Първият завод до 3 години
Завод за барут
И още заводи
Едно наум
Най-малко два нови завода, милиардна инвестиция, 1000 работни места и възможност за изграждането на още предприятия у нас. Така изглежда картината около влизането на германския оръжеен мастодонт “Райнметал“ в България. Инвестицията ще е съвместна с българското правителство и е съгласувана с Европейската комисия (ЕК). Засега процесът не е напълно изяснен, но придобива все по-ясни очертания.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3758381
Когато чуете думата “инвестиция“, в съзнанието ви изниква образ на нови работни места, икономически растеж, бъдеще за децата ви. Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление. И случаят със завода за барут е точно такъв.
На хартия: “Милиарди евро инвестиции“.
В реалността: токсично блато, което ще т …рови поколения българи напред.
Опасността, която ни продават като “развитие“
Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света. В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми, обществени обсъждания и години съпротива. А у нас? Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.
Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни! Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно. Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията. Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.
Пример? В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята. Резултатът? Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия. Басейни с дълбочина 20 метра, които се разширяват непрестанно. Това е екологична катастрофа в реално време.
И тук идва въпросът: Какво я чака България?
Ще ни кажат: “Не се притеснявайте, всичко е безопасно“. Наистина ли? Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода? Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци? Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините? Не. Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове, а ние ще останем със замърсена земя, отровена вода и болни хора.
Политиците мълчат.
И тук е огромното престъпление. Не става дума за незнание. Всички те знаят. Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова, но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала, а комисионните са по-сладки от гнева на народа.
Това не е инвестиция. Това е предателство.
Предателство срещу здравето ни, срещу бъдещето на децата ни, срещу земята, която обичаме.
И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня, наречена “ново начало“.