Този текст е част от бюлетина "Денят с Mediapool". Абонирайте се от бутона по-долу, за да получавате всеки работен ден коментар на най-важното директно на електронната си поща.

Другата седмица започва кампанията за поредните предсрочни избори. Кои поред, вече няма смисъл да се брои. Отвсякъде струи апатия. Почти никой не очаква нищо, защото това все пак са същите партии, същите (или почти същите) хора, същите противоречия, за които гласувахме на вота през юни. Какво да се е случило през лятото, да са се преродили в нещо друго?

През последните дни се появиха коментари на авторитетни анализатори като Иван Кръстев и Михаел Мартенс, които показаха как изглежда политическият терен в България гледан отвън, отгоре и отдалече. Констатацията на коментатора на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Мартенс е, че България е неуправляема и държавната машина буксува, защото толкова дълго време няма редовно правителство. Причината според него е раздробяването на партийния пейзаж и разбирането на много партии в България, че е "по-добре да не се управлява, отколкото да се управлява неправилно".

Говорейки за политическия Covid в България, Иван Кръстев стига до подобен извод: "Подозрението е, че политическите партии не могат да управляват, защото не искат да управляват. За техните избиратели по-важно е да са наясно с кого партиите няма да си сътрудничат, отколкото какво може да бъде постигнато. Нерешеният въпрос в българската политика е кой реално управлява държавата?"

Всъщност въпросът кой реално управлява България не е нерешен. Отговорът е пределно ясен за всеки дори и слабо запознат с тукашната ситуация. Да, факт е, че този, който реално управлява, не е легитимно избран да прави това. Той е политикът с най-нисък рейтинг в България. Общественото одобрение към него е едва 2% срещу внушителните 88% неодобрение (по данни на "Маркет линкс" от месец август).

Това, разбира се, няма никакво значение, защото този човек и бизнес кръгът около него командват парада. И ако някой досега е имал някакви колебания, събитията от последните седмици със сигурност са го убедили, че въпросът за властта в България е решен.

Няма как да ви е убегнала забележителната ефикасност, с която в последните седмици бе задействана цялата държавна машина – от изпълнителна и местна власт до антикорупционна комисия, полиция, прокуратура, върховен съд, както и значими бизнес играчи – да мачкат, притискат и сплашват вътрешнопартийните противници на въпросния политик, за да му разчистят пътя за овладяване на една разцепена от него партия и да му гарантират присъствие в следващия парламент.

Дали онези партии, чиито избиратели не искат нещата да се случват по този начин, трябва да скочат отново в управленска сглобка и да легитимират властелина на завладяната държава?

Това би трябвало да е маловажно, ако единственият въпрос, който ни интересува е, да има редовно правителство и то не е проруско или антиевропейско.

Откакто властелинът на територията бе санкциониран за корупция по глобалния закон "Магнитски", той се самоназначи за евроатлантик номер едно в България. И онези, които искаха, но не можаха да отвоюват от него държавата и институциите ѝ, трябваше да го инкорпорират в сглобката, за да има страната проевропейско управление.

Мъчителният въпрос е за цената на сделката.

Корупция в името на проевропейска България?

Разбираемо е, че много хора бяха отвратени от тази дилема. И едно от следствията беше ръст на националистическите и антиевропейски настроения, които пък помпат антиевропейския и антисистемния вот.

Колкото и безнадеждно да е положението, има начин да започне да се променя, докато все още има какво да се спасява.

Решението в най-голяма степен зависи от Бойко Борисов, за когото в коментара на ФАЦ се казва, че българите очевидно искат той и партията му да управляват страната. Да, ГЕРБ са първа политическа сила, но неизменно се провалят в опитите си да съставят правителство, поради простата причина, че нямат мнозинство.

Ако има нещо, което може да промени играта след изборите на 27 октомври, то е поведението на Борисов спрямо лидера, провъзгласил се за ново начало. Ако той снеме подкрепата си от него и не го натрапва на останалите партии като неизбежен партньор и фактор във властта, може би ще има някакъв шанс за промяна.

До момента лидерът на първата политическа сила показва единствено дълбокия си страх и се държи като подчинен на самопровъзгласилия се за ново начало.

Знак за това как биха се развили нещата в следващия парламент е непоклатимото единство между ГЕРБ и "ДПС-Ново начало", които като опълченци се мобилизираха да оставят на поста му Антон Славчев като временен шеф на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Освобождаването на Славчев бе предложено от "Продължаваме промяната- Демократична България", но бе отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", подкрепени от ИТН.