Откакто преди години газовият пазар у нас бе освободен, държавният доставчик "Булгаргаз" така и не може да се отърси от натрапени му спорни и финансово неудачни управленски решения – не само от неговия принципал Министерството на енергетиката, но и на енергийния регулатор и дори редица правителства и и парламенти. Опасен ефект върху газовата компания имат и действия, и бездействия на Столичната община, притежаваща най-големия ѝ клиент, но и най-голям длъжник с близо милиард евро – "Топлофикация София".

С два дългосрочни договора за резервиране на капацитети на терминали в Турция и Гърция, по които плаща, независимо дали ги ползва (да, това се отнася не само за споразумението с БОТАШ, но и за контракта за съоръжението в Александруполис), политическия и регулаторен ченгел върху цените, на които продава, а те растат на европейските борси, днес "Булгаргаз" е в незавидно финансово състояние. Ако дружеството не разполагаше с единствения си ценен актив – договора за доставка на 1 млрд. куб. м азерски евтин газ годишно, ако държавният бюджет не му осигурява заеми, за да може да плаща закупените количества природен газ, а собственикът му – "Българският енергиен холдинг" – не поема за своя сметка борчовете на столичното парно, реално "Булгаргаз" е в технически фалит.

Милионни дългове и загуба, почти изцяло заради "БОТАШ"

За 2025 г. дружеството отчита загуба от 267.216 млн. лв. (136.627 млн. евро), която почти изцяло се дължи на договора за капацитет на турски терминали за регазификация на втечнен газ с БОТАШ а общо натрупаният отрицателен резултат достига 710.418 млн. лв. (363.236 млн. евро). Въпреки че наближава краят на 2026 г. доставчикът не е публикувал нито един свой финансов отчет за изминалите тримесечия, но може да се предполага, че надали с магическа пръчка е излязал на плюс. През 2025 г. пасивите на дружеството са близо 2 млрд. лв., от които 1.287 млрд. лв. (658 млн. евро) се падат на "Топлофикация София. Само преди дни "Булгаргаз" обяви, че столичното парно вече му дължи над 900 млн. евро и поиска спешна среща с кмета на София за уреждане на финансовите задължения на общинското предприятиее. Те, междувпрочем, съвсем не са от последните няколко години, а се влачат от цели двадесет – чрез цесии, съдебни дела, прихващания на плащания, и скорошни изгледи да се решат проблемите, няма.

Още по темата

Интервю

Договорът с БОТАШ, Вертикалният коридор, "Чирен" – искаме да са наши стратегически активи

17.06.2026 08:53 Владислава Пеева

Най-големият трън в очите на обществото безспорно е договорът с БОТАШ, сключен в края на 2022 г. по време на едно от служебните правителства на сегашния премиер, но тогава президент Румен Радев. Споразумението е до края на 2036 г., за над 1.8 млрд. куб. м годишно и с огромни плащания за капацитета на терминали, газопреносна мрежа и газохранилища в Турция. Само за 2025 г. "Булгаргаз" отчита разходи по договора с БОТАШ за 250.5 млн. лв. и това при положение, че при друго от служебните правителства на Радев – това през 2024 г., бе обявено, че се спират плащанията. "Булгаргаз" отчита за миналата година близо 300 млн. лв. разходи за неизползван капацитет по договора с БОТАШ, за мрежата на гръцкия преносен оператор ДЕСФА, за интерконектора "Ай Си Джи Би" и към оператора на LNG терминала в Александруполис – "Газтрейд".

Мъгляви преговори за комплексно използване на капацитети

В края на август "Булгаргаз" обяви, че предлага на партньори от региона комплексно решение за осигуряване и доставка на втечнен природен газ, включително приемане на втечнен природен газ, доставен от клиента, последвано от регазификация, съхранение, пренос и доставка на еквивалентно количество природен газ до договорена точка за прехвърляне на собствеността. Два месеца по-късно от дружеството заявиха за Mediapool, че се води "активен диалог с потенциални търговски партньори относно различни възможности за сътрудничество, включително предлаганото от нас комплексно решение за осигуряване на доставка чрез втечнен природен газ и използване на наличната LNG инфраструктура".

"Налице е интерес към подобни решения, като конкретните параметри са предмет на текущи търговски обсъждания. Дружеството ще пристъпва към реализация на проекти при наличие на икономически обосновани и взаимноизгодни условия. Предлаганата услуга е с дългосрочен хоризонт и е на разположение на потенциалните партньори за бъдещи периоди (2027–2030 г.), което обуславя и нейния дългосрочен характер и възможностите ѝ за развитие в следващите години", заявиха от газовия доставчик. Избегнати са обаче конкретни отговори на въпросите колко и кои фирми са проявили потенциален интерес и какви са възможностите за комбиниране на капацитетите на терминалите в Турция, Гърция и "Чирен".

