През декември 2023 г. в Молдова беше проведено социологическо проучване за доверието на гражданите в съдебната система. Резултатите бяха очаквано ниски – едва 22% от молдовците заявиха, че имат сравнително високо доверие в съдилищата или прокуратурата, докато 36–37% изразиха недоверие.

По това време страната вече почти три години се управляваше от проевропейския президент Мая Санду, а повече от две години тя разполагаше със собствено парламентарно мнозинство.

Всички говореха за необходимостта от съдебна реформа, но хората не виждаха реални промени. Защото само разговорите за реформи не са достатъчни, за да има резултат.

Още по темата

Чистка или "мек ветинг": Как ПБ иска да промени съдебната власт

1 август 2026 07:45

Три години по-късно – ново проучване, проведено със същите въпроси, обаче показа осезаема промяна. Делът на молдовците, които заявяват доверие в съдебната система, се увеличи до 32%, а недоверието към прокуратурата и съдилищата спадна съответно до 26–27%.

Това беше постигнато благодарение на ветинга – процедурата за проверка на почтеността на съдиите, която постави началото на цялостно обновяване на съдебната система.

Процесът в Молдова все още е далеч от приключване, а промяната вече е очевидна за обществото.

Успехът на Молдова е особено важен след обявеното пред Mediapool намерение от правосъдния министър Николай Найденов за провеждане на процедура по "мек ветинг" и в България.

Ветингът представлява пълна проверка за миналото, имотното състояние, професионалните качества и почтеността на дадено лице, най-често прилагана спрямо магистрати, държавни служители или лица на високи публични длъжности.

Защо Молдова успя?

Защото там не беше направена имитация на реформа, а реална проверка и прочистване.

Например ветинговата комисия получава достъп до всички банкови сметки на съдиите и кандидатите за съдии, както и до цялата информация за техните разходи през последните 12 години. Същото важи и за най-близките им роднини.

Освен това се проверява дали висшите съдии и прокурори са избягвали плащането на данъци през последните пет години. Извършва се и оценка на етичността на поведението на всеки съдия по делата, които е разглеждал през последното десетилетие.

Още по темата

Правосъдният министър: Ще ограничим началниците в съдебната власт (подкаст)

31 юли 2026 17:52

Проверките се оказаха толкова строги, че например във Върховния съд на Молдова успешно премина ветинга само един съдия. Всички останали или не издържаха проверката, или подадоха оставка, за да я избегнат.

Членовете на ветинговите комисии редовно изслушват обяснения от съдии и прокурори за сватбени подаръци, финансова помощ от родители, работещи в чужбина, а понякога дори и твърдения, че успяват да спестяват от храна, защото получават домашни консерви и колбаси от роднини на село.

Това не е шега, а реални обяснения, дадени пред комисиите. Понякога комисията дори приема подобни аргументи и действително "отчита колбасите".

Естествено, толкова строга процедура предизвика сериозна съпротива. Последваха съдебни дела, опити за протакане и кампании за дискредитиране на процеса, което накърни авторитета на ветинга, който и без това първоначално не се ползваше с особено обществено доверие. С времето обаче това започна да се променя.

"Европейска правда" разговаря с участниците в процеса, проучи голям брой документи и разказва за система, която вече работи в съседна Молдова и би трябвало да бъде урок за всички.

Как Молдова "имаше късмет" със съдебната реформа

Между постсъветските съдебни системи в Източна Европа приликите са особено силни.

В Молдова положението не е било по-добро от това в България, защото масовото мнение преди ветинга е, че съдилищата са се превърнали в инструмент на олигархията.

По онова време европейските институции определяха Молдова като "завладяна държава", защото държавните институции формално съществуваха, но реалното управление се осъществяваше извън официалната власт.

