Анализатори: Курсът към Русия може да циментира отчуждението на Турция от НАТО

Засега обаче няма изгледи Москва и Анкара да стигнат до съгласие за Сирия

Анализатори: Курсът към Русия може да циментира отчуждението на Турция от НАТО

Турският президент Ердоган прави завой към Путин, докато напрежението в отношенията му със Запада расте. Така американският вестник "Вашингтон пост" коментира вчерашното знаково посещение на турския държавен глава в Русия и разговорите му с руския президент.

Двамата обещаха да рестартират ключовите енергийни проекти и постепенно да отменят санкциите в стремежа си да възстановят отношенията, отбелязва вестникът, като добавя, че Турция търси подкрепа извън редиците на своите натовски партньори след потушения опит за преврат миналия месец.

Подчертавайки, че това е първо посещение в чужбина след военния метеж, всекидневникът отбелязва, че Ердоган открито ухажва Русия, което е в рязък контраст с откритата враждебност между Москва и Анкара до неотдавна.

"Ердоган наричаше руския президент "моя скъп приятел Владимир" на разговорите в Константиновския дворец край Санкт Петербург и не преставаше да му благодари за незабавното му предложение за помощ след опита за преврат. Той настоя отношенията между двете страни да се върнат до предкризисното им равнище, а дори и по-високо", пише "Вашингтон пост", цитиран от БТА.

Всичко това обаче ще засили опасенията на Запада за политическата посока на Турция, която прилага все по-авторитарни мерки след потушения преврат. В атмосфера на засилени антизападни настроения ходът на Ердоган към затопляне с Русия може да циментира нейното отчуждение от традиционните ѝ съюзници, твърдят анализатори, цитирани от "Вашингтон пост".

Сред тях е директорът на турската програма във вашингтонския Институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай, според когото турската външна политика сега е на кръстопът. "За първи път има сериозна дискусия дали Турция трябва да остане член на НАТО, а някои турски официални лица поставят въпроса дали тя не трябва да се сближи с Русия", казва експертът.

Според него Ердоган "може лесно да осъществи този завой", особено на фона на понижения статут на турските военни. Въоръжените сили са най-заинтересовани от поддържането на връзките с НАТО, но сега техните позиции са силно подкопани от хилядите арести след преврата.

Вестникът подчертава особеното значение за турската преориентация на личните връзки между Путин и Ердоган. Двамата успяха да наложат "персонализиран и авторитарен стил на управление", казва Аслъ Айдънтасбаш, експерт по турска външна политика в Европейския съвет за външни отношения. Техните общи виждания вероятно също ще допринесат за укрепването на двустранните връзки, добавя той.

"Персоналният аспект е много важен за политическите отношения между двете страни", отбелязва и руският анализатор Павел Шликов от Московския държавен университет, цитиран от вестника.

Различията за Сирия остават

Макар че срещата на Путин и Ердоган в Санкт Петербург "произведе" малко конкретика освен щедрите обещания за приятелство и сътрудничество, символизмът на сближаването на двамата доскорошни противници бе достатъчен да изпрати тревожен сигнал в западните столици, отбелязва и "Ню Йорк таймс".

"За Путин, който не крие амбициите си да отслаби НАТО и да пропука европейското единство, възможността да установи нови, близки отношения с един смирен Ердоган вероятно е дълбоко удовлетворителна и оправдава решението му да се намеси военно в Сирия", пише вестникът.

Никой не предрича радикална промяна в отношенията, поне не веднага. Русия и Турция са на противоположни страни в сирийския конфликт. Двамата лидери се бяха хванали гуша за гуша след свалянето на руския военен самолет от Турция през ноември. Тогава Путин обвини Ердоган, че е нанесъл удар в гърба и поиска извинение, но не го получи, припомня американският всекидневник.

Всяко бъдещо споразумение между двете страни ще има значителни последици за Близкия изток и за Европа, подчертава "Ню Йорк таймс". Ердоган по всяка вероятност се надява да използва подобрените си отношения с Русия като коз за постигането на по-добро споразумение с Европа относно миграционната криза.

По-близките отношения с Русия съдържат и потенциал да предизвикат напрежения в НАТО, от което Путин с удоволствие би се възползвал. Москва в крайна сметка се надява да въвлече Турция в своята орбита, както и в организациите за сигурност и свободна търговия, които тя се опитва да създава в Азия. Подобна промяна обаче не може да се очаква скоро, отбелязва вестникът.

"Ердоган може да използва Русия като коз в преговорите си със Запада. За него главната цел е именно Западът, а не Русия", твърди експертът по руско-турски отношения от Института за източни изследвания в Москва Александър Василиев, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Големите различия между Москва и Анкара по сирийския въпрос и спрямо режима в Дамаск остават сериозна пречка към затоплянето, отбелязва влиятелният американски вестник.

Значителен фактор за това затопляне бяха интересите на руската газова индустрия начело с "Газпром", добавя той. Газовият гигант напира да поднови проекта "Турски поток", защото другите газови маршрути към Европа са блокирани, а Турция от своя страна желае да стане газов хъб, посочва споменатият Василиев. Според него интересите на "Газпром" и руските енергийни компании са в основата на руско-турското затопляне.

На същия факт обръща внимание и лондонският "Гардиън". Той цитира турския вестник "Хюриет", пред когото съветник на Ердоган обяснил как президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев и неназован турски бизнесмен с големи интереси в Русия са изиграли ключова посредническа роля между Путин и Ердоган за преодоляване на враждата, възникнала след свалянето на руския самолет в Сирия.