Още по темата

"Булгаргаз" кани 37 фирми в търг за един танкер по договора "БОТАШ"

29.04.2026 18:42

В средата на септември пък при посещения на чешкия премиер Андрей Бабиш и бизнес делегация в София стана ясно, че енергийните министри на Чехия и България са се разбрали да започнат разговори с ЧЕЗ за използване на капацитетите на "Булгаргаз" на турски и гръцки терминали. От "Булгаргаз" потвърдиха, че с ЧЕЗ се обсъждат възможностите, които предоставя достъпът на Булгаргаз до LNG инфраструктура в Турция и Гърция. "Разговорите продължават, като конкретни резултати ще бъдат оповестявани при наличие на постигнати договорености", казаха сега от дружеството.

Тоест засега няма съществен напредък за по-сериозна утилизация на споразумението за турските терминали, преносна мрежа и газохранилища.

На гръцкия терминал като на турските

Оказва се обаче, че договорът за съоръжението край "Александруполис", в което 20% дял има българския газов оператор "Булгартрансгаз", в известна степен повтаря модела "БОТАШ". И там "Булгаргаз" е длъжен да плаща за разтоварването, регазифициране и съхранение на всички резервирани 1 млрд. куб. м годишно втечнен газ, независимо колко е успял в действителност да осигури.

Според отчета на дружеството в края на миналата година то е разполагало в Турция с 1 386 110 МВтч природен газ или 131.4 млн. куб. м, а в Александруполис – с 671 887 МВтч или 63.7 млн. куб. м. Според данните от доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2025 г., "Булгаргаз" е закупил 7.034 млн. МВтч втечнен газ или около 666.7 млн. куб. м – внесен общо на терминалите в Гърция (три карга) и в Турция (четири), закъдето бяха пренасочени част от договорените танкери, заради продължителната авария на съоръжението в Александруполис. От доклада на КЕВР за миналата година става ясно, че заради пренасочването на танкури от Александруполис към Турция "Булгаргаз" е успял да оползотвори близо 23% от капацитета се по споразумението с БОТАШ.

Още по темата

Еквилибристиките на "Булгаргаз" след спирането на LNG терминала в Александруполис

14.02.2025 08:33 Владислава Пеева

Реално, от 12 месеца през миналата година, "Булгаргаз" е ползвал едва три месеца достъп до терминала в Гърция и складовете му – девет месеца съоръжението е извън строя, но е платил за цялата година, казаха от дружеството в отговор на въпроси на Mediapool. Оттам не пожелаха да кажат колко точно са разходите към "Газтрейд", но от официалните данни за тарифите на оператора лесно може да се направи сметката. За миналата и тази година таксата за дългосрочни потребители, какъвто е българското дружество, е 0.6335675 евро за киловатчас на ден за година. Това прави между 18.4 млн. евро и 20.1 млн. евро за 2025 и настоящата година, според калоричността на природния газ. Сумата е в пъти под тази за БОТАШ, но отново показва неефикасни разходи при положение, че и тук резервираният капацитет не се оползотворява.

Колко танкера и къде внасяме

И ако за миналата година като причина може да се посочи деветте месеца принудителен престой на терминала в Александруполис, тази година положението не е много по-добре. Три месеца съоръжението е било в планов годишен ремонт, а в останалите "Булгаргаз" е вкарал само четири танкера с по 1 млн. МВтч или общо около 380 млн. куб. м. Поне това сочат резултатите на дружеството от проведени търгове и данните от заявленията му до енергийния регулатор за утвърждаване на цените, тъй като "Булгаргаз" не пожела да каже колко точно от резервирания капацитет в Гърция е ползвал. "След въвеждането на терминала в Александруполис в експлоатация през м. октомври 2024 г. "Булгаргаз" е използвало резервирания си капацитет в съответствие с необходимостта от осигуряване на природен газ за клиентите си", заявиха от дружеството.

Още по темата

Радев понижил таксите за БОТАШ, дългът ни от 360 млн. долара ще бъде платен

07.07.2026 14:40

То обаче реално публично е обявявало търгове за Александруполис само за четири карга за 2026 г., които бяха спечелени от "Шел" – три танкера, и гръцката "Метлен" – един. Те са разтоварени на терминала през януари, март, юли и октомври, но количества от тях са доставяни през различни месеци – според нуждите на "Булгаргаз". Втечнен газ в първите седем месеца на 2026 г. е внасян от "Булгаргаз" и от Турция – съхранявани от предишните години там количества.

