Анализ: Колекционерството в България е доходоносна престъпна индустрия

Италианският неправителствен център “Осерваторио суи Балкани” разпространи във вторник анализ, озаглавен "България - изкуство и новобогаташи", предаде БТА.

Българските новобогаташи проявяват истинска страст към частните колекции на произведения на изкуството и на антики. Това бе модата на преходния период. Някои от най-богатите хора в страната сега притежават ценни частни колекции, които биха желали да превърнат в музеи, се посочва в анализа. Описани са дейността и колекциите на Боян Радев, Емил Кюлев, Димитър Иванов и Васил Божков.

Действително ли новобогаташите са - както те самите се определят -  патриоти, които се грижат за българското културно наследство, или тези внушителни колекции са само един от аспектите на техния бизнес - инвестиране на пари в очакване на печалба, пита авторът на публикацията. Неведнаж колекционерите са настоявали за отваряне на частни музеи.

Според специалистите обаче тези колекции са извън закона, защото в повечето случаи собствениците на антики не могат да представят никакъв документ за техния произход.

Установено е, че тези колекции са тясно свързани с незаконната дейност на иманяри и "ловци на съкровища", пише “Осерваторио суи Балкани”.

Богати "меценати" са финансирали с едри капитали търсачите на съкровища. При търсенето на антики са използвани дори ескалатори, се изтъква в публикацията.

Сега този "лов на съкровища" и произтичащото от него обедняване на българското културно наследство са се превърнали в истинска престъпна индустрия с добри връзки сред полицията и сред музейните ръководители, пише още в проучването, според което става дума за мрежа, способна да организира трансфера в чужбина или в родни частни колекции на откраднатите ценности.

Археолози: Колекциите трябва да излязат на светло

Полемиката за мястото на частното колекционерство на предмети на изкуството и историята не е от вчера, но в българските медии темата или се заобикаля, или и журналисти, и дейци на изкуството се правят, че няма проблем със законността на придобитото.

Миналата година на празника на Народните будители президентът Георги Първанов призова да се намери формата за легализиране на частните колекции. Това раздвои общественото мнение, тъй като на практика апелът беше да се узаконят сбирки с неясен произход, държавата да си затвори очите, но пък от друга страна предметите да се запазят в България.

Помолен да коментира публикацията в италианския сайт, директорът на Археологическия институт с музей при БАН проф. Васил Николов каза пред Mediapool, че частните колекции, особено на антични предмети, в повечето случаи са резултат на иманярство, и това не се крие. 

Според него е пресилено да се твърди, че колекционерите плащат на иманярите или археолозите да вадят предмети за сбирките им. Където има търсене, непременно се появява и предлагане, каза той.

Проф. Николов е убеден, че частните колекции трябва да излязат на светло. Той даде пример с античната сбирка на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов, която е експонирана в Археологическия музей. Между музея и собственика на сбирката има договор за експониране на предметите.

Димитър Иванов плаща наем, чийто размер шефът на музея не пожела да назове, но стана ясно, че сумата покрива поне тока на залата, където са изложени предметите. Те обаче не могат да бъдат застраховани, защото нямат документ за произход.

Проблемът с легализирането на частните колекции е сложен и има много страни. Едната е придобиването на предметите в колекциите, втората е – съхранението им като историческо наследство на България.

Проф. Николов каза, че като експерт е направил дори крайното, по думите му, предложение всички движими паметници на културата да бъдат обявени за публична държавна собственост, за да не могат да се продават.

Директорът на музея каза още, че не е проработила и наредбата на предишния екип на културното министерство за регистриране на частните колекции, защото от началото на годината само две колекции за били обявени и регистрирани.

Проф. Божидар Димитров: Държавата да даде сграда за частните колекции

Частното колекционерство на произведения на изкуството и на исторически предмети започна още по социалистическо време, дори бе регламентирано със закон заради партийните функционери, които правеха колекции, каза за Mediapool директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. След 10 ноември 1999 година то просто е продължило и развило, добави той.

И проф. Димитров отрече иманярите да се били финансирани от колекционерите. “Ония, които копаеха, имаха нужда от кирки, лопати и понякога трактор, а от музеите съвсем легално можеха да се вземат карти с обозначени на тях находки”, каза той.

Според историка опитът да се регистрират колекциите се е оказал абсолютно неудачен. Основно в България се колекционират монети и в нумизматите има около 3 млн. монети с някаква стойност, каза той. Ако за всяка монета се отдели време за регистрация, ще трябват десетки години, за да се опишат само нумизматичните колекции.

След това ще възникнат рискове от измами, защото при описа монетите се изследват от експерти и се снабдяват със сертификат. Нищо не пречи добра имитация на монетата да замени истинската, която да се продаде зад граница, обясни Димитров. Според него в България има “царе” на фалшификатите на антични монети, които изкупували изтрити и без стойност антични екземпляри, след което нанасяли много сполучливо копието на ценни монети. И най-прецизният анализ трудно може да улови фалшификацията, посочи Димитров.

Той оцени като пресилена констатацията в италианското издание, че убитият банкер Емил Кюлев бил колекционер. В банката му имало няколко картини и предмети, взети под наем срещу 20 хил. лв. на месец. Колекцията от картини на Боян Радев е от около 3000 платна, на Васил Божков – от 5000, посочи той. Божков сравнително отскоро правел антична колекция, за която издал и каталог.

Разумно решение предлага сегашният министър на културата Стефан Данаилов, каза още Божидар Димитров. Идеята е на 7-8 големи частни колекционери да се даде държавна сграда, в която те да излагат колекциите си. Министър Данаилов предлагал това например да бъде бившата сграда на Техническия университет на Паметника “Левски”. В частта от сградата към пл. “Ал. Невски” се помещава Музеят за чуждестранно изкуство.   

Условието да си легален частен колекционер може да бъде следното – да имаш музей за излагане на колекцията и издаден каталог на предметите в сбирката, каза още проф. Димитров.