Още по темата

Статуквото си действа, както си знае: ВСС отказа да отстрани градския прокурор на София

23 юли 2026 12:46

"Преживяхме огромната банкова измама, при която от три молдовски банки бяха източени около един милиард евро. Влад Плахотнюк беше един от организаторите на схемата. След това дойде и т.нар. "ландромат" – изпиране на над 20 милиарда евро незаконни руски средства чрез молдовските банки, организирано от друг олигарх – Вячеслав Платон. Имаше и анулиране на изборите за кмет на Кишинев, след като ги спечели кандидатът на опозицията. И във всички тези случаи съдебната власт изигра активна роля", обяснява Илие Къртоаке, ръководител на експертната организация "Правен ресурсен център – Молдова".

След победата на проевропейските президент и правителство бяха направени няколко опита за промяна на съдебната система, но без особен резултат. Както съдилищата, така и прокуратурата оказваха сериозна съпротива срещу реформите.

Молдова се сблъска със същия проблем, който изпитва и България, въпреки че е член на ЕС. Невъзможно е една корумпирана затворена система да бъде реформирана отвътре. Затова традиционният европейски подход, основан на самоуправлението на съдиите и прокурорите и постепенното обновяване на системата, практически няма шанс да успее.

Молдова имаше късмет

"През 2022 г. почти едновременно изтекоха мандатите на всички членове на Висшия съвет на магистратурата, а малко по-късно и на всички членове на Висшия съвет на прокурорите. Това направи възможно цялостното обновяване и на двата органа", разказва пред "Европейска правда" Надежда Хриптиевски, член на първата комисия, проверявала кандидатите за двата висши съвета.

През тази година България е изправен пред същия исторически момент, който е хванат от Молдова – всички възможни мандати са изтекли.

Това в Молдова се превръща в първия етап от реформата, получил названието "преветинг" (предварителен ветинг).

Както и в България, така и в Молдова, Висшите съвети не са правораздавателни органи, но именно те избират останалите съдии, участват във формирането на Върховния съд и изпълняват ключова роля при управлението на съдебната система. Затова те представляват дългосрочната основа на цялата система на правосъдие.

Още по темата

Над 70 прокурори призоваха за честни избори за ВСС

2 юни 2026 12:09

Фактът, че в подбора трябва да участват чуждестранни експерти, практически не подлежи на обсъждане.

В състава на комисията влязоха трима национални членове и трима чужденци, номинирани от т.нар. "партньори за развитие", това са държавите, които оказват финансова помощ на Молдова.

Тъй като не ставаше дума за освобождаване на действащите членове на съветите, а за подбор на нови, критериите бяха направени максимално строги.

Решено беше, че за отрицателно заключение са достатъчни "сериозни съмнения" относно почтеността на кандидата, дори и без те да бъдат категорично доказани.

По-късно, когато започна следващият етап на реформата, при който отрицателното заключение вече можеше да доведе до освобождаване на съдия, стандартът за доказване беше променен към принципа на "баланса на вероятностите", тоест комисията трябваше да покаже, че вероятността кандидатът да е действал непочтено е значително по-голяма от обратното.

По-нататък ще се спрем подробно на критериите, по които комисията достига до сериозни съмнения относно почтеността на кандидатите.

Молдова решава да прочиства съдебната система "отгоре надолу", затова при началото на втория етап – същинския ветинг – първи под проверка попадна Върховният съд.

Как магистратите се оправдават

"От 24-мата съдии във Върховния съд през 2023 г. само един успешно премина проверката", казва пред "Европейска правда" членът на ветинговата комисия за съдиите Андрей Бивол.

След като видяха как протече предварителната проверка на кандидатите за Висшия съвет на магистратурата, огромното мнозинство от върховните съдии предпочете изобщо да не допуска проверяващите до своите данни.

Веднага след влизането на закона в сила 19 от общо 24-мата съдии във Върховния съд подадоха оставка.

Още по темата

"Продължаваме промяната" е против политическите квоти във ВСС

1 юли 2026 17:16

"От тези 19 вероятно трима го направиха като форма на протест. Всички останали подадоха оставка единствено за да избегнат проверката и да запазят специалните си съдебни пенсии", обяснява Бивол.