Еквилибристики с обемите в "Чирен"

Във внесеното заявление за цената на газа през ноември с предложено поскъпване от 34 на сто пише, че суровината ще бъде осигурена по азерския договор – там количествата са относително константни, от разтоварен вече в Александруполис танкер на "Шел" и втечнен газ от Турция, както и от запасите на дружеството в газохранилището в Чирен. След препоръка на енергийния регулатор и общественото недоволство от рязкото поскъпване на газа, което имаше опасност да повлече и цените на парното, "Булгаргаз" обяви, че ще направи корекция на заявлението си. Това ще стане чрез допълнителни количества от "Чирен", каза директорът на дружеството Георги Татарски на общественото обсъждане на газовата цена в Комисията за енергийно и водно регулиране в сряда.

Подробности за обемите и как това ще повлияне на новото заявление, той не даде. Коментар за това как обемите от "Чирен" ще се отразят на ноемврийската газова тарифа, на какви са нагнетявани количествата в хранилището, избягна и министърът на енергетиката Ива Петрова по време на участието си в бТВ в сряда вечерта. Тя също така посочи най-общо, че наличните обеми в "Чирен" са достатъчни. От "Булгаргаз" не казаха на Mediapool с какви газови запаси разполагат. Уклончивният отговор бе, че дружеството е "изпълнило в пълен размер задължението си за нагнетяване на количества природен газ съгласно плана за извънредни ситуации, като съхранява в ПГХ "Чирен" количества в размер на разпределения от оператора на газопреносната мрежа капацитет". "Дружеството е нагнетило и търговски количества в ПГХ "Чирен", допълни доставчикът. Според данните на оператора на газохранилището – "Булгартрансгаз", към 29 октомври то е запълнено на 83.46 на сто като в последния месец от запасите не са черпани количества, а само са вкарвани.

Натискът на цените и последиците за пазара

Акцентът в посланията и на Татарски, и на Петрова и на регулаторния шеф Пламен Младеновски беше как ще се задържи ръстът на газовата цена и как въпреки повишението ѝ няма да има промяна в тарифите на електрическата и топлинната енергия. Сметката и при тока, и при парното ще бъде поета от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), където влизат 5-проценти отчисления от продажбите на всички електроцентрали, от приходите на електроенергийния и газопреносния оператори и от продажбата на държавни парникови емисии.

Още по темата

Танкер газ от "Шел" се нагнетява в "Чирен"

13.07.2026 14:40

Всъщност очакванията са КЕВР да вземе решение за повишаване на преференциалните цени за изкупуване на призвеждания от топлофикациите ток, за да може с допълнителните приходи от електроенергията те да покриват разходите си за скъпия газ, които фактически няма да могат да отразят към крайните потребители. Предстои да се види с колко ще се вдигнат премиите, изплащани от ФСЕС за тока на топлофикациите, но въпреки това остава опасността те да имат недовзети приходи, заради непроменените цени за ползвателите на парно. Те ще се появят в заявленията за цените на топлоенергията от 1 юли 2027 г. и тогава регулаторът ще трябва да позволи повишение.

Подтискането на цените на парното, но и на газа обаче е напълно възможно да доведе до нови финансови дефицити за "Булгаргаз" и то не само заради опасността столичната топлофикация да продължи да увеличава газовите си борчове. Други топлоснабдителни дружества също може да забавят плащания.

Така картинката за газовия доставчик в следващите месеци, а вероятно и за още дълъг период от време хич не изглежда розова. Предстои са се види дали правителството на Румен Радев ще успее да предоговори условията по споразумението с БОТАШ, което бе стопирано за 15 месеца – до следващите избори в България, които са кметските. Хич не е ясно дали Столичният общински съвет, доминиран от ГЕРБ и противопоставящ се на кмета Васил Терзиев, ще предприеме поредните мерки за оздравяване на софийската топлофикация, или приказките за частен инвеститор, оператор или концесионер ще останат празни, както досегашните.

И все пак има шанс "Булгаргаз" да е регионален играч

Иначе, на хартия, "Булгаргаз" би могъл да се позиционира като силен регионален играч и при достатъчн осмелост да започне да използва адекватно преди всичко капацитета си в Александруполис, а защо не и в Турция, да осигуравя достатъчно карга и да търгува в Югоизточна Европа. Все пак дружеството разполага с лицензи за търговия в Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и регистрира преди време свое дъщерно дружество в Молдова.

Тези активи обаче изобщо не са използвани адекватно. През 2025 г. "Булгаргаз" е продал извън страната едва 240 252 МВтч. Все пак има известен напредък в търговията извън страната. От началото на 2026 г. до средата на октомври дружеството е реализирало над два пъти повече количества природен газ на регионалните пазари в сравнение за периода през предходната година. Приблизително 10% от тях са продадени от дъщерното дружество в Молдова.

Така че потенциал за излизане от финансовата дупка и счупването на каръка има, въпросът е да се вземат вече правилните управленски решения.