Този текст е част от бюлетина Денят с Mediapool. Абонирайте се от бутона по-долу, за да получавате всеки работен ден коментар на най-важното директно на електронната си поща.

През цялата седмица повечето вътрешнополитически новини се въртят около войната в ДПС, която и двете противоборстващи страни избягват да наричат с тази дума. Лицемерното завоалиране и изкривяване на истината винаги е било сред характерните черти на тази партия. В това отношение тя е изградила цяла школа, благодарение най-вече, разбира се, на своя създател, "визионер" и сегашен почетен председател.

Развитие на събитията в последния работен ден се характеризира, първо, с продължаваща бърза промяна на съотношението на силите в парламентарното представителство в полза на лагера на Доган, който вече взе численото надмощие. Към часа на писане на този текст за деня още двама депутати от лагера на Пеевски се покаяха и напуснаха оглавяваната от него парламентарна група. В следващите часове и дни със сигурност бройката ще нараства.

Второ, бързо топящият се лагер на Пеевски май ще се откаже да претендира за собственост върху остатъците от ДПС и се кани да напусне полесражението, като заеме нова укрепена позиция ("Ново начало" по думите на Пеевски) чрез създаването на поредната нова партия.

Дали ще стане така, предстои да видим, но като че ли във въздуха се усеща едно удовлетворение от перспективата да бъде "натрит носа" на "лошия" Пеевски. Въобще, през цялото времетраене на конфликта в ДПС като че ли преобладаваше една симпатия към "добрия" Доган. Което е естествено на фона на безпардонността и бруталността на предприетия от Пеевски "абордаж" на партията.

Разбира се, всичко негативно, казано за него, е съвсем заслужено. Могат даже да се използват и далеч по-силни думи, но няма да е възпитано. Но щом става дума за симпатия, да не забравяме какво е било и каква беше визията на "визионера". Един човек искаше да върти на пръста си цялата държава и в много моменти наистина я въртеше. Създаде култ към собствената си личност и изцяло подчини на него партията си, която постепенно превърна в строго йерархизирана корпоративна структура. Въртеше "обръчите от фирми" и "раздаваше порциите в държавата", като не забравяше да заделя и за себе си.

По някое време самият той вкара в играта и младия Пеевски (отношението между тях наистина може да се определи като между "баща и син") да му върши мръсната работа. И той се развихри и надмина учителя си – завладя и подчини институциите и доразви "визията", като превърна "обръчите от фирми" и "раздаването на порциите" в модела на пленената държава. Днес сме свидетели на естествено развитие, след като той си помисли, че вече сам може да върти държавата на пръста си.

Тук няма "добро" и "лошо". Както в цялата българска политика, можем да разсъждаваме само за това кое е по-малкото зло. Макар че и този въпрос няма много смисъл пред перспективата в следващите дни и седмици да имаме не едно, а вече две ДПС-та.

И двете страни не спират да повтарят, че единствената им грижа е за "хората". Всъщност, десетилетия тези хора бяха поставени от тях и техните наместници в крепостна зависимост. Сега единствената надежда е все повече и повече от тези хора да прогледнат и да се измъкнат от тази зависимост. Може пък последните събития да помогнат за това.

Покрай тези събития, както знаете, се смени получателят на втория проучвателен мандат за съставяне на правителство – от ДПС към ПП-ДБ. Не мисля, че с това шансовете да избегнем нови предсрочни избори се увеличават кой знае колко, тоест, продължават да са близки до нулата. А дали нещо ще се промени след тези избори? Ако президентът не бавеше толкова топката, поне можехме да пробваме да подобрим още един рекорд, като за една година гласуваме три пъти за парламент. Тази година явно няма да стане, но следващата имаме всички шансове. Звучи като шега, но може да се окаже, че не е.