Този текст е част от бюлетина "Денят с Mediapool". Абонирайте се от бутона по-долу, за да получавате всеки работен ден коментар на най-важното директно на електронната си поща.

"Когато водещите (политически) сили в една парламентарна демокрация не си сътрудничат, макар и по разбираеми причини, съществува заплаха от блокада – не и без последици от това за страната", констатира "Франкфуртер алгемайне цайтунг" по повод ситуацията в България.

У нас вече сме си свикнали – редовно правителство няма, администрацията е в постоянна несигурност, съдебната система изглежда е далеч от независима, а всеки закон и всяко решение могат да бъдат изкривени и дори заобиколени в името на желанията на силните на деня.

Истината е, че четири години след масовите протести срещу триото Борисов – Гешев-Пеевски, трудно може нещо да шокира българското общество и да го накара да настоява за нормалност. И вина за това носят всички – от избирателите през партиите до институциите.

7 пъти избори за по-малко от 4 години. Сама по себе си тази статистика изглежда ненормално. Но това е само върхът на айсберга. Политическата криза далеч не се изчерпва с червените линии между партиите или с отношенията им към "слона в стаята" Делян Пеевски, както и с войната между него и Ахмед Доган. Не е свързана и с етническия мир, който в последно време хората на Доган пак се опитват да разиграват в своя полза.

Проблемът е друг и не се вижда на повърхността.

В случая доскорошните "баща и син" без скрупули използват един срещу друг всички възможни инструменти, без да ги интересува какви са косвените щети за малкото останала държавност в България.

Дни наред медии, експерти, ЦИК и ВАС са заети да обясняват юридически хватки, жалби, сигнали и всякакви детайли около това какво трябва да включват едни документи за регистрация на партия или коалиция за участие в изборите, както и защо една и съща политическа сила няма как да е в две коалиции.

Доскоро това бяха немислими въпроси, защото партиите имаха граница, която не прекрачваха в името на нормалността. ДПС и БСП обаче я нарушиха. И докато при социалистите "драмата" изглежда мина, то за ДПС краят не се вижда. Всекидневно доганистите и хората на Пеевски внасят едни след други заявления и контразаявления в борба за марката "ДПС". А институциите изглеждат безпомощни. Независимо дали заради подозренията за свързаност с Пеевски (както е при ВАС), или заради използването на безброй евентуални законови вратички от двата лагера (както е при ЦИК).

Ефектът от това замеряне с документи обаче вероятно е един и същ – привържениците на двата лагера, а и страничните наблюдатели, започват да губят доверието си в институциите и държавата, защото в техните очи те не могат да се справят с това безумие и показват слабостите си.

Така хаосът започна да се пренася и в работещи, макар и по спорен начин, институции. "Ще видим какви ще са последиците от това решение. Може би трябва при регистрация да работим от 00.00 ч.", каза зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов по повод необичайното решение на ВАС, че Пеевски първи подал документи за регистрация за изборите, макар и преди началото на работния ден, макар и онлайн, макар и не с всички документи.

Тук идва първата дилема – неписано правило е, че решение на последна инстанция не се поставя под въпрос, защото доверието в съдебната система е ключово за функционирането на държавността.

В същото време ВАС оставя усещането, че Пеевски си има съд. И че по същата логика и други нему подобни могат да разчитат на "правосъдие", в което винаги печелят, дори да се спазват правилата.

А това може да доведе само до още повече хаос.

Хората в България и без това не са по спазването на правилата – писани и неписани, а политическата класа толерира, вместо да възпира този опасен уклон.

А иначе, война Пеевски-Доган може да има оздравителен ефект. Първо, защото разкрива мащабите на завладяването на държавата от един политически субект. И второ, взаимното им обезсилване може да намали пагубното им влияние.