Като "необичаен обратен завой", смаял Брюксел, и странен скъпо струващ флирт с държавни компании от Русия и Китай на фона на гонене на частни американски и европейски инвеститори от България, описва "Файненшъл Таймс" опитите на третото правителство на ГЕРБ да съживи проекта за строеж на АЕЦ "Белене".

В коментара на Нийл Бъкли се припомня как преди шест години България отхвърли многомилиардния проект заради галопиращите разходи, как "бойният премиер на България Бойко Борисов го нарече "корупционната схема на века“ и как в началото на юни парламентът одобри рестарта на АЕЦ "Белене".

"Обратът предизвика смайване в Брюксел. Проектът в Белене, в северната част на страната, ще получава ядреното си гориво от Русия – в противоречие с политиката на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Русия и създаване на либерализиран европейски енергиен пазар. Какво се промени?", пита Бъкли и отговаря, че причината е арбитражното решение по спора с "Росатом" за ядреното оборудване, по което България трябваше да плати над 600 млн. евро. "България вече е инвестирала 1,5 млрд. евро в начинанието – немалка сума за страна с годишен БВП от около 47 млрд. евро", допълва той.

"София можеше просто да отпише разходите, да се опита да продаде реакторите на трета страна (твърде сложно) или да опита отново да завърши проекта дори и с очаквана цена до завършването от над 10 млрд. евро – тази възможност изглежда има поне мъничко основание. АЕЦ "Белене“ е била замислена първоначално да замести остаряващата съветска ядрена централа в Козлодуй. Но централата, която осигурява 30% от електроенергията на България, подписа договор за удължаване на експлоатацията до 2049 г.", продължава коментарът.

Според автора му няма видима нужда от енергийна мощност и в Белене. Бъкли цитира критици на проекта, според които новата ядрена централа ще изгони инвеститорите във възобновяеми източници и ще затвори комплекса от три въглищни централи "Марица-изток“, в които работят хиляди души.

Цитирайки анализи, според които цената на тока от АЕЦ "Белене" ще е двойно по-скъпа от настоящите пазарни цени в региона, коментарът отбелязва, че "флиртът на България с Пекин и Москва покрай един толкова скъп проект изглежда особено странен на фона на опитите на правителството да прекрати фиксираните дългосрочни цени за изкупуване с две чужди компании, които били твърде високи – въпреки че са доста по-ниски от цената, на която би се продавала енергията от "Белене“. Визирани са договорите с американската "Ей И Ес" и базираната в САЩ, но листвана на борсата в Лондон "КонтурГлобал“, които произвеждат една пета от електроенергията в България чрез модерните си централи, работещи с местни въглища от комплекса "Марица Изток".

Според анализатора действията на българското правителство срещу "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" може да са "лош сигнал за чуждите инвеститори наред с оттеглянето на италианската "Енел“, германската Е.ОН и чешката ЧЕЗ, които напуснаха България през последните години.

В статията се цитира енергийния консултант Илиян Василев, който допуска, че Борисов използва "Белене“ в сложна партия шах с Русия за докарването на "Турски поток" до планирания край Варна газов хъб, което на практика ще съживи прекратения през 2014  г. проект за руския газопровод "Южен поток“.

"Такива мегапроекти са примамливи за политиците. Но ако те оставят България в ръцете на държавните интереси на Русия или Китай, а в същото време притискат и гонят частни европейски и американски инвеститори, ще направят дългосрочна лоша услуга на най-бедната страна в ЕС", завършва "Файненшъл Таймс".