнаха в униформи и транспорт без опознавателни знаци, твърдейки, че са освободители или функционери на полската комунистическа партия. В действителност обаче бяха руснаци. Следователно има една продължаваща традиция в начина на мислене за света и за средствата, които могат да бъдат използвани във външнополитически план, свързана с тактиките на КГБ и НКВД, ЧК. Путин е трениран в КГБ и дълго е изучавал неговата история.

Щеше ли Путин да има днешните аргументи в риторичната битка, ако САЩ не бяха навлезли в Ирак през 2003?

Не, Путин не си измисля грешките и проявите на разделение в западните страни. Но той ги уголемява и използва. Той не измисли Марин льо Пен, но той я подкрепя.

Някои анализатори се опасяват, че през есента на 2016, точно около президентските избори в САЩ, би бил идеален момент за хибридна атака на Путин срещу трите балтийски републики, в момента, когато Обама е вече парализиран като отиващ си президент, а още няма ново правителство. Вие споделяте ли такива опасения?

Такъв сценарий е възможен, още повече, че правителството на Обама е уморено и не излъчва никакви нови идеи.

В НАТО и Пентагона са проигравали такива сценарии, от които излиза едва ли не, че натовските държави се оказват в губеща позиция главно защото руснаците могат да блокират транспорта на сили от Калиниград и Крим.

Вярно е, че за НАТО не би било лесно да отблъсне една пълна инвазия, освен ако не ескалира много бързо.

Така ли започват световните войни?

Да, така започват.

Как можем да предотвратим такъв сценарий?

Като реформираме НАТО и се върнем към принципа на възпирането от времето на Студената война. Затова е необходимо оръжие и бази в Централна и Източна Европа. Същевременно трябва много сериозно да се отнесем към въпроса за информационната война. Русия вкарва пари и корупция в цяла Европа, създава информационни сайтове с цел да промени нашата политика!

*Публикуваме интервюто от сайта "Фактор". Превод: Елена Никлева

Споделяне
Още от Интервюта