Молдовският президент Мая Санду откри на 8 октомври Форума за сигурност на Молдова с категорично предупреждение за нарастващата заплаха от Русия за страната ѝ и целия регион.

През предходната седмица девет руски дрона са нарушили молдовското въздушно пространство. През септември над 20 руски дрона са навлезли във въздушното пространство на страната, повече, отколкото през цялата 2025 г. Някои от тях са се взривили и са причинили материални щети. Санду добави, че всяка атака е била придружена от анонимни съобщения в "Телеграм", внушаващи на молдовците, че навлизането на дроновете е следствие от подкрепата на страната им за Украйна.

Ескалацията на руските атаки с дронове не се ограничава до Молдова и Украйна. На 5 октомври например руски дрон порази кораб в изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море, като уби двама души.

На следващия ден руски дронове атакуваха два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. Двама моряци бяха ранени на единия кораб, а другият потъна бързо, като целият му екипаж изчезна и се предполага, че е загинал.

Във вторник, само ден след като върховният главнокомандващ на силите на НАТО произнесе ключова реч за "Теорията на победата" на Алианса, актуализирания план за разгром на евентуално руско нахлуване, Русия атакува още два търговски кораба само на 20 морски мили от българския бряг. Единадесет души от екипажа на единия кораб са в неизвестност, а един моряк е спасен. За щастие, всичките 15 членове на екипажа на втория кораб са били спасени.

Тези нападения са продължение на многобройните случаи, в които руски дронове са навлизали на територията на други държави членки на НАТО. Сред тях е масираното навлизане на близо две дузини руски дронове дълбоко в полското въздушно пространство през една нощ през септември 2025 г. Особено тревожни при последните атаки са смъртоносните последици и очевидният целенасочен характер на действията. Един от корабите в български води е бил поразен от най-малко два дрона.

Нека няма съмнение: това са военни нападения. Очевидната цел на руския президент Владимир Путин е да всява страх сред населението на партньорите и съюзниците на НАТО и така да подкопава обществената подкрепа за Украйна. Той очевидно се стреми да породи съмнения относно решимостта на Алианса да защитава своите членове и да разпалва разногласия между съюзниците.

Тези атаки с дронове представляват ескалация в рамките на продължаваща от десетилетия руска кампания за тероризиране на Запада чрез военни и невоенни средства. Кампанията включва тормоз над силите на НАТО, информационни атаки, намеса в избори, кибератаки, саботажи на сушата и в морето, както и опити за убийства, включително в Съединените щати. По една оценка само през последната година Русия е извършила над 100 подобни инцидента.

За да бъде спряна руската агресия, не е достатъчно просто да се броят нападенията. Необходимо е да се разбере логиката зад тях и да се предприемат ефективни ответни действия. Пет основни принципа трябва да ръководят усилията на Запада за възстановяване на възпиращата му сила.

Първо, Русия води война не само срещу Украйна. Путин води война срещу трансатлантическата общност. Това твърдение е повтаряно многократно. Въпреки две десетилетия руска агресия обаче Западът все още трудно осъзнава тази реалност.

Целите на Путин са две. Той е решен да възстанови руския контрол над териториите на бившия Съветски съюз, ако не и над още по-големи пространства. Именно тази амбиция стои зад нахлуването в Грузия през 2008 г., когато Русия завзе и продължава да окупира около 20% от грузинската територия. Нахлуването в Украйна, което става все по-брутално, следва същата логика. Продължителните усилия на Москва да подчини Молдова чрез дезинформационни кампании, намеса в изборите и неотдавнашната ескалация на навлизанията на дронове също целят установяване на контрол, но без пряко военно нахлуване.

Паралелната цел на Путин е да отслаби, ако не и да унищожи, архитектурата на сигурността, изградена от трансатлантическата общност в Европа след Втората световна война. Нейният основен институционален стълб и до днес е НАТО. Мотивът отчасти е свързан с желанието за реванш. Именно тази общност от демокрации и нейният военен съюз доведоха до разпадането на така обичания от Путин Съветски съюз. Още по-непосредствено обаче Алиансът е една от основните пречки пред опитите му да подчини Украйна.

Второ, войната на Путин срещу Запада показва, че възпиращата сила на трансатлантическата общност не действа ефективно. Ако тя не бъде възстановена, последиците от руските нападения и рискът от разширяване на войната в Европа ще продължат да нарастват.

