Провалът на пакетна сделка на швейцарската "Гунвор" (Gunvor) за всички задгранични активи на поставената под санкции руска компания "Лукойл", както и приетите от българския парламент законови текстове, позволяващи национализацията на активите на компанията в България, ще имат последици в две посоки. За да спаси капиталите си, на руския петролен гигант вероятно ще се наложи да продава дружествата си в чужбина на парче и на по-ниски цени.

А българският сценарий може да създаде прецедент в Европа и да позволи придобиването по този начин и на други европейски активи на "Лукойл", коментират руски бизнес анализатори.

Дори да се стигне до продажба на чуждестранни активи на "Лукойл", обявените от САЩ санкции влизат в сила на 21 ноември. Това повдига въпроси относно рафинериите в България и Румъния, които автоматично подлежат на санкции. За да продължат да работят тези рафинерии, страните ще трябва или да поискат отмяна на санкциите, или да национализират рафинериите с официално обезщетение за "Лукойл". Обезщетението обаче ще бъде изпратено по блокирана сметка в Европа и компанията няма да може да го получи, смятат експерти.

Единственият потенциален купувач на чуждестранните активи на "Лукойл" беше търгуващата с горива компания Gunvor. Сделката пропадна поради отказ от Министерството на финансите на САЩ, след като президентът Доналд Тръмп нарече "Лукойл" "марионетка на Кремъл".

"Заради санкциите практически цялата международна дейност на "Лукойл" е парализирана", коментира пред "Файненшъл таймс" главният изпълнителен директор на Gunvor Торбьорн Торнквист, чийто бивш съдружник Генадий Тимченско е в санкционните списъци на САЩ още от 2014 г. заради близките му отношения с руския президент Владимир Путин.

Румънските власти допускат да закупят активите на "Лукойл"

Властите в Румъния могат да купят активите на "Лукойл" на територията на страната, заяви  съветникът на президента по икономическите въпроси Раду Бурнете пред Digi24 в понеделник.

Това е "хипотеза, която не може да бъде изключена", каза той, но добави, че самата компания решава на кого да продаде своите активи.

Бурнете отбеляза, че подобни транзакции се проследяват от румънския регулатор CEISD (Комисия за проверка на преките чуждестранни инвестиции), който ще анализира сделката и може да не даде своето одобрение за нея.

Руската компания "Лукойл" притежава рафинерия в град Плоещ, част от чиито продукти се изнасят и в Молдова. Рафинерията осигурява около 25% от нужното гориво в Румъния.

Румъния и България вече обявиха, че искат да отложат влизането в сила на санкциите на САЩ по отношение на руските компании, докато не намерят алтернативен източник на доставки на горива. Притежаваната от "Лукойл" рафинерия в Бургас осигурява около 80% от горивото в България.

Още по темата

Gunvor оттегли офертата за "Лукойл" след като бе наречена "марионетка на Кремъл"

7 ноември 2025 08:15

Български прецедент за нуждите на целия ЕС

Ако България реши да национализира или да постави активите на "Лукойл" под външно управление, това ще създаде прецедент и други европейски активи биха могли да бъдат присвоени по подобен сценарий, отбелязва анализаторът Дмитрий Касаткин пред "Комерсант"

"Ведомости" пък отбелязва, че след отказа на "Гунвор" да купи за 22 млрд. долара активите на "Лукойл" в Европа и Близкия изток, сега компанията ще трябва да ги продаде отделно с още по-голяма отстъпка.

Защо са нужни лицензите на САЩ

Министерството на финансите на САЩ издава лицензи на "американски лица" за сключване на сделки със санкционирани компании и техните дъщерни дружества, отбелязва Иля Рачков, партньор в адвокатска кантора NSP, пред "Ведомости". Но в случая с "Лукойл", властите на страните, където се намират тези активи, вероятно ще трябва сами да се обърнат към САЩ и да поискат от администрацията на Доналд Тръмп да спре санкциите срещу дъщерните дружества на компанията в техните страни, смята адвокатът.

Той припомня, че това направи германското правителство, въпреки че руските активи там бяха де факто конфискувани от властите още през 2022 г. Ясно е също, че всеки инвеститор с руски връзки е неприемлив за американските и европейските власти, смята Рачков.

Продажба на парче и за по-малко пари

Адвокатът също така предполага, че САЩ настояват "Лукойл" да продаде активите си на американски инвеститори, както направи с американското дъщерно дружество на китайския гигант TikTok.

Със загубата на такъв голям купувач като Gunvor за всичките си активи, "Лукойл" ще продължи да търси купувачи, смята Алексей Белогорьев, директор по изследванията в Института по енергетика и финанси. След такъв директен отказ от САЩ обаче, ще има малко желаещи купувачи, отбелязва той.

