Путин става все по-недвусмислен в предупрежденията и все по-дързък в действията си, с които се опитва да принуди европейците да прекратят подкрепата си за Украйна. Плановете за превъоръжаване на Запада се основават на предположението, че Русия няма да бъде в състояние да предприеме нищо сериозно, преди армията ѝ да се възстанови до няколко години. А дори и тогава една военна авантюра би била още по-рискована, отколкото през 2022, особено като се има предвид, че оттогава руските сили така и не успяват да надвият една много по-малка държава.

Аргументът, че въпреки това имаме основания за тревога, подробно развит от лондонския Институт за проучване на войната (Institute for the Study of War), е следният. Путин смята, че конфликтът с НАТО е дълбок, екзистенциален и далеч надхвърля Украйна. В някакъв момент този конфликт ще достигне критична точка и в Русия се дочуват гласове, да не се чака дотогава. Тъй като превъоръжаването на Европа все още е в начален стадий, Русия би могла да нанесе удар, преди Алиансът да е способен да отговори с цялата си мощ.

Такъв удар не е задължително да означава пълномащабна война. Това би могла да бъде ограничена военна акция срещу някоя от балтийските държави, за което Русия би разполагала с достатъчно сили. Като възможна цел се споменава Естония. Путин би могъл да разчита, че подобно нападение ще хвърли НАТО в шок, че страните членки ще започнат да се колебаят дали да задействат чл. 5 и че в крайна сметка политическата воля на Европа да подкрепя Украйна ще отслабне. От Съединените щати на президента Тръмп би се очаквало да предприемат твърде малко.

Ако подобна атака протече според замисъла на Кремъл, тя би могла да предизвика криза, която да изолира Украйна, да отслаби НАТО и да постави Русия в по-добра позиция да налага волята си.

Това обаче би била операция с изключително висок риск. Русия не разполага с големи свободни военни резерви. Западните разузнавателни служби най-вероятно биха засекли подготовката, както стана през 2022, което значително би намалило възможността за пълна изненада. Дори някои членки на НАТО да се поколебаят дали да се намесят, непосредствено застрашените държави биха могли – и най-вероятно ще решат – да се защитават, без да чакат колективен отговор. Така една операция, замислена като ограничена и овладяема, би могла много бързо да прерасне в нещо далеч по-мащабно.

През 2022 Путин предприе дръзкия си ход, воден от прекомерна самоувереност и от погрешното убеждение, че ще постигне бърза победа, ще подчини Украйна и ще остави НАТО зашеметен. Ако сега предприеме военни действия срещу друга европейска държава, това вече би било ход, продиктуван от отчаяние – при това с изгледи за още по-лош изход.

Този път обаче няма нужда от безкрайни спекулации какви точно са намеренията на Путин. Независимо дали ще продължи със сегашното равнище на провокации, или ще вдигне още повече залога – дори с риск да предизвика голяма война, – европейските държави трябва да следват единна политика, със или без участието на Съединените щати.

Първо, европейските лидери трябва да бъдат готови открито да назоват Русия като източник на заплахата и да говорят откровено с гражданите си за тези опасности, за характера на противопоставянето и за най-добрия начин да се отговори на руската заплаха.

Второ, те трябва да бъдат по-добре подготвени да се защитават срещу нападения, независимо от техния мащаб. Това изисква засилване на разузнавателните усилия и ускоряване на плановете за превъоръжаване.

И трето, за да покажат, че руските усилия няма да постигнат целта си, те трябва да оказват на Украйна дори още по-голяма подкрепа.

Превод от английски: Стоян Гяуров

Лорънс Фридман е почетен професор по военни изследвания в Кингс Колидж Лондон.

Lawrence Freedman: Putin’s Desperate, Dangerous Game in Europe. NYT