Анализатори предлагат децентрализирана енергетика

В енергийната си трансформация за чиста околна среда България трябва да измести спешно фокуса си от големите енергийни проекти към проектите на местните общности. Да заложи на иновациите и да спре с говоренето за запазване на въглищните мощности, а да изработи специална стратегия за извеждането им. Да заложи и на недооценения в момента потенциал на селското стопанство за намаляване на парниковите емисии и най-вече да се работи целенасочено за промяната на мисленето и начина на живот на хората – какви автомобили ще си купят и какъв транспорт и електроуреди ще използват, от какви материали ще си построят къщата.

Тези препоръки отправи старши експертът по икономически политики на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров по време на онлайн дискусия в петък, посветена на дългосрочните алтернативи за декарбонизация в контекста на Зелената сделка на ЕК.

При обсъждането от ЦИД отбелязаха, че в момента акцентът в българските документи за Зелената сделка и енергийния преход е върху енергетиката и социално-икономическите последици за заетите във въглищните региони, но трябва фокусът да е поставен върху енергийното поведение на бизнеса и хората. Според Владимиров е необходимо спиране на субсидиите за ТЕЦ, изработване на специална стратегия за извеждане на въглищните електроцентрали от експлоатация и трансформацията на региони като Стара Загора, Кюстендил и Перник чрез интеграция на хоризонтални политики в областта на енергетиката, индустрията, селското стопанство.

"Трябва да се децентрализират енергийните доставки, да се работи за местни и ВЕИ общности, което ще доведе намаляване на загубите пи преноса на енергия, а и консуматорите на енергия могат да станат нейни производители", отбеляза Владимиров. По думите му са необходими повече местни решения и по-малко централно планиране.

Според него ако заложи на иновациите, България може да отчете значителен напредък при намаляването на парниковите газове, а ако се следва сега заложеният план от правителството, не се очаква сериозна промяна в изхвърляните въглеродни емисии.

Владимиров смята, че само ако зад всяка планирана инициатива в енергетиката се сложат ясни индикатори, може да се разчита на успех. Той отбеляза още, че ключово за енергийната трансформация на страната е либерализацията на пазара.

"Имаме нужда от интегрирана стратегическа рамка за енергийна трансформация, в която всички сектори на отрасъла да се допълват за постигане на целите на Зелената сделка", допълни Тодор Галев, експерт на ЦИД. Той също смята, че целите на ЕС за намаляване на парниковите газове може да бъде постигната само с промяна на ежедневния начин на живот и трябват целенасочени усилия за това и за информиране на хората.

Според него в момента липсват публични дискусии по темата за Зелената сделка и енергийната трансформация и това трябва да се промени.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков повтори в известна степен представения миналата седмица от вицепремиера Томислав Дончев план за възстановяване и позеленяване на България, както и очакванията за разработване на териториалните планове на Стара Загора, Кюстендил и Перник с конкретни планове в тях за кандидатстване за еврофинансиране. Станков информира, че вече Брюксел е избрал консултанта за изработването на тези планове, но кой е той не се съобщава до подписването на договора му с ЕК на стойност 500 хил. евро. Той припомни също така намерението на България да включи територията на цялата страна в планове за финансиране но Зелената сделка, тъй като енергийната трансформация не засяга само въглищните региони, но и енергийно бедните хора. Потърпевши ще са и пограничните на страни извън ЕС региони, които трябва да бъдат предпазени от изтичане на капитали и производства в държавите, където няма толкова строги екоизисквания.

"Ще говорим с хората и бизнеса в регионите как да използваме тези 1.2 млрд. евро, които България ще получи от европейска фонд за възстановяване и устойчивост", обеща Станков и припомни, че това планиране ще продължи 12 месеца.

Зам.-министърът очерта три важни предизвикателство пред енергийния преход – интеграцията на възобновяемите енергийни източници, повишаването на енергийната ефективност и продължаването на трансформацията на българския енергиен пазар и увеличаването на неговата свързаност.