По думите му в Молдова действа система на своеобразен "златен парашут" за съдии с дългогодишен стаж, каквито обикновено са членовете на Върховния съд.

Избягвайки ветинга, всеки от тях получава обезщетение в размер на около 30 000 евро, както и пожизнена пенсия, равняваща се на 75% от последната му заплата.

"Останаха само петима действащи съдии. Но и от тях единствено един успя да премине ветинга", казва Бивол.

Основното "оръжие" на молдовската комисия се оказа подробната проверка на доходите и разходите на съдиите.

Законът за ветинга дава право на комисията да анализира както доходите, така и всички разходи за живот на съдията през последните 12 години.

За този период разликата между установените разходи и доказаните доходи не може да надвишава приблизително 12 000 евро. Казано по-просто, съдията може да има около 1000 евро необясними средства на година.

Същите правила важат и за висшите прокурори, чиято почтеност се проверява от отделна ветингова комисия.

Истински революционното обаче е начинът, по който комисията получава необходимата информация.

"Законът ни дава много широк достъп до финансовата и данъчната информация. Изпращаме запитване до всички банки относно конкретно лице и те ни предоставят данни за всички банкови сметки, които то е имало през последните 12 години. Същото важи и за неговите близки роднини", обяснява Андрей Бивол.

Още по темата

Съдебната реформа ще чака до края на ноември

9 юли 2026 17:13

На въпроса какво се случва с банковата тайна отговорът е прост – това е предвидено в закона за ветинга, затова всички банки в Молдова са длъжни да предоставят необходимата информация.

Тъй като финансовата система на страната е сравнително малка и в Молдова работят само 11 банки, изпращането на запитвания до всяка от тях не представлява особен проблем.

Данните, които са под законова защита, просто не попадат в публичните доклади.

"Имаме много строги правила за конфиденциалност, които важат за всеки анализатор, всеки служител на секретариата и всеки член на комисията. Разбира се, винаги е възможно да има изтичане на информация, но тогава виновното лице подлежи на наказателно разследване. Освен това през всички тези години не сме имали нито един случай на злоупотреба с банкови извлечения или неправомерно разкриване на информация", казва Надежда Хриптиевски, която след приключването на преветинга става и член на комисията за проверка на прокурорите.

От колбасите до фитнес картите

Само доходите не са достатъчни, за да се прецени дали един съдия или кандидат за съдия е почтен. Основният въпрос е какви разходи е правил, за да могат те да бъдат сравнени с официалните му доходи.

Именно тук започва най-сложната част от проверката – установяването за какво точно съдията, прокурорът или кандидатът е харчил парите си.

"Изискваме информация за проверяваното лице от множество компании – застрахователи, туристически агенции, частни болници. Законът ги задължава да ни предоставят тази информация", обяснява Андрей Бивол.

След като всички данни бъдат събрани, често започват споровете между комисията и проверяваните лица.

"Когато официалният доход е 20 000 евро годишно, а разходите достигат 30 000 или 40 000 евро, започват обясненията за пари от роднини, сватбени подаръци, подаръци за рождени дни и кръщенета, както и банкови преводи от чужбина. Ние често отхвърляме голяма част от тези обяснения. Имало е обаче случаи, в които сме признали подаръци на стойност до 30 000 евро от роднини в чужбина, ако съдията е успял да докаже, че тези роднини действително са разполагали с такива средства", разказва членът на комисията.

Освен разходите за частни училища, спортни клубове и други услуги, ако бъдат установени за последните 12 години, комисията трябва да изчисли и обичайните разходи за живот на семейството – например за храна.

През последните години това е по-лесно, защото почти навсякъде – от супермаркета до бензиностанцията – се плаща с банкова карта, а извлеченията попадат при комисията.