"Подобна сделка би носила ясни репутационни рискове. Следователно, най-вероятно ще трябва да се продават на части, което ще направи процеса на продажба значително по-сложен и отнемащ време. Следователно, все още ще са необходими лицензи от Министерството на финансите на САЩ", казва Белогорьев.

България засега не възнамерява да продава "Нефтохим"

Преди ден българският министър на икономиката и индустрията Петър Дилов заяви, че засега българското правителство нямало планове за продажбата на активите на "Лукойл" в страната, въпреки гласуваната в петък от парламента подобна възможност. Според него сделка като тази би отнела значително време – само оценката на активите ще е около 12 месеца."В бъдеще, за да избегнем въздействието на санкциите, трябва да обмислим промяна на собствеността, но това не е нашата цел", каза Дилов пред бТВ.

"Евентуална продажба би могла да се осъществи със съгласието на "Лукойл" и компанията би могла да получи съответните средства", отбеляза той.

Още по темата

Домбровскис: ЕК е в контакт с България заради "Лукойл"

3 ноември 2025 07:56

Задграничните активи и форсмажор в Ирак

Анализатори смятат, че действията на САЩ тласкат "Лукойл" да продаде поне някои активи на по-ниски цени на американска компания. Например, "Лукойл Интернешънъл" притежава 12.5% от Каспийския тръбопроводен консорциум, в който американските "Шеврон" (Chevron) "ЕксънМобил" (ExxonMobil), държат съответно 15 и 7.5 на сто. Последната също така подновява присъствието си в Ирак, в находището "Маджнун" в провинция Басра, посочва Юшков. "Лукойл" също така добива петрол там в находището "Западна Курна-2", второто по големина в света по запаси.

Именно в "Западна Курна-2" в понеделник "Лукойл" обяви форсмажорни обстоятелства заради решение на иракското министерство на петрола да замрази плащанията към компанията, докато не бъде постигнато споразумение, "осигуряващо механизъм за разработване на нефтеното находище и метод за извършване на плащания към организации, които не са обект на санкции". Твърди се, че "Лукойл" е освободила всички чуждестранни служители на 7 ноември и в момента на находището работят само руски и иракски персонал.

Ключовите чуждестранни активи на "Лукойл" включват участие в проекта за разработване на още едно находище в Ирак – "Ериду" (60%), както и активи за преработка на петрол в Европа – румънската "Петротел" и българската "Нефтохим" и 45% дял в нидерландската рафинерия Zeeland.

Освен това руската компания притежава дялове в проекти за проучване и производство на петрол в страните от ОНД, Мексико, Египет, Гана, Конго, Нигерия и Камерун. На "Лукойл" са още петролната търговска компания "Литаско" (Litasco), активи за производство на масла, смазочни материали и други технически течности в Австрия, Финландия, Румъния, Турция и Казахстан (Lukoil Lubricants), както и мрежа от бензиностанции в 20 държави, общо приблизително 2400 станции до края на 2024 г.

Още по темата

Американските санкции срещу сръбската петролна компания НИС влязоха в сила

9 октомври 2025 11:54

Ситуацията в Сърбия

В подобна ситуация е Сърбия с единствения си нефтопреработвателен завод NIS, в който мажоритарен дял има руската компания "Газпром". САЩ включиха NIS в санкционния списък в началото на 2025 година. Ограниченията влязоха в сила през октомври. Президентът на Сърбия Александър Вучич поиска повече време от САЩ за решаване на въпроса с контрола на "Газпром" върху NIS до средата на декември. Според американски официални лица, цитирани от агенция Блумбърг, Вашингтон очаква Белград да убеди "Газпром" да продаде своя дял в компанията или да я поеме под собствен контрол чрез национализация.

Според енергийния консултант Желько Маркович обявените промени в управлението на NIS може временно да помогнат за спиране на действието на санкциите, които са в сила от 9 октомври, но изрази съмнение, че това ще удовлетвори американската страна.

Президентът Александър Вучич заяви преди два дни, че "днес или утре, заедно с руснаците и с други, които те ще посочат, ще изпратим писмо до OFAC с искане за изключение от американските санкции, тъй като започнахме да решаваме въпроса с управлението". Той добави, че очаква отговор от американската институция "в рамките на месец, два или три"и изрази надежда, че рафинерията в Панчево ще може да продължи работа поне до 20 ноември или малко след това.

Финансовият експерт Бранислав Йоргич обаче отбеляза и разликата между ситуацията в Сърбия и България – санкциите срещу Сърбия са обявени още през януари, докато тези срещу България са наложени съвсем наскоро, което означава, че Белград е имал достатъчно време да намери решение.

В момента в сръбската NIS 44.85 на сто са притежание на "Газпромнефт", Република Сърбия държи 29.87%, дъщерната компания на Газпром "Интелидженс" – 11.3%, а останалите 13.98% са в ръцете на миноритарни акционери.