Наложената силово кандидатура на бившия шеф на военната авиация ген. Румен Радев може да доведе до дълбоки вътрешни конфликти БСП, а самата му кандидатура първо трябва да бъде наложена сред левия електорат и едва тогава да търси периферни гласове. Това стана ясно от анализите на близките до социалистите социолог Юрий Асланов и полог Иво Инджов.
Ръководството на БСП ще трябва да се бори по време на кампанията със слуховете относно това чия кандидатура е ген. Румен Радев. А това отваря втори фронт – "вътрешен, което е неприятно за всяка една кампания", прогнозира пред БНР в петък социологът и член на ръководството на социалистите Юрий Асланов, който подаде оставка от Изпълнителното бюро.
"Случващото се е ехо от наскоро приключилия конгрес, на който се извърши смяната на ръководството и това ехо остави партията разделена и ще продължи вероятно до изборите. Ще затихне при евентуална победа на кандидата на левицата или ще се трансформира в по-голямо напрежение след изборите при загуба. Това може да доведе и до смяна на ръководството", прогнозира още Асланов.
Той пожела да напусне ръководството на БСП след поредица вътрешнопартийни спречквания за номинацията на формацията за президентския вот. По неофициална информация Асланов и другият подал оставка - Костадин Паскалев, са настоявали кандидат-президентът на БСП да не е наложения от АБВ Румен Радев, а омбудсманът Мая Манолова.
Колегата му политолог Иво Инджов от Института за модерна политика, чийто шеф издигна също Манолова за президент, обяви, че не е оптимист за кандидатурата на ген. Румен Радев, защото трябвало името му да се популяризира най-напред в кръга на левите и центристки настроените избиратели. Пред БНР той добави, че заради начина на издигането на кандидатурата си Радев ще трябва да убеждава, че това не е резултат от някакъв сценарий.
"Единствено ГЕРБ може да си позволи лукса в последния момент да извади много известна личност и да прави избори, без да се налага да популяризира кандидатурата. Въпросителните около ген. Радев идват не от личността му", допълни в анализа си Инджов:
По думите му остава горчивият привкус, че тази кандидатура е предварително договорена, че тя е наложена от върховете на двете формации. "Горчив привкус не толкова за задкулисие, а за целенасочена линия на ръководството, най-вече на БСП, за налагане на тази кандидатура.
Докато в АБВ кандидатурата на Радев е била почти еднолично одобрена, в БСП нещата стоят по-драматично, защото кандидат със сравнително малко номинации се оказва фаворит на ръководството", посочи политологът:
Според него възниква въпросът защо бе разиграна тази фасадна вътрешнопартийна демокрация, след като и кандидати със 174 номинации и кандидати с 19 номинации имаха еднаква тежест при селекцията?
"Рано е да се отговори дали кандидатурата на Румен Радев е печеливша, но безспорно предимството на този етап е на страната на ГЕРБ, а на ген. Радев се разчита за привличането на хора от широката лява периферия и центристи, а също така на умерено мислещи патриоти и десни избиратели", смята той.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В ГЕРБ все пак още обмисляли възможност за общ кандидат с РБ, тъй като според техни вътрешни социологически прочувания не им достигат около 100 хил. гласа, за да спечелят изборите още на първи тур. А реформаторите на няколко поредни избора показаха потенциал от около 300 хил. гласа.
Тези избори не са важни за Нинова, затова тя залага на непознат кандидат. Тя иска да се обедини, уголеми, засили електорално и финансово партията, а Първанов е носителят на големите пари и силните връзки.
Име значение, твърде арогантно е да се пропуска огромната комунистическа шайка и нейните лейтенанти от ДС.
Няма значение кой ще е президент! Важното е да не е Али Баба от Банкя или някой от четиридесетте му разбойника. Достатъчно търпяхме тия негодни боклуци!
РАДЕВ ОТ ПАРТИЯТА НА РАДКО ДИМИТРИЕВ
Румен Радев, заместникът му с чисто българското име Анатолий, героят на СССР и български космонавт Александър Александров, депутатстващият генерал Михо Михов, запасните разведчици, служили на ГРУ в българското РУМНО и още кой ли не са платени руски агенти или полезни идиоти, робуващи на догмата „Кат Русия няма втора”.
Тези червени отрочета са преки наследници на тройния предател Радко Димитриев, организирал русофилския бунт срещу княз Александър I през 1886 г. …
и после духнал в Раша. След година кой знае защо Радкото бил помилван и се върнал да си дослужи в Българската армия като ЯВЕН и ОТЯВЛЕН руски шпионин. Същият шпионин бил избутан до командващ армия и през 1912 г., преди решителното настъпление срещу Чаталджа, спрял победоносния ход на 2 (две!) български армии и поискал Коронният съвет в София да реши дали, аджеба, трябва да се атакува Чаталджа или напротив. Сякаш войникът може да прави нещо друго на бойното поле, освен да бие врага.
Докато царят, министри и други генерали-русофили като Иван Фичев спорили и се туткали, турците докарали подкрепления от Мала Азия, храбрите български полкове затънали в калта и измръзнали от първите есенни студове, а сред войниците избухнала холера, пренесена от болни (или умишлено заразени) турски пленници. И българската победа се отдалечила с още половин година, до март 1913-а. През това време Сърбия и Гърция, насърчавани от Русия, сключили тайния си съюз срещу България.
През Междусъюзническата война предателят-русофил Радко Димитриев издал българските военни планове на сръбските съюзници-разбойници. Но не бил съден, а само уволнен в запаса.
Преди началото на Първата световна война българското правителство изпратило запасния генерал Радко като дипломатически пратеник в Петербург, за да лобира пред истинските си работодатели за подобряване на отношенията с „освободителката” Русия. Щом пристигнал в Матушката, Радко изпратил депеша в София, че преминава на руска служба. Отново облякъл генералската униформа и командвал цяла руска армия, но германците го разбили във всички сражения и отново бил уволнен.
През 1918 г. болшевиките арестували Радко и още неколцина царски генерали, държали ги като заложници и накрая ги убили по особено жесток начин с тъпи брадви и мотики.
Поучено от примера на радковци, преди победоносните сражения срещу руските окупатори в Добруджа през 1916-1917 г., правителството уволнило от Българската армия или преместило на незначителни дължности всички офицери-русофили.
Слава Богу, че Радев навреме се освети като руски агент.
Едни разчитат на дисциплина, други търсят нормална политика - демократична, проевропейска. Ако я има правилната политика за какво е нужна "дисциплина"? А дисциплинираните измряха. Или вече не са толкова дисциплинирани. И е крайно време всички партии в България да разберат, че наместо да разчитат на дисциплината, трябва да започнат по-усърдно да търсят правилните хора и /главно/ правилните политики.
Тия в левицата не ги мислете! Те са мнoго дисиплинирани при гласуване! По-дисиплинирани от ДеСеБе-йците!
Започва да става интересно - на членската маса започва да й се повдига от лидерите.