Безспорно един от най-приоритетните проекти в модернизацията на армията – закупуването на бронирани машини за Сухопътните сили е близо до закономерен провал след години наред лоши практики, разкриващи различни интереси и липсата на потенциал в държавата да реализира по-нормален начин военните си сделки. 

Очаква се до дни военният министър Красимир Каракачанов да съобщи как ще се действа с проекта на стойност близо 1.5 млрд. лева. Според него има няколко варианта – той да бъде прекратен или поръчката да се даде на българска компания.

Втората възможност не се приема еднозначно в бранша и отваря нови въпроси около проекта. 

Но как се стигна до тук?

1. Първоначално той се забави с месеци заради спорове около търсените технически характеристики на машините, които предопределят избора на доставчик. В крайна сметка се стигна до неофициални коментари в МО, че подготвеният проект търси почти невъзможна машина.

2. Финансовата обосновка. Още в началото на проекта имаше дебат дали парите са достатъчни. В крайна сметка офертите и на двете компании, които достигнаха до финала на конкурса – мултинационалната "Дженеръл Дайнамикс" (General Dynamics) и финландската "Патриа" (Patria), надвишават тавана на проекта. Съмнения има и около планираната финансова схема, която предвижда дългогодишно разсрочване.

3. Кои фирми да поканим. България поиска четири оферти, но другите две – на ARTEC GmbH (Германия) и NEXTER Group (Франция), се оказа, че не отговарят на условията. Експерти прогнозираха този сценарий още когато стана ясно кои фирми са избрани.

4. Преговорите. Проектът се движеше с разнопосочна информация, а и слухове за хода му. Най-малко от една година военното министерство дава сигнали, че смята да прекрати проекта, тъй като се е "забатачил". На този фон двете класирани фирми продължават да се готвят за техническите изпитания.

5. Конкурс? Няма нужда, след като ще е за българска компания. Закономерно се стига и до последната лансирана възможност – поръчката да се даде по "патриотична" линия на българска компания. Проектът се прекратява и така няма да има конкурс, тъй като има подобни законови вратички. Експерти в бранша обаче са скептични дали българската оръжейна промишленост може да се справи с подобна мащабна поръчка. В края на мандата по подобен начин бяха решени поръчките за Специалните сили и ремонтът на старите танкове T-72. Според източници на Меdiapool може да се повтори и схемата договорът да бъде сключен с ведомствения холдинг "ТЕРЕМ", а след това той да сключи нови контракти с други фирми. В същото време е ясно и коя фирма би имала интерес към проекта. Не, че в това има нещо лошо. 

Тези особености на военните поръчки могат да бъдат открити в много други конкурси на военното министерство през последните най-малко 15 години. Така България продължава да разчита основно на старата съветска техника и въоръжение и закупи оборудване за стотици милиони, което не се използва пълноценно.