Кризата между България и Северна Македония се задълбочава и изходът от нея ще изисква взимането на все по-непопулярни решения и от двете страни. 

През последните дни общественото мнение в Северна Македония бе "тествано" от бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, който предложи Скопиеда направи сериозни компромиси към София, за да се придвижи към Европейския съюз.

Вместо да се отвори дебат по темата, Георгиевски бе заклеймен и охулен. 

Премиерът Зоран Заев се разграничи публично от коалиционния си партньор, а опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ направо поиска Георгиевски да бъде разследван. 

На този фон в България президентът Румен Радев свика шефовете на спецслужбите заради "атаки" и дискриминация срещу хора с българско самосъзнание в Северна Македония. 

Във вторник пък външната министърка Екатерина Захариева обясни, че България реагира на всички проблеми с български граждани, а вече и македонските власти взимат отношение.

Така и не стана ясно какво налага публичното оповестяване на намеса на специалните служби в отношенията със Скопие, дори да е необходима подобна.

Тя няма как да допринесе за разрешаването на ситуацията и е по-скоро демонстрация, а очаквано повдигна и въпроси в Северна Македония какво се очаква да свършат българските спецслужби на нейна територия. 

Няколко часа по-късно вицепрезидентката Илияна Йотова остро критикува кабинета за задънената улица и загубеното влияние в региона.

Едва ли е нужно много въображение, за се види, че въпросът със Северна Македония става част от конкурентния вътрешнополитически сблъсък – в случая между президента управляващата партия ГЕРБ. 

Като цяло обаче позициите на президентството и правителството не се различават. И от двете страни на "Дондуков" настояват за твърд подход и никакви компромиси. Такова, между впрочем, е и мнението на мнозинството български граждани. 

В предизборната ситуация политическите играчи в България, а и в Северна Македония, където ще се проведе ключово преброяване на населението и местни избори, ще експлоатират двустранните отношения повече и тонът ще се изостря.

А все по-ясно става, че част от всяко едно решение на кризата ще трябва да бъде осигуряването на възможност "сделката" да бъде представена достойно и от двете страни. 

Към момента тази перспектива се отдалечава, което засилва риска проблемите между двете страни да прераснат в своеобразен замразен конфликт, който да обрече региона на десетилетия несигурност и да отвори възможност за чуждо влияние.