Често се говори за искреността в политиката, но тя се появява рядко – в екстремни ситуации. И точно тогава си проличава кой колко струва и как мисли. С изпускането на нервите политиците свалят маските. И, опазил ги Господ, разкриват на тия, които им плащат заплатите, какво наистина мислят за тях.

Страшно ли е? Не, разбира се! За избирателя е полезно да разбере кой всъщност го управлява. И да си представи как говорят за него, когато никой не ги чува, щом си позволяват такива откровения публично. Дали не го псуват и наричат с грозни имена, дали не го обиждат и не му се подиграват? Дали не си казват: "Егати държавата, щом аз я управлявам".

Колко искрени бяха до момента управляващите по темата протести? Вече месец и половина представители на властта отправят призиви за диалог с хората, които искат оставката им, приканват ги да кажат точно какво искат (сякаш не могат да разберат какво означава думата "оставка") и тъй като получават неизменен отговор – "подайте оставка", си съчиняват искания на протестиращите, които с готовност да изпълнят (нова конституция и Велико Народно събрание).

Никой, разбира се, не вярва на този театър, което не пречи на управляващите да продължат да го разиграват.

Няколко изказвания от последните дни обаче бяха толкова стряскащи с откровеността си, че изцяло провалиха замисъла на представлението.

Първо областният управител на София-област Илиан Тодоров нарече протестиращите "изроди" и "алкохолизирана тълпа". После социалният министър (и евентуален бъдещ премиер, ако се вярва на слуховете) Деница Сачева обясни, че на улицата се случва "квазиформа на анархо-комунизъм".

По-рано Сачева се обърна към участниците в протестните акции с думите: "Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, "Фейсбук" пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите."

След това депутатът от НФСБ Валентин Касабов определи протестиращите като "стадо". И се закани: "Крайно време е собственикът, овчарят, да размаха тоягата и да вкара стадото в кошарата".

А накрая лидерът на същата партия Валери Симеонов обяви: "Както е тръгнало, ще разрушим държавата, за да угаждаме на планетата на маймуните от жълтите плочки. Не, благодаря. Няма нужда".

Че някой вижда тоягата като универсално решение на всички проблеми, не е никаква изненада (помните репликата "Танковете да дойдат!"). Проблем е, когато обичащият тоягата е на власт. Проблем е, че за 30 години мисленето на властимащите не е мръднало. Какво бъдеще го чака стадото? Светло, мирно, изпълнено с ред, дисциплина и чат-пат някоя гьостерица по гърба? Звучи познато, нали?

Извратеното е, че всичко това се говори под прикритието на грижа за обществения ред. Как така ще блокират кръстовища, как така ще нарушават правилата, спокойствието и закона?! Пияници и платени протестъри! Нам трябва стабилност и да не "счупят" държавата.

Висша форма на лицемерие, което за разлика от честността, в политиката е много полезно. Поне трима от цитираните по-горе по някакъв начин са участвали в действия, подобни на тези, от които се възмущават в момента. Дали лично, дали по партийна линия.

Областният управител Тодоров бе основен герой в изцепките на някогашния си лидер Волен Сидеров в НАТФИЗ през 2015 г. Както е редно, пазеше вожда си с тяло и от полиция, и от народната любов, бликаща от събралата се пред академията тълпа. Не успя да го опази съвсем, Сидеров отнесе кроше, но усилията се броят. Тогава не беше незаконно да се блокира кръстовище, не беше толкова страшно да се нарушава общественият ред, не беше проблем да се ангажират десетки, а може би стотици полицаи, за да се занимават с тая глупост.

Днес Тодоров не е част от "Атака", която напусна драматично преди месеци след оплаквания за скандал и физическа саморазправа. Но пък си е областен управител, назначен от премиера, а бившите му съпартийци вече го считат за кадър на НФСБ.

И като стана дума за НФСБ, не бяха ли те, начело с лидера си Симеонов, които на изборите през 2017 г. организираха блокада на границата с Турция? Станахме свидетели на грозни сцени като блъскане на възрастни жени, заплахи и т.н. И това не беше нарушение на обществения ред, не беше проява, която изисква държавна намеса. И нямаше вопли за овчар, стадо и тояга.

Днес същите хора са самото въплъщение на здравия разум – бранят стабилността, укротяват премиера Бойко Борисов, колчем се засили да подава оставка, задъхват се от справедливото възмущение по сутрешните блокове. Очертава се скоро и нова конституция да приемат. А Симеонов си кара постарому – нарича български граждани едва ли не маймуни. Нищо учудващо – все пак си подаде оставката като вицепремиер след репликата за кресливите жени, майки на "уж болни деца".

Тезата на Сачева за "квази форма на анархокомунизъм" идеално влиза в тона на ГЕРБ за техните (уж) най-големи врагове – комунистите. Още в началото на протестите, когато полицаи пребиха студента Евгени Марчев зад колоните на министерския съвет, премиерът Борисов шизофренно размаха антикомунистическата карта. Той хем се възмути, че младежът е влачен и бит, хем напомни, че дядото на Марчев е бил комунист и навремето не давал на такива като него да учат в чужбина. Хайде холан!

Самата Сачева, която безспорно е острие на управляващите, съвсем наскоро обяви пред Нова телевизия, че ГЕРБ никога не са били против служебно правителство. И това само няколко дни, след като лидерът ѝ Борисов каза пред цяла България: "Служебно правителство – абсурд!".

На лъжите сме свикнали, но честността им е плашеща. Приятно е да те наричат добър, умен и трудолюбив гражданин, вместо пияница, овца, стадо и да те плашат с тояга. Това обаче е грозната истина за искреното им мнение. Другото е предизборна кампания.

Овцете да му мислят. Защото пак ще си изберат същите самозабравили се, преяли с власт и презиращи ги хора да управляват. И пореден мандат ще се радват на овчарската им тояга.