Началото на Мюнхенската конференция по сигурността традиционно е разтърсвано от демонстрация на сила от страна на Владимир Путин. През 2022 г. трансатлантическата общност се събра със съзнанието, че Путин е на няколко дни от това да започне атаката си срещу Киев. През февруари 2024 г. опозиционният лидер Алексей Навални почина при спорни обстоятелства в руски затвор, а тази година руският лидер е на прага на започването на преговори с Доналд Тръмп, които според много анализатори ще завършат с това, че Русия не просто ще получи украинска територия, но и ще разчлени Украйна като суверенна независима държава.

За Европа това е унижение. И все пак малко от онова, което Тръмп или неговият министър на отбраната Пийт Хегсет казаха в сряда за подхода си към прекратяването на огъня, включително отказът на САЩ да отделят допълнителни ресурси за Украйна, може да бъде шокиращо.

Всъщност Европа до голяма степен може да обвинява единствено себе си.

След срещата на НАТО в Нюпорт, Уелс, през 2014 г., на която беше поставена целта разходите за отбрана да достигнат 2 % от БВП, Европа колективно получи множество предупреждения за събуждане, поръчани стратегически прегледи, проучвания на способността за колективна отбрана и обобщени предупреждения от другата страна на Атлантика. Почти не минаваше година, без френският президент Еманюел Макрон или генералният секретар на НАТО да навлязат все по-дълбоко в лексикона на обречеността относно състоянието на мозъчна смърт на алианса.

След шока от първия мандат на Тръмп и осъзнаването, че той може да се завърне, бюрокрацията на ЕС заговори за необходимостта от защита на Европа от Тръмп – но когато парният влакът се спускаше по релсите, бюрокрацията на ЕС се задоволи с още една стратегическа дискусия и така и не реагира с необходимата бързина и решителност.

Налице беше колективен провал на въображението.

Тъй като сега Европа е изправена пред предизвикателството да може да изпрати на терен мироопазващи сили, бившият шеф на МИ6 Алекс Йънгър признава, че Европа просто няма възможности да действа без САЩ. Владимир Зеленски каза същото в интервюто си за "Гардиън", когато заяви, че европейските гаранции за сигурност без помощта на САЩ са безполезни.

Има много рационални обяснения за този недостиг, по-специално закъснялото признания за мащаба на руската заплаха.

От 1999 г. до 2021 г. европейските съюзници от НАТО са увеличили инвестициите си за възпиране с 23.9 %. За същия период САЩ са увеличили тези инвестиции с 65.7%, Русия – с 292%, а Китай – с 592%.

Два месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, ЕС отговори с предсмъртната Версайска декларация, в която се посочва: "Агресивната война на Русия представлява тектонична промяна в европейската история. На срещата ни във Версай обсъдихме как ЕС може да изпълни отговорностите си в тази нова реалност, като защити нашите граждани, ценности, демокрации и нашия европейски модел."

На Европейската агенция по отбрана беше даден срок до май 2022 г., за да очертае пропуските в отбранителните способности, а лидерите заявиха, че очакват публикуването на Европейския стратегически компас, "който да предостави насоки за действие в тези измерения на сигурността и отбраната, за да превърне Европейския съюз в по-силен и по-способен доставчик на сигурност".

Ако фотокопирните машини на Европейската комисия можеха да печелят войни, Москва отдавна щеше да се е предала.

В заключителната си реч като ръководител на външните работи на ЕС Жозеп Борел заяви, че се е опитал да накара ЕС да говори ефективно на "езика на силата" и да запълни пропастта между "речите в неделя и действията в понеделник". В интерес на истината, той разработи Европейския механизъм за мир, а в публикувания през март 2022 г. Стратегически компас бяха изброени 80 конкретни действия, които националните държави трябва да предприемат.

Но както написа тогава Ник Уитни от Европейския съвет за външна политика, "всички са съгласни, че интеграцията [в областта на отбраната] е от съществено значение, но всички искат някой друг да бъде пръв". Той твърди, че документът е изпълнен с тежък процес на постепенност, който разкрива неспособността на ЕС да се намесва в националните отбранителни стратегии.

Когато Олаф Шолц обяви своите 100 млрд. евро инвестиции в германската отбрана, първите две системи, които купи, бяха американски – F-35 и хеликоптери Chinook. Европейски отбранителен капацитет не съществуваше. По исторически причини Германия се съпротивлява на съвместния дълг, а германският дефицит е непосредствената причина за предстоящите избори в Германия. Малко са признаците, че вероятният следващ германски канцлер, Фридрих Мерц, ще промени позицията си по този въпрос, поради което е трудно да се договорят нови форми на финансиране на разходите за отбрана на ЕС. Дори сега се обсъжда реформа на финансовите правила на ЕС, за да се освободят допълнителни разходи за отбрана.

Наскоро група от 19 европейски държави подписаха писмо до председателя на Европейския съвет и ръководителя на Европейската инвестиционна банка, в което ги призовават да облекчат ограниченията за финансиране на изключени дейности – като например производството на боеприпаси, оръжия и военно оборудване – и да проучат възможността за емитиране на облигации в областта на отбраната.

Натали Точи, ръководител на италианския тинк-танк Istituto Affari Internazionali и съветник на предишни ръководители на външните работи на ЕС, никога не е крила разочарованието си от неспособността на държавите да променят позицията си. По време на неотдавнашна дискусия в Съвета за международни отношения тя заяви: "Ние гледахме на Украйна като на наистина добра битка, но все още не чувстваме, че това е нашата битка. Докато не го направим, ще продължаваме да водим тези разговори за компромиси и ако похарчим малко повече, ще можем да направим Тръмп щастлив, но това няма да е достатъчно."