"Ню Йорк таймс" обръща внимание обаче и на друг символичен елемент от срещата в Санкт Петербург, който вероятно съзнателно е бил използван от Путин, за да намекне на своя гост, че Русия има и друг приятел в региона - Гърция, с която Анкара е в много сложни отношения. Двамата са разговаряли в Гръцката зала на реставриран царски дворец в старата руска имперска столица. Според вестника това трябвало да напомни на Ердоган, че все още не всичко в отношенията между Русия и Турция е нормално.

Руските медии от своя страна констатират "кардинален обрат в руско-турските отношения".

Путин определи преговорите като "конструктивни и важни", а Ердоган пет пъти нарече руския си колега свой "скъп приятел", посочва "Ведомости".

Двамата се разбраха да възобновят всички замразени проекти, включително в туристическия обмен и търговията, посочва "Ведомости" и наред с други издания откроява най-вече енергийните: Русия ще построи АЕЦ "Аккую" и ще поднови строежа на газопровода "Турски поток".

Единствен неразрешен проблем остават позициите на двете страни за Сирия, заради които всъщност започна руско-турският конфликт, твърди вестникът, цитиран от Би Би Си.

Руските анализи: Да не замитаме боклука под килима

"Засега няма никакви изгледи позициите на Русия и на Турция за Сирия да съвпаднат - коментира руският политолог Елена Супонина. - Разногласията си остават. Отношенията между Русия и Турция се развалиха не само заради един свален бомбардировач, а защото разногласията за Сирия станаха остри."

"Кризата показа колко са крехки (двустранните) отношения; не бива да замитаме боклука под килима, да се правим, че нямаме разногласия - това важи и за Сирия, и за по-общи проблеми около Близкия изток, Кавказ, кримско-татарското население", допълва пред "Ведомости" аналитикът Андрей Кортунов.

"РБК" напомня миналогодишното уверение на Владимир Путин след инцидента със сваления руски самолет, че "на Турция няма да ѝ се размине само с доматите", чийто внос в Русия бе спрян - т.е. с икономически санкции от страна на Москва. Впоследствие Путин посочи като условия за помиряване Турция да поднесе извинения и да плати обезщетение за сваления Су-24. Вчера обаче нито руският, нито турският лидер не споменаха за обезщетение.

"Извиненията са достатъчни", гласи изводът на всекидневника.

Редица подробности не дават възможност за еднозначна оценка на възстановените руско-турски отношения, пише "Газета".

Не е минала и година след нанесения от Анкара "удар в гръб", както Путин нарече свалянето на руския самолет. Според държавни медии в Русия семейството на Ердоган "е развило търговия с петрол с ИДИЛ" , а истинските патриоти заплашваха "да не забравят и да не простят" това, напомня изданието.

"Изобщо историята около конфликта с Турция и щастливата му развръзка чудесно демонстрира колко струват идеологическите упражнения на руската дипломация", се казва в коментара.

"Националните интереси и справедливото възмездие действат, докато отсреща не се чуят конкретни предложения за обезщетение. Доматите наистина не стават. Но примерно размразяване на проекта за газопровод "Турски поток", за чиято цена все се спореше точно преди есенните събития - това вече е друга работа", посочва редакцията.

"Разменна монета" в геополитическата игра станаха обикновените хора - турците, работили в Москва и принудени да се върнат след катастрофата със Су-24, както и руските им съпруги, напуснали родината или чакащи мъжете си там. Също и бизнесмените, туристите, потребителите на турски стоки. Така става почти винаги, когато държавата се намесва в икономиката с геополитическите си изисквания, обобщава "Газета".

Къде ще са тръбите?

Според "Комерсант" на вчерашната среща фактически е решен въпросът колко ще са тръбите на бъдещия газопровод - ще се строят две: една за нуждите на Турция, друга - за доставки на газ за Европа.

Позовавайки се на Путин, изданието заявява, че вариантът с втора тръба в рамките на "Турски поток" е по-вероятен от предлаганата тръба от проекта "Южен поток" към България. И припомня думи на руския лидер, че Москва няма "железобетонни юридически гаранции" за "Южен поток".

Още не е решен обаче друг проблем с "Турски поток" - с отстъпката в цената на газа за Турция, посочва вестникът.

Президентите не засегнаха тази тема публично, отбелязва той и предполага, че турската делегация е решила да не помрачава преговорите с въпроса за отстъпка.

Сега обаче "отстъпката ще е под онези 10 на сто, за които ставаше дума през 2015 г.", прогнозира турският енергиен експерт Волкан Йоздемир.

"РБК" изброява и други проблеми, заради които според вестника "Турски поток" е бил де факто замразен още преди Русия и Турция да си развалят отношенията.

Освен спора за отстъпката, всекидневникът посочва "неяснотата как ще се транспортира газът за европейски потребители от гръцко-турската граница нататък". Руският "Газпром" подчертано хладно заяви, че не го интересува как европейците ще решат проблема, пише той.

Още една причина: докато "Турски поток" бе на пауза, "Газпром" придвижи напред проекта "Северен поток-2", за който откри куп европейски компании съюзници и сега явно се кани да го превърне в приоритетен вариант за транспортиране на газ за Европа, заобикаляйки Украйна, се казва в материала.

Същевременно през последните месеци "Газпром" открито взе да говори, че може да бъде реанимиран проект, алтернативен на "Турски поток" - старият добър "Южен поток" през България, допълва изданието.

Според "Газета" обаче "Кремъл явно предпочита Турция като по-самостоятелен играч", а "ЕС може би ще се опита да компрометира турския маршрут".

Електронният вестник допуска Русия да получи от България исканите "железобетонни гаранции" за "Южен поток", и то по инициатива на Европейската комисия. За момента Брюксел има интерес именно от "Южен поток", тъй като ЕК не иска да види Турция в ролята на транзитна държава -"сега обаче Русия три пъти ще помисли, преди да се захване пак с транзит през България", добавя "Газета".

Споделяне
Още от Свят