Първите впечатления от заданието за обществена поръчка за проектиране на Националната детска болница са за задание с висок риск за грешки и тесен кръг възможни кандидати. Ето и проблемите, които успяхме да видим на пръв поглед:

Проблем №1: Заданието е за сграда с неясна площ. В различните документи се срещат различни стойности за площ и капацитет, в техническото задание се работи с две площи с близо 10 хил. кв.м. разлика. Липсата на яснота може да доведе до забавяне, оскъпяване и компромис с качеството. Заедно с това, проектът може да се променя в движение.

Проблем № 2: Заданието предпоставя несъобразяване на сградата с изискванията за съвременна детска болница, описани в анализа "Функционална програма". Остава открит въпросът за предвидената хеликоптерна площадка – изискването тя да бъде на покрива означава прекрояване на цялата сграда. Липсва ключова информация от геоложкото проучване – това означава, че някои решения ще се вземат на сляпо, а реалните условия ще се изяснят едва по време на строителството – което е най-скъпият момент.

Проблем № 3: Заданието е за сграда "в нищото", без яснота как е свързана тя с околния свят. В заданието изобщо липсва планираният съседен терен на Центъра за протезиране, през който единствено може да се осигури достъп до сградата от Околовръстно шосе. Това поставя под въпрос инфраструктурните връзки на болницата. Остава неясно свързването на НДБ с електрическата и отоплителната мрежа и как то е съгласувано с експлоатационните дружества.

Проблем № 4: Заданието търси евтино, а не качествено изпълнение. Водещият критерий е "най-ниска цена", а не доказано качество – въпроси като функционалност на сградата, оптимизация и ефективност на процеса, отчитане на експлоатационни разходи, ефективност и поддръжка остават на второ място.

Проблем № 5: Невъзможно време за проектиране на качествена сграда. Заданието предвижда от 6 до 10 месеца за проектиране, докато международният опит показва, че минимумът е 12, а най-добре 18 месеца. Аргументът "трябва да стане бързо" се обезсмисля от факта, че обществената поръчка беше публикувана от Здравната инвестиционна компания за детска болница с шестмесечно закъснение без яснота за причините за забавянето.

Проблем № 6: Заданието предполага строително-информационен модел (БИМ), т.е. виртуално построяване, но няма ясни правила за неговото прилагане и удостоверяване на качеството. Липсват изисквания към инженерните системи.

Проблем № 7: Кръгът на кандидатите е фактически ограничен. Пазарното проучване, въз основа на което е определена цената, е правено с избрани компании и единствено на българския пазар. Напомняме, че едно от исканията на НГИ "За истинска детска болница" беше за отворен международен конкурс, който да даде възможност най-добрият кандидат да е този, койт ще проектира лечебно заведение, каквото никой в България не е проектирал в последните 40 години.

По първоначална груба оценка всички тези проблеми могат да забавят проекта с от 6 до 12 месеца, а оскъпяването да е до 40% – а ако условията на терена се окажат неблагоприятни – и повече.

Последните 5 години доказаха, че създаването на Национална детска болница се препъва в липса на политическа воля, административни компромиси и грешки в управлението на проекта. Гражданският контрол е ключов, за да предотврати някои от тези грешки, но той не може да върне пропиляното време.

*Анализът е от фейсбук профила на гражданската инициатива "За истинска детска болница", която от шест години работи за изграждането на модерна детска болница и имаше представител в напусналия Обществен съвет към министъра на здравеопазването.