Новата драма около върховенството на закона в ЕС не е във Варшава или Будапеща — а клокочитихо в София.

За разлика от Полша и Унгария, България не пренаписва и не огъва конституцията си според политическата воля, нито пък открито оспорва Брюксел.

Вместо това, страната прикрива ерозията на демокрацията зад езика на законността – запазвайки формата на закона, но изпразвайки го от съдържание.

Два неотдавнашни случая – арестът на опозиционния кмет на Варна Благомир Коцев и казусът с изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов — ясно показват как законността се използва за фасада, а не за да бъде защитена.

А това превръща отклонението на България в по-незабележим, но не по-малко опасен проблем за Европа.

Първо затвор, после правосъдие: случаят "Коцев"

Когато през юли тази година варненският кмет от опозицията Благоимир Коцев беше задържан по обвинения в корупция, това предизвика шок в политическия живот на страната.

Избран през 2023 г., Коцев внезапно се озова зад решетките по дело, изградено почти изцяло върху показанията на неговия заместник — показания, които впоследствие бяха оттеглени. Заместникът призна, че е говорил под натиск от страна на Антикорупционната комисия, но въпреки това прокуратурата отказа да го разпита повторно.

Въпреки всичко, съд след съд в София отказа да освободи Коцев с аргумент, че може да извърши престъпления или да попречи на разследването.

Тази логика обаче не издържа.

По българското законодателство — както и по европейските стандарти за правата на човека – мярката "задържане под стража" трябва да бъде изключение, а не правило. Тя е допустима само при наличие както на обосновано подозрение за вина, така и на конкретни доказателства, че обвиняемият може да избяга или да извърши ново престъпление. Съдът е длъжен да разгледа и по-леки мерки като парична гаранция или домашен арест.

В случая с Коцев нищо от това не се случи. Съдиите се позоваха почти изцяло на тежестта на обвиненията, превръщайки един превантивен инструмент в наказание преди присъда.

Пострада и принципът на презумпцията за невиновност. В едно от съдебните заседания прокуратурата аргументира, че Коцев трябва да остане в ареста, защото "няма категорични доказателства, които да го оневиняват".

С други думи: виновен, докато не докаже обратното. Така съдът прехвърли бремето на доказването върху обвиняемия, подкопавайки един от най-основните принципи на европейското правосъдие.

А после дойде и нов обрат. През септември състав на Софийския апелативен съд се отведе от делото – не защото законът го изисква, а защото магистратите заявиха, че се чувстват "повлияни" от публичната критика. Като приеха общественото внимание за "недопустим натиск", съдиите превърнаха съдебната независимост в щит срещу отчетност. В демократично общество съдилищата би трябвало да издържат на дебат, а не да се отдръпват от него.

Случаят "Коцев", вече отразен в европейски медии като предупредителен сигнал за пълзящ авторитаризъм, надхвърля рамките на местен скандал. За Европа рискът е ясен: когато съдебните институции се използват с политически цели, доверието във върховенството на закона — у дома и в целия ЕС — започва да се разпада.

От временен до недосегаем: случаят "Сарафов"

Борислав Сарафов е другото лице на кризата с върховенството на закона в България – назначен като изпълняващ функциите главен прокурор, той впоследствие беше трайно утвърден на поста от институции, които превърнаха временното му назначение в постоянно.

Далеч от образа на неутрален и независим магистрат, Сарафов е замесен в редица скандали – отсъмнителни имотни сделки до обвинения в политическа зависимост – но позицията му остава практически непоклатима.

През 2023 г. той беше назначен временно след драматичното отстраняване на предшественика си. По закон постът трябваше да бъде заеман само до избора на титуляр.

Но чрез тиха институционална маневра Висшият съдебен съвет тълкува правилата така, че "временното" назначение на Сарафов фактически се превърна в постоянно. Без ново гласуване, без конкурс — преходното стана окончателно.

Съветът облече решението си в юридическа форма — цитирайки закони, позовавайки се на приемственост и формални мотиви.

Но така беше обезсмислен основният принцип: че най-могъщата позиция в прокуратурата трябва да се заема открито и под обществен контрол. Роля, замислена като временна, се превърна в укрепена власт.

Издигането на Сарафов е симптом на по-дълбок проблем. Докато опозиционни фигури като варненския кмет биват хвърляни в ареста по съмнителни основания, човекът на върха на прокурорската йерархия консолидира властта си с институционална благословия. Двете страни на една и съща монета: репресия за опонентите, безнаказаност за вътрешните хора.

За най-бедния и един от най-корумпираните членове на ЕС българската криза с върховенството на закона може би не е изненада.

Но тревожното не е в показността, а в тихото, системно пренебрегване на духа на закона. Като изпразва законността от съдържание, България не само подкопава собственото си демократично развитие — тя разяжда и доверието, върху което почива целият правен ред на Европа.

А това означава, че цената на софийския дрейф ще бъде платена далеч отвъд границите на България.