С наближаването на армейския празник – шести май, правителството се зае ударно да произвежда нови генерали, обявявайки амбиция да смени мисленето по върховете на армията. Кабинетът и президентът вече съгласуваха петима нови генерали и още куп рокади в генералитета.

И това е само началото. Военният министър Красимир Каракачанов обяви амбиция до края на годината да има още назначения, но тази новина напълно закономерно не развълнува никого.

Каракачанов мотивира новите назначения с желание да вкара в командването "по-модерно мислещи и по-модерно обучени" военни, но съвсем не е сигурно дали това ще се случи.

По стара традиция изборът на новите генерали мина без каквато и да е прозрачност и публични мотиви. Критериите за изкачване в йерархията са неясни и често повишаването в длъжност се дължи не на професионални качества, а на добро позициониране пред партийните централи, политическото ръководство на министерството и президента.

Публична тайна е, че не се става генерал само заради лични качества и професионализъм. Трябва и сериозна политическа подкрепа.

И това се вижда много ясно, когато веднага след пенсионирането си висшите военни стават партийни кадри.

Защо никой не се интересува от генералите?

Години наред генералите нямат мнение дори по най-сериозните въпроси от бъдещето на армията и остават мълчаливи свидетели на кадровия и технически колапс, в който тя затъва все повече. Не се намери нито един генерал, който да оспори и порочните сделки за модернизация на армията, в които изтекоха неефективно стотици милиони.

Генералитетът мълчи и пред системната липса на политическа воля у управляващите да поддържат нормална НАТО-вска армия.

Началникът на отбраната Андрей Боцев след няколко дни ще получи още една звезда на пагоните си и най-висшето офицерско звание "генерал", но гласът му едва ли ще се чува повече.

A постът изисква лидерство, което да поставя ясно проблемите и да предлага и воюва за конкретни решения.

Армията пада под критичния минимум

Дори по официални данни над 5000 места в армията са незаети, като най-сериозен е недостигът на войници.

На последните конкурси не се явиха достатъчно кандидати. Армията се принуди дори да свали леко изискванията за прием, но въпреки това проблемът засега няма решение.

Освен ниските заплати има и други проблеми, които отблъскват хората от професионалната военна служба. Това са неясните критерии за израстване в йерархията, липсата на предвидимост, намаляващият авторитет в сектора и други.

Вината за голяма част от тях носят именно генералите.

Технически разпад

Публична тайна е, че основното въоръжение и оборудване в армията е съветско.

В поделенията липсват достатъчно муниции, горива, акумулатори и какво ли още не.

Тази ситуация обрича българският войник на мизерия и ниско самочувствие, които излизат на дневен ред само около Гергьовден или след някой инцидент и после бързо се забравят.

Защо генералите имат значение?

Въпреки че през последните години правомощията на висшите военни бяха сериозно орязани, те все още имат възможност да насочват развитието на сектора.

Разбира се, за да се случи това, те трябва да имат както качества, така и желание.

Именно това ще бъде и истинският лакмус дали българският генерал е войник или чиновник с пагон.