Но има и хора, които предпочитат да плащат в брой, а банковите им извлечения очевидно не отразяват всички разходи.

Тогава комисията използва данните на Националното статистическо бюро за средните потребителски разходи на домакинствата в Молдова. Те включват различни коригиращи коефициенти, например дали съдията или прокурорът живее в Кишинев или в малко населено място.

"Нашият опит показва, че повечето кандидати оспорват тези средни стойности и твърдят, че не харчат толкова. Обясняват, че родителите им продават магданоз и домати, постоянно им изпращат продукти, отглеждат прасета и крави, така че не им се налага да купуват месо. Това е една от най-трудните задачи, с които трябва да се справяме", казва Надежда Хриптиевски.

По думите ѝ понякога комисията трябва да прави субективна оценка, основана на начина на живот на съдията, прокурора или кандидата.

"Ако човек твърди, че живее скромно, но в същото време виждате скъпи автомобили, почивки в луксозни курорти и значителни разходи по банковите карти, няма никакъв шанс да убеди комисията."

Понякога обаче историята с домашните колбаси от село наистина се оказва убедителна.

Един такъв пример е докладът за главния антикорупционен прокурор на Молдова Марчел Думбраван, който успешно премина ветинга през 2025 г.

По време на проверката разходите му не съответствали на официалните му доходи. Думбраван обаче настоявал, че семейството му получава огромно количество хранителни продукти от селото – както от родителите му, така и от родителите на съпругата му.

Той предоставил на комисията голям набор от снимки – свои и на съседи – доказващи, че през всички 12 години, обхванати от проверката, родителите му са отглеждали собствено месо, домашни птици и зеленчуци.

Освен това комисията получила снимки на замразено месо, други хранителни продукти и домашно приготвени консерви.

В крайна сметка комисията приема тези снимки като достатъчно доказателство и признава, че прокурорът действително е спестявал значителни средства за издръжка.

И това далеч не е единственият подобен случай.

За много кандидати сериозен проблем се оказва изискването висшите съдии и прокурори да бъдат и коректни данъкоплатци. А укриването на данъци в Молдова не е нито рядкост, нито изключение.

"Имахме случай на действащ съдия, който по документи беше продал апартамента си на цена десет пъти по-ниска от пазарната", разказва Андрей Бивол.

Както и в Украйна, в Молдова съществува система за кадастрална оценка на имотите, която обикновено е значително по-ниска от реалната пазарна стойност. Именно тази стойност често се вписва в нотариалните документи, за да бъде намален дължимият данък.

"Анализирахме цените на недвижимите имоти към момента на сделката и установихме, че размерът на неплатения данък надхвърля законовия праг. Само на това основание кандидатът не премина ветинга", казва Бивол.

Данъчните нарушения се оказват сериозен проблем и за много адвокати, които решили да се възползват от реформата и да кандидатстват за съдии или прокурори.

Вероятно са били мотивирани от искреното желание да помогнат за обновяването на съдебната система, но начинът, по който са плащали данъците си през последните пет години, на практика ги лишава от тази възможност.

Например се установява, че адвокат, който води десетки, дори стотици дела годишно, декларира минимални приходи на адвокатската си кантора, а хонорарите от клиентите постъпват директно по личната му банкова карта.

Етичното поведение

По правило нарушенията на съдебната етика рядко съществуват сами по себе си. Съдиите, които нарушават професионалните си задължения и ограничения, най-често имат и проблеми с доказването на законния произход на доходите си.

Въпреки това етичните нарушения имат самостоятелно значение и допълват общата оценка.

Повечето подобни случаи са свързани с конфликт на интереси, например когато съдия разглежда дела, по които една от страните е представлявана от адвокат или прокурор, с когото съдията има близки отношения, общ бизнес или дългогодишно приятелство.