Досега огромното мнозинство от руските атаки не са предизвикали съществен отговор от страна на Запада. Когато все пак е имало реакция, тя е била предимно отбранителна и е включвала повишена бдителност и защитни мерки, като операциите на НАТО "Източен страж" и "Балтийски страж". Наказателните мерки са прилагани рядко, а когато това се е случвало, например чрез икономически санкции, те са били ограничени и постепенно въвеждани. Ефектът им върху амбициите на Путин е минимален.

Ето защо не е изненадващо, че разузнавателните служби на САЩ и Европа предупреждават, че руската кампания срещу съюзниците от НАТО и други европейски държави ще продължи да се разраства.

Трето, възстановяването на възпирането ще става все по-трудно, колкото по-дълго се отлага решителната реакция. Неспособността на Запада да отговори по-категорично на нападенията на Путин създава впечатление за колебание и разединение, ако не и за сплашване. Вероятно това е накарало руския президент да заключи, че Алиансът е загубил волята да се сражава в защита на собствената си територия, интереси и ценности. Именно тази воля Путин лично изпита, когато Западът надделя в Студената война.

При тези обстоятелства Путин вероятно вече смята, че контролира ескалацията в отношенията с НАТО и че Западът се страхува от нейното разрастване повече, отколкото самият той.

Четвърто, провалът на възпирането не се дължи на липса на способности, а, както правилно е заключил Путин, на липса на политическа воля. Превъзходството на трансатлантическата общност по отношение на общата мощ е огромно. Съвкупният брутен вътрешен продукт на държавите от НАТО възлиза на най-малко 55 трилиона долара, над 25 пъти повече от размера на руската икономика. Алиансът отделя над 1.5 трилиона долара за отбрана, докато руските разходи възлизат на около 200 милиарда долара. Освен това въоръжените сили на съюзниците са по-добре обучени, по-добре оборудвани и по-мотивирани.

Путин не си затваря очите за тази реалност. Вероятно именно тя обяснява защо през последните две десетилетия той постепенно засилва атаките си срещу Запада. Отново и отново руският президент проверяваше къде са слабите места и последователно установяваше, че съпротивата е недостатъчна. След това използваше тези слабости в своя полза.

Пето, възстановяването на възпирането изисква промяна в подхода на Запада. По време на Студената война възпирането никога не е било лишено от рискове, нито е било евтино. Съединените щати и техните съюзници разполагаха стотици хиляди военнослужещи, за да противодействат на съветската агресия, а командирите на съюзническите сили разполагаха със значителни правомощия да използват сила, ако това е необходимо за защитата на територията на съюзниците.

След разпадането на Съветския съюз Съединените щати и техните съюзници започнаха да търсят начини за противодействие на руската агресия без риск и без разходи. Достатъчно е да се види колко дълго Европа се опитва да се освободи от зависимостта си от руските енергийни ресурси.

Този подход се оказа по-скоро самоограничаващ се, отколкото ефективен. Той обслужва стратегията на Путин, насърчава го да продължава агресивните си действия и не позволява на Запада да използва пълноценно огромното си превъзходство в мощ.

Вицепремиерът и външен министър на Полша Радослав Шикорски формулира проблема много точно в есе, публикувано през август в британското списание "Икономист":

"Нашата цел не може просто да бъде безгрижно да избягваме ескалацията. Целта ни е да убедим г-н Путин, че ескалацията няма да му донесе нищо и че сме готови да пожертваме нещо повече от пари, за да се защитим."

Шикорски е прав. Докато Путин не бъде убеден, че Западът ще се противопостави на агресията му и е готов да приеме рисковете и разходите, свързани с ответните действия, войната му ще продължава да се разраства, а ситуацията ще става все по-опасна.

Добрата новина е, че възпирането може да бъде възстановено. Трансатлантическата общност разполага с необходимите възможности. Това, от което се нуждае, е подходящо лидерство и достатъчна политическа воля.

*Ян Бжежински е американски експерт по въпросите на външната политика, отбраната и трансатлантическата сигурност. Той е старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, американска аналитична организация, която работи по въпросите на международната сигурност и отношенията между САЩ и Европа. Неговият анализ е публикуван от Атлантическия съвет.