"Имахме случай със съдия, който редовно ходеше да кара ски в украинския курорт Буковел заедно с няколко адвокати. Видяхме дори ситуация, при която те се връщат от ски ваканция в неделя, а само два дни по-късно вече се срещат в съдебната зала. Другата страна по делото обаче не е била информирана за тези отношения", разказва Андрей Бивол, който самият е адвокат.

Заедно с финансовата проверка, оценката на почтеността на съдиите и прокурорите представлява огромен обем работа.

Последният годишен доклад на комисията за ветинг на прокурорите показва, че най-обемното разгледано досие съдържа 13 263 страници, а средният обем на едно производство достига близо 3700 страници.

Това осигурява високо качество на оценката, но същевременно поражда и сериозни практически затруднения.

Дискредитиране на реформата

Въпреки че Молдова започна наистина амбициозна съдебна реформа и реално дълбоко прочистване на съдебната власт, което вече дава резултати и повишава доверието на гражданите в правосъдната система, доверието към самия процес на ветинг все още не е безусловно.

През 2023 г. то беше изключително ниско. Днес вече е нараснало, но все още не достига 50%.

Причините за това са две. Първата е целенасочената кампания за дискредитиране на реформата. Втората са прекомерно високите обществени очаквания.

"Грешките при организирането на процеса, който нямаше аналог в Молдова, всъщност не бяха толкова много. Най-големият проблем на ветинга беше, че очакванията за сроковете бяха нереалистично високи. Назначиха ни едва през април, а до декември трябваше да приключим оценката на 101 кандидати. Това просто надхвърля всякакви реалистични възможности", казва Надежда Хриптиевски.

Въпреки това политиците продължиха да поставят все по-висока летва по отношение на сроковете. Заради това мандатът на ветинговите комисии вече беше удължаван, а най-вероятно ще се наложи това да стане още веднъж.

И до днес значителна част от най-високите длъжности в съдебната система и прокуратурата все още не са преминали проверка, въпреки че комисиите трябва да приключат работата си до края на годината.

Не само политиците, но и обикновените граждани трудно разбират защо проверката на съдиите трябва да продължава толкова дълго.

Обществото очаква по-бързи резултати. Оттук идва и разочарованието.

Кампанията срещу съдебната реформа е отделна тема и всъщност е напълно очаквана. Едва ли някой е вярвал, че съдебната мафия доброволно ще приеме собственото си прочистване.

Според запознати източници в Молдова основният автор на публикацията е добре известен като съдия, свързан с кръга на Вячеслав Платон – същия олигарх, споменат по-рано като организатор на многомилиардната схема за изпиране на пари през молдовските съдилища и банки.

Освен това тогавашният ръководител на местното представителство на фондацията поддържал добри отношения с хора, заинтересовани от запазването на старата корумпирана система.

Управляващата партия също беше критикувана, защото по време на работата на комисиите промени правилата за назначаване на техните членове.

Другият проблем са обвиненията срещу така нареченото "външно управление" – тоест срещу самия принцип чуждестранни експерти да участват в подбора и оценката на съдии и прокурори.

Подобни критики в Молдова съществуват, но остават по-скоро изключение. Самите международни експерти, чието участие се финансира от Европейския съюз, трудно разбират какви основания изобщо би могло да има за подобни обвинения.

"Аз съм напълно независим от когото и да било. Единственото, от което наистина бих могъл да се страхувам, е да загубя репутацията си", казва литовският прокурор Ирмантас Микельонис, един от чуждестранните членове на комисията за ветинг на прокурорите.

"Нямам дори финансова зависимост, най-малкото от Молдова. Да, работата в комисията се заплаща, но правителството на Молдова няма абсолютно никакво отношение към това финансиране и вероятно дори не знае как технически Европейският съюз извършва тези плащания", добавя той с усмивка.

Въпреки забавянията и критиките вътре в страната съдебната реформа постепенно се превръща в една от успешните истории на Молдова.

*Статията на "Европейска правда" в частта за Молдова е преведена дословно. Махнати са сравненията с Украйна и са допълнени някои сравнения с България.